Журналистът Явор Дачков написал статия в „Уикенд“ срещу Лили Иванова. Заглавието е „Гласът на Лили ме трови от дете“. Прочетох я с нарастващо презрение и отвращение. Бих пуснал тук линк към нея, но не я намирам качена из сайтовете. Не е голяма загуба, повярвайте.

(P.S. Ето и препратка към самия текст, в сайта на „Гласове“ е публикуван под друго заглавие – http://www.glasove.com/column.php?column=18)

Апропо, във вестника статията е илюстрирана със снимка, показваща възможно най-много бръчки по лицето на певицата. Какъв е смисълът от тази снимка тип „Боре Ангелов“? Да ни покаже, че Лили Иванова е на 70 години? Това, предполагам, всички го знаят. Едва ли някой очаква 70-годишна жена да изглежда другояче без услугите на фотошоп или холивудски грим. Едва ли и някой неин почитател ще спре да я харесва, след като я види на този кадър.
Ролята на тази снимка е друга – да ядоса самата Лили Иванова. Публикацията на практика е предназначена най-вече за нея. Което само показва колко голяма звезда и личност е тя всъщност. По същия начин подигравките на Слави Трифонов срещу нея не постигнаха нищо повече от това да я митологизират допълнително. По същия начин неговата война с въпросния „Уикенд“ конституира и реабилитира вeстника в българското медийно пространство.

Колкото до статията на Дачков, тя е изтъкана от вътрешни противоречия, неаргументирани констатации и дразнещ егоцентризъм. Сякаш на някого му пука за това как Явор Дачков слушал „Панаири, панаири“ като малък и как водел предавания по държавното радио в епохата, когато управляващите му даваха достъп до студиото му. Липсват ли ти тези времена, а, Яворчо?

Отначало реакцията ми беше в стил Юлиан Вучков (друг редовен автор на същия вестник и приятел-враг на Лили Иванова) – „Кой си ти бе, свирчо?“. После обаче ме налегнаха по-сериозни и по-тъжни размисли. Тук оставям настрана нихилизма и смешния снобизъм на слушащия само джаз Дачков. С тях отдавна сме свикнали. А и нали човекът, наричан от някои бабоеб, трябва с нещо да се прави на интересен, а и да изкарва някой лев за прехрана на семейството си.

Зад оплюването на Лили Иванова се крие нещо по-дълбоко и депресиращо. А именно – склонноста на българина да се опълчва срещу редките изблици на гениалност в родината му.
Това е същият онзи рефлекс, който вече повече от десетилетие търси поводи да оплюе Стоичков – най-популярния българин в историята за всички времена. Това е същият рефлекс, раждащ сегашната омраза, завист и злоба към Бербатов, който, кой знае защо, не стана нито спортист, нито мъж на годината.
Същите тези хора се дразнят и от появата на личности като Бойко Борисов – суетен, красноречив, но и достатъчно активен политик от западен тип, който разбута статуквото в загноялата българска партокрация. Преди него обект за атаки от въпросните хора беше и царят, чиято основна вина в момента се оказват претенциите към имоти, които действително му принадлежат – независимо от всички заслуги на този човек към нормализирането на живота в държавата през последните 8 години.

Ще чуете и видите същите хора да плюят по Азис, Слави Трифонов или Венета Райкова, да злословят срещу Деси Слава, Ивана или Глория, да завиждат на Иван и Андрей за бързото им забогатяване, да твърдят, че „Комиците“ е най-тъпото предаване, което някога са гледали, а Евтим Милошев е поредният некадърник в тв бранша.

Такива подобни хора, като Явор Дачков, оплюха и филма „Дзифт“ – една от малкото творби, опитващи се да превърнат българската киноиндустрия в приемливо изкуство. Не, не точно Дачков, разбира се – той участва във въпросния филм. Едни други личности, подобни нему, с които той е имал доста общо в близкото минало…

Ако в България някога се роди гений, това ще бъде геният на завистта, беше казал Елин Пелин. Колко вярно и колко тъжно. Не зная дали някой би приел Стоичков, Бербатов или Лили Иванова за гении. В едно обаче съм сигурен – никой, никога и за нищо не би завиждал на хора като Явор Дачков.