"Алиса" – (не само) женска радост

След „Аватар“ ходенето на IMAX или на 3D кино вече става рутина, а не събитие. „Алиса в Страната на чудесата“ имаше предимството да бъде дълго (и триизмерно) рекламиран точно в истерията около филма на Джеймс Камерън. Така че логично напливът и очакванията към него бяха големи. Особено от женско-детската аудитория.
Е, оправда ги. Поне сред женската и детската аудитория. За мен по-важното е, че донякъде се харесва и на мъжката.

Като за начало – „Алиса“ няма нищо общо с бозата на Тери Гилиъм за доктор Парнасъс. И тук имаме главно фантасмагории, които не са непременно смислени и интригуващи. Но поне има и истинско чувство за хумор, режисьорско умение да се извлича забава даже от най-тривиалната ситуация на екрана.
В „Сделката на д-р Парнасъс“ имаше не по-малко добри актьори. Но там буквално не знаеха защо са на екрана. Явно за да запишат в биографиите си, че са снимали с режисьора на „Бразилия“ и „Кралят на рибарите“. Е, в „Алиса“ не е точно така. Даже и актьорите, които участват само с глас (от прима виста разпознаваме Алън Рикман като синята какавида-пророк) играят омагьосващо.
В главната роля австралийката Миа Уасиковска е чудесна. Толкова чаровна млада актриса не се беше появявала отдавна. Нещо средно между Кейт Бланшет и Миа Фароу. Изпълва екрана с присъствието си. Помниш мимиките и реакциите й дълго след излизане от салона.

За Джони Деп – какво да говорим. Заслужава поредната си номинация „Оскар“. Да го спечели му е още рано. Велик артист, за който няма невъзможна роля.

Визуално филмът е съвършен. 3D-ефектите са малко по-натрапчиви, отколкото в „Аватар“. За няколко секунди ти стават леко досадни, но като цяло – трудно отлепяш очи от екрана. 

Единственият проблем на „Алиса“, колкото и да е странно за екранизация по толкова велика книга, е сценарият. Интригата е почти нулева, напрежение няма, събитията се нижат някак си бездушно, без да те докосват дълбоко. Изобщо не ти пука за героите, които гледаш.
В „Аватар“ не беше така. Във „Властелинът на пръстените“ – също. „Алиса“ никога няма да се радва на такава любов като тях – независимо, че вече е спечелил над 500 милиона долара приходи и неминуемо ще надхвърли милиард. Това е нещо като нов „Хари Потър“, само че заснет от по-луд и талантлив режисьор, събрал накуп някои от най-красивите лица и гласове в киното. Браво Бъртън, но още можеш!

2 Comments Add yours

  1. Tataf каза:

    Здравей, Жоро! Ценя мнението ти за киното, още от врмемето на Егоист. Винаги балансиран и разрязващо точен по отношение на филмите.

    За Алиса не съм съгласен. Смятам, че основният му недостатък е именно изборът да го решат в три-де. Филмът би спечелил много, ако го бяха направили двуизмерен. Цялата цветност и картинна красота на страната на чудесата, щеше да бъде още по-внушителна. Спомни си „В какво се превръщат мечтите“, „Лабиринтът на Фавна“ или „The Fall“

    Между другото Тери Гилиъм има два филма по темата за Алиса, където литературния материал на Луис Карол е сдъвкан и изплют през призмата на откачения му гений.

    Съгласен съм, че Тим Бъртън може много повече.

    Like

  2. Ако нямаше 3D версия, нямаше да привлекат толкова публика и да спечелят толкова парички.
    Но както и да го бяха направили, на човек като не му пука за героите… не се получава и това е. А за Тери Гилиъм не ми говори – още се вбесявам, като се сетя колко тъп филм е „Парнасъс“. Остави това, ами се намират и хора, които да го превъзнасят, това е най-тъжното.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s