на

Русе през юни

Отдавна не бях идвал тук през този месец. Ами много е хубаво, да ви кажа. Още на влизане в града минавам с колата по една от централните улици, смъквам стъклото и ме лъхва мирисът на липи.

Русе е идеалната комбинация между цивилизация и спокойствие. От една страна – достатъчно голям град, за да го няма онова досадно усещане, че си като на село, където всички се познават и говорят зад гърбовете си. Същевременно – достатъчно малък, за да я няма познатата от София пренаселеност, както и истеричното напрежение по улиците.

Тази вечер в центъра на Русе – откриване на 10-дневен бирфест. В градината работят не знам колко си фонтана – мисля че 6 или 7, с цветно осветление. Шадраваните са си постоянно тук де, и си работят цяло лято, а не само послучай посещенията на Джордж Буш. Само масите и тентите са монтирани специално за случая.
Няколко хиляди души пият бира и замезват под звуците на рок-музика (тук спестявам лека гримаса от напъните на Васко Кръпката, но дори и той не може да ми развали настроението). Сигурността на площада се подсигурява от видеонаблюдение, за което припомнят прилежно поставени табелки. Има и някакви много баровски нови пейки, съвсем като из Европата.

Разглеждам сградите, повечето от които напоследък са осветени както си трябва. За театъра… няма какво да говорим. Уникално Доходно здание, както му викат русенците. Вадя апарат и снимам паметника. Еми няма друг такъв паметник в България. Нито е на някакъв конкретен цар-освободител на кон, какъвто е най-известният в София, нито е на солдат като пловдивския Альоша. За Варна и Бургас не помня да има някакви читави паметници.
Статуя на Свободата, дами и господа. И, то доста по-красива от онази в Ню Йорк. Разбирали сме ги метафорите едно време…

Няколко бири по-късно, вече се прибирам с такси към къщи. Забелязвам, че централният булевард е със светроотразителна маркировка по средата. В дъното зад Централна гара се вижда най-високата телевизионна кула на Балканите. Сто и не знам колко си метра. Може би затова шофьорът в таксито лови толкова добре тв сигнал с портативното си телевизорче. А може и да е от телевизорчето.

Пред нас пак ме лъхва мирисът на липи. Толкова е силен, че чак ме досмешава. Свикнал съм да усещам подобен аромат само от някакви синтетични източници.
Кога ще се прибирам към София още не съм решавал… Ако не се видим, ще си пишем.

Когато порасне, фонтанът пред Президентството в София мечтае да стане като този тук.

Чрез светло пиво към още по-светло бъдеще…

Още по русенската тематика – в съботния репортаж на „Монитор“ от Красимир Крумов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s