Георги Неделчев – коментари и други неща

СБОГОМ, КЕМБЪЛЕ!

Жестока автомобилна катастрофа на „Цариградско шосе“ погуби един от най-колоритните български публицисти, музиканти и тв водещи – Емил Трифонов-Кембъла.

Той беше мой приятел. Пишеше често и в Playboy.

Нека да уточня – не пишеше в Playboy, защото беше мой приятел, а защото беше талантлив автор със собствен стил и уникален поглед върху живота. Сприятелихме се по-късно, едва след като го поканих да пише за списанието. Кембъла участваше редовно в секцията Forum, направи и едно незабравимо интервю с кмета на Каварна Цонко Цонев, с когото бяха много близки.

Кембъла беше ексцентрична личност, с богат речник (обичаше да измисля нови думи, както и да употребява архаизми и русизми) и специфично чувство за хумор. Беше маниак на тема книги, музика, новите технологии. В последния мартенски брой беше разказал накратко за една от любимите си книги – „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки.

Гордееше се с джипа си който непрекъснато ремонтираше и усъвършенстваше. Не обичаше да кара рисковано и бързо. Дори веднъж написа статия за лудите шофьори из София. По горчива ирония на съдбата точно след лудо каране загина.

Сбогом, Кембъле. Не знам как ще продължаваме да я караме занапред ние тук, но със сигурност там горе на небето вече ще е по-весело и интересно.

IN MEMORIAM

Кембълизми относно маршрутките, баничарките, фауветата с тунинг и други МПС

София – наСелено място

Кемб@л@т

Неделя вечер. Софиянци се прибират от родните места. Движение гъсто и често, колони и прочие… А може би от там произтича и съждението, че София е най-голямото наСелено място?.. Ху ноуз?
Прави впечатление, че движилите се горе-долу с разумна скорост, с приближението на 100лицата я усилват. Изглежда пейзажът и познатостта действат. Човек, попаднал в обичайната си обстановка, се има уверен. И тъй, колкот’ повече софиянеца ближи Града, толкоз повече го блегне и синдромът на маршруткаджията.
Той, маршруткаджията, понеже цял ден е на геврека, всичко му е ясно. И къде има дупка, и къде са КАТаджиите и так далее. Щот’ си е като у тях. Вкъщи. Затуй и не брои мигачовете живи съществителни, отнема на юруш предимство, заради един клиент, камикадзето се фърля от крайно ляво на крайно дясно, а като му бибипнеш – той следва поведенческия стереотип на по домашному сигурния. Че квот’ и да стане, ш’ стисне кнопъка на “маймунката” и тъй. Колегите ш’ дофърчат. Да видят “къф е проблема…”. (Един съвет. Приятелски. Приближаваш го засмян, да не подозре к`во му кроиш, дърпаш изневиделица из ръцете му комутатора, кинеш жицата и татък, край върбите, дето екнаха пушкала скрити… )

Но да се върнем преди София. Извън града са опасни основно два типа МеПеСета. Тировете. Тия пичове въобще не уважават тахографа като такъв. И компютър да му туриш, сигурно ш’ му сипят масълце ли нещо, екрана ли ш’ му излъскат – бе, ще намерят начин и него да подкупят. Бързат. Седят, мастурбират мрачно връз миндера, туй действие, естествено се произвежда в движение, и не спят. Преуморяват се и понявга заспиват.
Тук турям и рейсаджиите. Бе аз жуля 120, тоя ме отминава. И нервни, светкат, дай път. Че кара хора? Че лъзгавинята Андромеда? Хич и не го Брига Аспарухов, тре жули и толко…

Но на много повече са О`Пасни баничарките. 90% от тия торпили се управляват от жадни за фитипалдиране млади жизнерадостници. Нямайки кинти за собствена кола, завалийките кандисали и на тоя вариант. Кара им се. По-скоро, лети им се ниско. Колата чужда, шефа доволен, бърза дейност, тухлата връз педала и… Щото, който си е надвил на масрафа и си е позволил да купи на фирмата ново Канго или к`вото е там служебното возило, той няма седне да го кара. Още повече, че щом на фирмата е купил баничарка, сети се за себе си какво е взел. И наема Монтоя. Dead пили гуми дзверски като тръга и сече завоя…
В града пък са любимите голфопритежатели. ФолксВаген. Народна… Вагена… Тия са като клонирани. Поведението им на пътя напълно отговаря на житейското им символ-верую. Не може човек, врастнал се в тоя подвижен карцер, тая тракаща, друсаща и шумозаглушителна душегубка, да е щастлив.
А фау ве с тунинг? Летите джанти приличат на туй средство за мъчение, като някое златно бижу връз Васа Ганчева. Тъмните джамове и Ремуса бърже решават водоравно или отвесно е в ребуса. И наумяват гротескност най-висша. Нали се сещаш, женски орган. Отвесно е, то е ясно. Водоравно е Уста.
Най-лошото е, че Двойките се карат от юноши буедни, а колата почти сигурно е откъсната от сърцето на тати. Който си е казал, бе ае му земем нещо, да се научи на него. Момъците карат на отмъщение, изобретяват нови физични закони и прочие.

Примерно, в София звукът е по-бърз от светлината. Първо – келеша отзад ти бибипка, после светва зеленото. Той чете желтото, по което инак си познава гащурите – желтото отпред, кафявото отзад, та брои тоя цвет невинен за зеленооо. А най-лошото е, че изборът на голф е присъда. Атрибут на житейската мъдрост – Голф, жената, мача. Жената за адет я римувай със “салатката”, мача – със Бербатката, а ти, ако нямаш другар ловец, горко ти. Щот`кой ш`ти удари патката?…
Някой беше казал, че ако на юношеските си години не си минал през фазата комунизъм, тежко ти. Тъй е, слезеш ли от фау вето, значи, надживял си Етапа… Тъпото е, ако си останеш на тоя левъл. И колкото повече ближиш София, толкова повече страст връз газта…

Абе то може и от друго да скорят. Щот` като наближи града и почват да се явяват от ония станции… С оная музика… Знаем коя.