Мизерия с три букви?


Това е лесно – FHM. Развоят на събитията от последните дни (прочети подробности тук) отчасти ме радва, отчасти – натъжава, но най-вече изпълва с досада и яд. Никога не е приятно да осъзнаваш, че 10 месеца си работил с късогледи, страхливи и малодушни хора.

Радва ме, защото дойде Видовден – за неколцината, които не ме подкрепиха, въпреки че знаеха на чия страна е правотата. Вместо да бойкотират работата в списанието заедно с началника си (който работеше винаги с една заплата по-назад от тях), вместо да отстояват и своите, и чуждите права с достойнство, каре стахановци се вкопчиха като примерни кариеристи във възможността да се докажат за сметка на напусналия.
Обясняваха как претенциите му са неоснователни, как всичко със заплатите било наред, иронизираха работата му в това списание, опитваха се да настройват хора срещу него. Довършиха един брой, подготвен до средата от онези, които ги напуснаха. Успяха с рядко срещан талант да го съсипят – най-вече водени от злобната радост да хвърлят на боклука  създадени от други хора секции и рубрики. Окрилени от ентусиазма на бездарието, заляха страниците с океан от самодоволно тъпоумие, клишета и картинки, взети наготово от Англия. И бодряшки се нарекоха „отряд за бързо реагиране“, радвайки се на една получена заплата с тримесечна давност. Която едва ли биха получили, ако не бяха спестените пари от същия този  бивш началник и от един куп други хора, работили на вересия вместо тях.

Но се и натъжавам. Защото зная, че такива дребни душици като тях винаги ще има. Една част все още обитават офиса на FHM, чийто пазач бай Гриша лично дължи заеми на журналистите, които не допуска да припарват вътре. Но докато има шушумиги като „отряда за бързо реагиране“, ще има и тарикати като Сергей Матеев и Слава Солакова, които да ги експлоатират и захвърлят като парцали.
Натъжавам се и като си представя как въпросните мижитурки сега ще отидат някъде другаде, за да се подмазват на някой нов началник, а при първа възможност ще го предадат в опит да го заместят, милите.

Яд ме е на себе си, че съм бил добронамерен към такива хора и съм им наливал от собствената си бутилка уиски. Вместо ежедневно да им припомням, че посредствените трябва да си налягат парцалите и да пият само евтината водка от кашоните на Силвия, раздадена им вместо заплати за Коледа.

Ако лицензът на FHM не бъде отнет от тези издатели (има и такава възможност, въпреки че на англичаните май не им пука особено какви безумия се вършат с марката в България), това списание не го чака нищо добро. Разбраха го даже ентусиастите от карето за белот, които месец и половина се опитваха да го играят редактори.
Ако изобщо продължат да излизат някакви броеве, те ще залежават по павилионите със страшна сила – така, както виси печалният последен брой с Жасмина на корицата (за която на издателите беше платено с няколко комплекта хотелска посуда).

Искрено съжалявам, че тези три букви за толкова кратко време се превърнаха в синоним на унижението. Съжалявам и хорицата, които сега ще запълват с посредственост нечии други страници, а пред роднини и колеги ще се изживяват като излъгани мъченици на журналистиката.
За 10-те месеца, които са работили с мен, те не прихванаха много. Но можеше да научат поне едничък урок – че в тази професия недостойните и малодушните получават максимум 45 дни слава. И цяла вечност мизерия.

2 Comments Add yours

  1. Анонимен каза:

    Кратко! Точно! Ясно!

    Like

  2. Анонимен каза:

    И много вярно!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s