8 въпроса и отговора

Най-често задаваните въпроси около моето напускане на FHM (и техните отговори):

1. Защо чак сега решаваш да напуснеш, след като издателите ти дължат пари от септември насам?
– Може би защото съм вярвал на обещания. Но да кажем, че не съм дотам наивен. По-скоро смятах, че е необходима поне година, за да се види коренната разлика в FHM преди и сега, под мое ръководство. С всеки следващ брой пазарната позиция и продажбите на списанието се подобряваха. За мен беше важно това да стане очевиден за всички факт. Впрочем, издателите не са крили своето удовлетворение от работата ми. Всеки месец получавах и уверения, че рекламният мениджмънт (откъдето всяко издание очаква основните си приходи) ще заработи адекватно на нивото на списанието. Но това така и не се случи. След началото на новата година прецених, че компромисите, които правя, вече са твърде големи, и че самите издатели навлизат в ситуация, от която няма полезен за мен и екипа ми изход.

2. Не смяташ ли, че кризата е повсеместна и това е обяснението за дълговете на издателите към неговите автори и сътрудници?
– Не смятам. Криза има навсякъде, но нито едно друго списание не дължи по няколко заплати на редакторите си, както и хонорари на основните си фотографи за цяла година назад. Още по-необяснимо е как така издания с по-слаби пазарни продажби от FHM нямат такива задължения, а FHM има. Обяснението всъщност е много просто – в FHM де факто не съществува такова нещо като мениджмънт. Издателите на списанието се занимават с всичко друго, но не и с търсене на изход от ситуацията. Явно им се струва по-лесно да залъгват служителите и партньорите си с обещания, след което да си изключват телефоните за дни и седмици наред. Не се учудвам на това – винаги ще се намират наивни хора, готови да живеят само с обещания. Обикновено това са недотам уверени в качеството на работата си личности, които действат на принципа “никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз съм изработил”. Аз обаче никога не съм бил такъв тип човек и нямам никаква причина да толерирам подобна схема.

3. Не трябваше ли да потърсиш някакъв път към взаимен компромис и приятелско изчистване на проблемите, поне частично?
– Потърсил съм такъв път и то неведнъж. Последната ми среща с издателите беше на 3 февруари. На нея компромисно предложих редуциране на техните задължения към мен с над 50%. Поисках обаче сключване на нови договори, както и гаранции, че оттук нататък хонорарите на външните сътрудници ще се изплащат редовно всеки месец. Те приеха радушно предложенията ми. Обещанието им бе, че на 5-и февруари или най-късно на 8-и, понеделник, ще започне изчистване на дължимите суми и към мен, и към екипа ми, и с тази уговорка си стиснахме ръцете. Вместо това обаче получих единствено груб телефонен разговор с пореден опит за отлагане на развръзката.

4. Защо прибягваш до такава публичност в изясняване на скандалната ситуация?
– Не е въпросът в парите, които ми дължат. Още от октомври насам съм имал едно наум, че те винаги ще бъдат в някакъв дълг към мен и че не всички вересии ще бъдат платени. Така че съм си поел съответния финансов риск. А и не всичко на този свят е пари.
Проблемът е в това, че използвайки мълчанието и търпението ми, хората зад това списание и днес продължават опити да ангажират нови сътрудници и партньори – фотографи, гримьори, автори, модели. Не бих искал списъкът с излъгани и разочаровани да нарасне и аз да бъда човек, който пасивно е наблюдавал и насърчавал този процес. Предпочитам да запазя репутацията си на коректен човек.

5. Вярно ли е, че главната редакторка на Madame Figaro също е напуснала?
– Да, от януари и това списание от същата издателска група е без главен редактор. Допускам, че причините да се стигне дотам са аналогични. Сами преценете дали моите постъпки са някакво субективно решение или просто неминуем и обективен развой на събитията.

6. Какво възмездие очакваш да има?
– Не съм от хората, които ще седнат да се тръшкат и да заплашват със съдебни дела, за да получат парите, които са им били обещани и които са заработили. Докато има идеалисти, винаги ще има и хора, които да се възползват от тях. Съдът не може да е лекарство срещу наивност. Предпочитам да гледам напред. Знаейки какво съм направил за това списание през последната година, смея да съм сигурен, че нито него, нито издателите му ги чака розово бъдеще. Ако пред тях имаше и минимален шанс за успех, те щяха и досега да се възползват от него. Мина почти година, а единственото, което се е променило, е нарасналата популярност на FHM благодарение на моите усилия. Във финансов план обаче положението е плачевно.

7. Няма ли да напишеш книга “Моят живот в FHM”?
– “Моят живот в Плейбой” е написана с положителна енергия. Не съм сигурен, че сегашната би била толкова добронамерена. И не смятам, че читателите копнеят да бъдат занимавани с няколко дребни и нещастни дущици и начина, по който са избрали да живуркат за чужда сметка. Но ако броят на излъганите и разочарованите от FHM продължава да набъбва с такава скорост, нищо чудно и да се съберат достатъчно потенциални фенове на подобно четиво. Така че не се знае.
Разликата между раздялата ми с Playboy и сегашната е съществена. Навремето си тръгнах изцяло по свое желание и преценка след 4-годишна работа, а издателите не са имали никакъв дълг или претенции към мен, нито аз към тях. Сега просто съм принуден да напусна, защото не желая повече да работя безплатно. Затова и не усещам никакви скрупули и задръжки да бъда откровен и изчерпателен, когато се налага.  В епохата на глобалните медии вече не е толкова трудно да бъдеш чут, когато имаш какво да кажеш и когато справедливостта го изисква. Вече има доста заявки за интервюта, които биха били полезни и поучителни за много хора от бранша. Ще ви държа в течение и чрез този сайт.

8. Какво планираш оттук нататък?
– Слава Богу, от липса на планове и идеи никога не съм се оплаквал. Може би е крайно време да бъда по-решителен и самостоятелен в проектите си. Има достатъчно сериозни хора, които да оценят един бъдещ партньор в мое лице и да видят перспективата от подобно съдружие – особено в момент, в който на пазара почти не са останали качествени печатни медии. Така че интересното тепърва предстои.

15 Comments Add yours

  1. Византийците постъпват така поголовно с успешните проекти у нас. И не само – вече и с хората!

    Like

  2. Mia каза:

    koi vizantiici..? Tia sa dale4 nazad v pe6ternata epoha! mnogo sme postradalite ot tiax i se radvam, 4e govorim za tova, blagodarenie na Joroot

    Like

  3. Жоре,с теб и Кристина си тръгвам и аз,защото моето връщане и всеодайност към това издание беше единствено,и само заради теб и твоето управление,в което отдавна съм се убедила!!! Дълго чаках и аз да си получа честно изкарани пари,но явно и моята наивност и доверие се оказа по-големи,от колкото изобщо е трябвало!!!

    Like

  4. ajaxus каза:

    Днес когато прочетох пъровото ти писмо, лентата се върна около година назад когато прочетох подобно съобщение от теб. Тогава ти казах, че напред те чакат само хубави неща – убеден съм, че и сега е така!

    FHM е затворена страница и още със следващият тираж ще осъзнаят грешката си. Ние(читателите) ще им покажем, че са сбъркали и, че за некоректни мениджъри няма място!

    Like

  5. Благодаря ви за подкрепата, винаги съм казвал, че всяко зло за добро. Да му мислят нечестните хора, както и мишките около тях.

    Like

  6. Gombeto каза:

    Успех с каквото и да се захванеш. Мисля, че си взел правилно решение.

    Like

  7. Майкъл каза:

    Хвани се да работиш нещо за своя сметка, докато имаш някакво име в бранша. Хората бързо забравят и след година ще реагират така „Аааа, Жоро Неделчев, той навремето не беше ли някакъв във FHM и Плейбой“. Сигурно не ти е до шеги в момента, но гледай да не станеш като Дичо, който пееше „Аз нямам шеф, аз нямам шеф“, а след това се оказа,че май е по-добре да има шеф.
    Искрено ти желая нещата да се развият по най-добрия за теб начин, мисля че си човек ентусиаст, от светлата страна на нещата…

    Like

  8. Анонимен каза:

    убеден съм, че пътят е самите журналисти да са и собственици на медиата си. вярно, че е трудно и че не това им е работата, но според мен това е посоката. защото май те останаха единствените хора, които да се интересуват от качеството на продукта и които да са в състояние да го направят по-добър. а когато работят за себе си – това със сигурност ще стане. успех и да не ти дреме! давай наистина смело напред!

    Like

  9. Анонимен каза:

    Искам да споделя само, че списанията в които си работил се четат и уважават и зад границата на България. Определено мога да кажа, че лично познавам доста хора, които ценят и харесват какво правиш. Блога ти е почти ежедневно посещаван и от мен, да не говорим, че съм прочел почти всичко написано от теб в последните 2-3 години. Книгата ти също е интересна. Харесва ми това, че си директен и прям! Смело напред и да знаеш,че в Чикаго имаш свои почитатели! Успех, с каквото и да решиш да се захванеш!

    Like

  10. титката каза:

    Жори успех във всичко! Всичко ще си дойде на мястото

    Like

  11. Todor Proniev Peev каза:

    Ще бъда малко по-прям и дори малко простак, но интелигентно и аргументирано.
    Има 5 неща, които правят едно мъжко списание добро:
    1. Яките цици. Който и каквото да ми говори, те са магнит за всеки зрял и потентен мъж от 18 до 50 – без значение нивото на интелекта. Не съм 100% сигурен, но мисля, че и всички хора с обратни наклонности ги интригуват.
    2. Интересните материали за публиката от същата възрастова група – нови култури, субкултури, стил, любопитки, техника, музика, книги, кино…
    3. Интервюта с интересни и актуални личности, от които има какво да се види и научи.
    4. Актуална инфомация за нощния живот наоколо…
    5. Още цици 🙂

    От 1 до 5 Жоро всичко е опитомил, а по 1,3 и 5 направо няма равен!

    Жорка, въпреки всичко аз винаги съм ти бил фен и чакам да видя следващото издание!

    Дерзайте, пичове!

    Like

  12. Тошо, доколкото схващам, даваш заявка да допринасяш по точки номер 2 и 4… 🙂

    Like

  13. Анонимен каза:

    „Само че точно тук, на този адрес, оплаквания не очаквайте.“ ЖН 31.12.2009г.

    Like

  14. Анонимния, много се радвам че влизаш тук, четеш редовно, че даже и помниш добре какво съм писал и ме цитираш. Само че не наричай „оплаквания“ желанието ми да се даде публичност на мошеническите навици и лъжи на някакви хора, които искат да продължат да лъжат. И следващия път си напиши името, ако искаш да вляза в диалог с теб.

    Like

  15. Разкрития каза:

    Адаш, разчувствах се от това, което прочетох.

    Смятам, че наистина трябва да направиш нещо свое. Начетен и интелигентен човек като теб няма нужда от началници, защото те само създават илюзията за сигурност, казвайки му какво трябва да прави.

    Ако обаче имаш нужда именно от това, то аз съм твоят началник. Плащам малко, но винаги авансово.

    Намери ме и ми изпрати автобиография, както и мотивация!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s