След “черния списък от фирми” дойде ред за белия такъв – онези места и фирми, които те карат да се чувстваш една идея по-добре. И да се питаш в България ли си наистина, или в някоя друга, по-бяла държава.

Започвам с Happy – веригата ресторанти, която наскоро получи поредната международна награда в лицето на своя основател Орлин Попов. Разбира се, ние като българи сме готови да поставим всичко под съмнение. Винаги ще се намери някой, който да се оплаче и от “Хепиту”. Истината обаче е, че вече 15 години тези ресторанти поддържат постоянно високо ниво и никъде другаде не можеш да получиш такова качество, бързина на обслужването и комфорт на същата или по-ниска цена. Менюто се обновява непрекъснато, с методичност, която направо стряска. Напоследък в някои ресторанти – този в големия софийски мол, в Русе и на още някои места – се предлага и суши, което не е перфектно, но е достатъчно добро за може би най-ниската си цена в цяла Европа.
Още нещо, може би най-важното – атмосферата. В ресторантите “Хепи” не просто е приветливо (макар че някои сервитьорки понякога са прекалено любезни и леко досадни) – там всеки си върши работата добросъвестно и с достатъчна мотивация, създадена от мениджмънта. Когато виждаш как около тебе няколко десетки човека работят здраво и не се разсейват, това не може да не ти се отразява положително. Така храната ти се услажда значително повече.

Подобни думи могат да се кажат и за веригата Victoria. Там цените са една идея по-високи, но качеството на храната е аналогично на тях. Обслужването е ненатрапчиво и не по-лошо, даже по-добро от това в “Хепи”. Менюто е огромно и също се обновява непрекъснато. Имат и денонощен ресторант – този до Военния клуб, освен това и доставки по домовете, които функционират безупречно.

ПИБ – каквото и да се коментира из хейтърската блогосфера, аз съм доволен от тази банка. Не ме интересуват никакви периодично пускани слухове, че е закъсала, че е пред фалит и не знам си какво още. Не съм проверявал скоро и каква е ситуацията с интернет-банкирането им. Факт е обаче, че ПИБ имат най-много клонове, най-удобно работно време (колко други работят до 19 ч?), дежурни офиси в събота и неделя и най-бързо и професионално обслужване. На фона на всички останали трезори (навъсени и некомпетентни служителки, дълги опашки в малкото часове работно време и пр.), тук почти всичко е направено в името на клиента и неговото удобство. Доколкото съм наясно, Първа инвестиционна е една от малкото чисто български банки като собственост. Лично за мен това я прави по-надеждна от която и да било друга в момента – особено от гръцките, чиято държава-майка изживява най-голямата си икономическа криза от десетилетия насам.

OMV – предпочитаните бензиностанции. Успяха да се наложат като лидери с голям брой обекти и добро обслужване. Във всяко о ем ви можеш да се оправиш със завързани очи – всичко е подредено по аналогичен начин. Менюто в ресторантите Viva е изненадващо богато и всичко се приготвя доста бързо. Служителите са любезни и компетентни. На една от софийските бензиностанции веднъж си бях изтърсил талона за колата. Продавачката не само го беше намерила, но и на секундата беше звъннала където трябва и само за минути от ТМ Ауто (друга фирма която също бих похвалил) ми се обадиха да отида да си прибера документа. Как да не им направиш евала?

Billa – най-добрите супермаркети, когато става въпрос за храна. Единственото, което все още им липсва, са кантари за плодовете на самите каси, за да не се налага да теглиш стоката сам. Така например е във веригата “Фантастико”, която също се развива доста добре напоследък (за разлика например от “345”). Предимно добри думи мога да кажа и за Picadilly.

Кино “Арена” – още едно място, където се чувстваш извън България. Чисто, лъскаво и уютно. Прожектирането на филмите е с безкомпромисно качество – нещо, което невинаги може да се каже за Cineplex и Cinema City. Най-комфортните седалки. Най-голямо разнообразие в храненето. Достатъчно голям паркинг, безплатен. Най-чисти и добре поддържани тоалетни.

Cabletel – нямам основание да съм недоволен от доставчика си. Както се казва – за тази цена по-добре здраве му кажи. В редките случаи, когато е имало проблеми, съпортът е реагирал сравнително бързо и учтиво. Да, някои техници са малоумни, но такива, предполагам, има навсякъде.

Брилянтин и Nino – любимите ми барове и любимият ми ресторант. Атмосфера и обслужване без аналог. Персонал, с който искаш да сте приятели. Желанията ти се изпълняват максимално бързо и старателно, музиката е майсторски подбрана, а звукът перфектен. Това са местата, от които винаги е трудно да си тръгнеш.

Това е белият ми списък към момента. Предполагам, че ще има коментари, и доста от тях ще са недоволни от включването на една или друга фирма. Не бих им станал адвокат по нито един конкретен случай. За мен важното е, че като цяло тези места се открояват над конкуренцията със старанието си да правят нещата по-добре, отколкото биха могли да си позволят в държава, в която лошото качество е стандарт, а мърморенето – неизбежност. Ако обаче се опитваме все повече да забелязваме и оценяваме хубавите неща около нас, вероятността те да се множат значително ще нарасне…