Архивите са живи



Тези дни Митака Дилков ме изненада с една историческа снимка, заснета от култовия фоторепортер Георги Георгиев-Джони през есента на 1991-а. Виждате ли момчето с брадата най-вдясно? По онова време бях репортер, със стажантска заплата, в тогавашния всекидневник „Подкрепа“. Снимката е запаметила някакво мероприятие в тогавашния Партиен дом – имам спомен, че е било нещо като оглед. Един вид ние, синдикалистите-демократи, обикаляме и разглеждаме притежанията на Столетницата. В центъра на снимката са журналистът Пламен Даракчиев, който беше създател и главен редактор на ежедневника, и заместникът му Георги Ифандиев, от когото съм научил доста неща за репортерския занаят.
Дилков също беше новобранец като мен, във фотоотдела, ръководен от Джони. Още тогава беше ясно, че Митака ще стане един от най-добрите фоторепортери не само в България, но и в Европа.

Редакцията на вестника беше наблизо – над Дома на киното на „Екзарх Йосиф“ срещу градинката с Централната баня. Моите репортерски ресори бяха изцяло политически – партии, Централна избирателна комисия, както и дейността на синдикалния конкурент – казионните профсъюзи КНСБ. Придвижвах се почти изцяло пеш, а до вкъщи се прибирах с трамвая. Получавах около 300 лева и влизах в ресторант максимум веднъж месечно.

Някъде година по-късно вече не бях със стажантска заплата и работех в друга редакция – във вездесъщата тогава пресгрупа „168 часа“. И, за щастие, вече не се занимавах с политика. В касата се разписвах срещу 10 пъти повече, и то преди времената на инфлацията. Уточнявам тези неща специално за всички онези, които смятат, че у нас можеш да направиш кариера като журналист само с връзки и че няма кой да оцени качествата ти, даже и да се скъсваш от бачкане. Е, аз се скъсвах, и ги оценяваха – Мира Баджева, Димитър Шумналиев, Владимир Райчев, Максим Майер, Милен Марчев, Валери Найденов, Петьо Блъсков, Валери Запрянов, Мартин Захариев – ето един кратък списък от хора, които са дали шанс и на много други като „репортера Неделчев“.

Ако тогава, през 1991-а, някой ми беше казал, че в България ще излизат списания като Playboy и FHM и че 11 (съответно 18) години по-късно ще им бъда главен редактор, щях много да се смея…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s