Любо Нейков – единственият минус на "Мисия Лондон"

Най-сетне: български  филм за широката публика, който има  и смисъл 


(статията от „Уикенд“, 23 април)


Тези дни киносалоните са пълни, сякаш е излязло продължение  на “Аватар”. Принтерите на касиерките в “Арена” не смогват да печатат  билети. На прожекции от 23 часа трудно намираш празен стол. Едни до други са насядали зрители от различни прослойки и възрастови групи. Пуканките се харчат като топъл хляб.
Безпрецедентната рекламна кампания (даже и бирата “Загорка” си има билбордове като герой от филма) създаде големи очаквания към “Мисия Лондон”. И, о, чудо, той ги оправдава!

Екранизацията на Димитър  Митовски по романа се справя с непосилна  за българска продукция от последните десетилетия задача. Успява да бъде смешна и забавна във всяка секунда и същевременно постига внушения, които уж са запазена територия за по-претенциозното и елитарно кино. Изглежда на пръв поглед лесно, но никой така и не успяваше да намери точния баланс – от времената на “Двойникът”, “Оркестър без име” и “Закъде пътувате”.

Орлин Горанов прави  изненадващо силна роля като българския президент – микс между Петър  Стоянов и Георги Първанов.

През последните години се появиха няколко български  филма, направени с талант и вкус – “Дзифт”, “Шивачки”, “Прогнозата”, “Източни пиеси”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Пресата не спести суперлативите си за тях. Впрочем, това не е изненада – у нас критиците винаги са една идея по-добронамерени към кинаджийското съсловие и така само дундуркат неговата яловост. Ситуацията е същата 
като с разглезените футболисти от “Левски” и ЦСКА, поощрявани от журналисти-запалянковци след всяка смешна победа над “Спортист” (Своге). Но това е отделна тема.


Независимо от достойнствата  си, нито един от изброените пет филма не успя да стане събитие от ранга на “Мисия Лондон”. И причината не е в по-слабата рекламна кампания. Филмът на Митовски се откроява не само със съвършения си маркетинг (да живеят KFC и цигарите King, и все така да хранят нашего кино-брата), а най-вече с това, че е заснет

без типичните за тукашната индустрия комплекси.

И още едно различие от тях – премиерата и животът  му започнаха не от някакъв чуждестранен фестивал, а тук, върху български червен килим. Това е не просто уважение към родната публика, но и белег за самоувереност.


Да, оказва се, че политическа  сатира и силни народопсихологически обобщения се получават и без  това да е за сметка на хумора и развлечението. Да, актьорите можели и да не декламират репликите си, а самите те можело и да не са така изкуствени и далеч от живота, както сме свикнали. Да, режисурата можела да бъде стегната и динамична, без излишни отклонения и възвишени моменти, в които творческият екип държи непременно да покаже висока класа и изтънченост.

Сюжетът – за българите от посолството в Лондон,

които посрещат фалшификат на британската кралица и я  гощават с откраднати диви патки – е достатъчно интригуващ, и то не само за тукашна публика. Фабулата е благодатна за иронизиране и на нашенския бит и душевност, и на английските такива. В свои интервюта Димитър Митовски отрича влияния от режисьора Гай Ричи и предпочита да сравняват филма му с тези на братята Коен. Стилистичната прилика с “Две димящи дула” и “Гепи” от творчеството на бившия мъж на Мадона обаче е очевидна – и то далеч не само заради неподражаемото присъствие на актьора Алън Форд (Тухлата от “Гепи”).
Накъсан монтаж в  стил MTV-клип, ловко използване на всеки сантиметър снимачна лента, усет към мимиката и жеста, самоувереност в преходите от една сцена към друга – всичко това е в най-добрите традиции на Гай Ричи (защото този режисьор, да не забравяме, има и лоши). Личи си, че Митовски е добре обигран в снимането на едноминутни тв реклами и този тренинг му идва като дюшеш.

Актьорската игра

в “Мисия Лондон”? Тук  суперлативите вече ще станат подозрителни и съвсем не в мой стил, но факт – тя е на ниво, каквото в български филм не сме виждали от години. И не че е кой знае какво геройство. По-скоро е скандално, че в толкова други продукции досега не е била така адекватна. Нашите актьори по нищо не отстъпват на британските. Пред Юлиян Вергов, Ани Пападопулу и Ернестина Шинова е имало голямо изкушение да преиграват, пак по утвърдена нашенска традиция, но не. Артистичността е дозирана умело и заслугата е както тяхна, така и режисьорска.

За Любо Нейков не може да се каже същото.

Да, той е всеобщият  любимец в този филм. Ролята му ще се помни и след десетилетия. Школуваният в “Шоуто на Слави” и “Комиците” актьор обаче почти навсякъде пресолява манджата. Решил е да бъде смешен дори тогава, когато изобщо не е необходимо. Преиграването с образа на готвача Баничаров е като пришита кръпка спрямо останалите персонажи. Авторитетът на популярния комик и продуцент, както и закалката му да преиграва на телевизионния екран, в случая не носят плюс, а един от малкото недостатъци на “Мисия Лондон”. Ако Нейков беше обуздал някои свои мимики и интонации, филмът нямаше да бъде по-малко смешен, но щеше да спечели повече стил и ниво.

И понеже сме стигнали до недостатъците,

нека споменем още два. Първият е качеството на звука. Типичен за българското кино проблем, който през последните години беше избегнат единствено в “Дзифт” – с извикването на един френски специалист на помощ. В “Мисия Лондон” диалогът звучи точно по нашенски зле, гласовете кънтят евтино и, в пълен контраст с чудесната визия, нещо непрекъснато напомня, че гледаме филм родно производство.
Вторият минус е  преексплоатирането на музиката, която  отново звучи не по най-добрия начин. Дейвид Боуи, “Секс Пистълс”, “Блър”… Чудесна подборка, а и текстовете пасват идеално на ситуациите, но защо толкова силно и напоително? В някои моменти саундтракът наистина идва в повече и обезличава филма.
Но, както се казва, това са бели кахъри. Дай Боже всички български продукции да имаха само такива проблеми.


“Мисия Лондон”  е събитие за родното кино, равносилно на преоткриване на топлата вода. Да се забавляваме до припадък с български филм, който на всичкото отгоре ни подтиква и към размисъл що за стока сме като нация, доскоро ни се случваше само по сателитния тв канал България с Тодор Колев и Велко Кънев. Е, доживяхме и в киносалон.

6 Comments Add yours

  1. Анонимен каза:

    dislike!

    Like

  2. Анонимен каза:

    Пише се „за къде“, а не слято. Не съм съгласен с нито една критика. Любо Нейков е гениален актьор.

    Like

  3. По въпроса за „закъде“ – не зная точно във филма как е било изписано, но такова наречие си съществува в българския език, така че не мисля, че съм в чак такава грешка, заслужаваща забележка. Справка – тук: http://www.kakvo.org/tword/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5. Колкото до Нейков, никъде не е отречено, че е добър актьор, напротив, изрично е споменато, че ролята му ще се помни дълго и че е всеобщият любимец. Просто в случая преиграването е гротескно и не се вписва в цялостния актьорски тон на филма. Но не е задължително да мислим еднакво, разбира се.

    Like

  4. Ilian каза:

    Аз съм напълно съгласен за играта на Нейков. Изглежда, че ТВ скечовете и ролите във филми на „Ню имидж“ му се отразяват. Много странно се почувствах, като му прочетох интервюто в един седмичник, където казва, че на няколко места е импровизирал, напр. с репликата „Е 'ся си е*а майката!“. Уау, каква импровизация, драги зрители 😀
    Иначе филмът е добър, а Вергов – просто отличен.

    Like

  5. Анонимен каза:

    Вчера гледах филма
    Искам само да се уточни, че Димитър Митовски в броя от 24 април във вестник Капитал заявява, че цигарите Кинг и всички други продукти на винпром пещера за избрани случайно.
    Винпром Пещера и цигарената им фирма не са давали пари за филма.
    Някой вярва ли му ?
    Аз не. Прекалено много цигари и ракия, с прекалено видни надписи.
    Те трябва да са платили целия филм.
    Нека не ни правят на глупаци.

    Like

  6. Ами нормално е така да каже човекът. Те от „Капитал“ пък какво очакват – да им благодари за въпроса и да си признае, че е взел сума ти пари от Пещера? Аз лично не виждам нищо лошо в тази меркантилност. Най-сетне да видим едни пари похарчени не на вятъра. Вярно е, че всички надписи дразнят, но това е само за (определена част от) българската публика. За всички останали това просто е един добър филм, заснет без компромиси в кастинга и качеството.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s