Справедливи оскари

За пръв път от доста години ми харесаха и церемонията, и разпределението на статуетките. За разлика от 2008-а, сега наистина имаше филми, които ще се помнят дълго. Триумфът на „Беднякът милионер“ над „Бенджамин Бътън“ e тържество на справедливостта, каквото не виждаме всеки ден в Холивуд.
Британско-индийската продукция, без звезди от ранга на Браджелина или Шон Пен, с ограничен бюджет (миналото лято се е говорило дори, че ще я пускат директно на DVD – без разпространение в киносалоните), е хем касов хит и фаворит на широките маси, хем доказателство, че с вдъхновяващ сценарий, талантлив режисьор и актьори може да се постигне „от нищо нещо“.
Да не забравяме и че това е филмът, с който изгрява звездата на ослепителната Фрейда Пинто.
Колкото до „Бътън“ (чети мнението ми за него тук) – за него е утехата от впечатляващите 13 номинации и оскарите в по-малко важните категории. Той ще остане в историята като поредния филм, направен най-вече с мисъл за награди. Въпреки уважението ми към Брад Пит и изявата му тук, смятам, че той заслужава и по-добри филми и роли, с които да докаже актьорския си потенциал. Същото важи и за жена му Анджелина, която, междувпрочем, винаги е била преекспонирана като талант. Мисля че онзи „Оскар“ за поддържаща роля в Girl Interrupted (1999) й е напълно достатъчен, поне за още 10 години напред.
Радвам се и за Кейт Уинслет, която след 5 номинации без статуетка най-накрая получи наградата, която винаги е заслужавала. Без да е първа красавица, в тази жена се съдържа някакъв изключителен чар, който всеки път ми въздейства по неповторим начин.
Въобще тази година оскарите бяха апотеоз на британската кинематографична школа – нещо, което отдавна трябваше да се случи.
Достоен беше и оскарът за Пенелопе Крус от иначе слабичкия филм на Уди Алън „Вики, Кристина, Барселона“.

Като водещ Хю Джакман се справи изненадващо добре. Австралиецът беше доста далеч от клишетата на Упи Голдбърг и Стив Мартин, което подейства освежаващо на всички. Особено впечатляваща беше хореографията, с която бе представено голямото завръщане на мюзикъла в киното. Знаехте ли, че във Великобритания „Мама миа!“ е продал повече билети от „Титаник“?
Най-силни бяха последните 30-ина минути от церемонията, когато се обявяваха наградите за женска и мъжка роля и филм на годината. На сцената последователно излязоха 5 легендарни носителки на „Оскар“, 5 велики актьора и накрая най-успешният режисьор на Холивуд за всички времена – Стивън Спилбърг.
Начинът, по който откъси от номинираните филми бяха монтирани във видео-блокове по време на цялото шоу, също беше виртуозен.

Сред малкото разочарования на вечерта беше пренебрегването на Мики Рурк („Кечистът“) за сметка на Шон Пен в „Милк“. Не съм гледал втория филм, но дори и само от трейлъра за него се убеждавам, че Пен е направил поредната си уникална роля. Този човек просто има магнетично присъствие на екрана.
А и Холивуд винаги е обичал филми по действителен случай, в които се пресъздават съдбите на борци за човешки права, повлияли върху милиони хора. Така че Мики Рурк просто нямаше късмет тази година. Самият Шон Пен не пропусна да покаже уважението си към него и дори го нарече свой брат.

Колкото до Мики Рурк, забележете с какъв медалион се появи на церемонията той. На снимката е покойното му кученце Локи, порода чихуахуа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s