За хейтърството като журналистика*

на

Много ниска топка публицистика е да повтаряш непрекъснато какво НЕ ХАРЕСВАШ. Същевременно е особена форма на социален мазохизъм.
Ако наистина не харесваш нещо, обикновено се стараеш то да е сведено до минимум в кръгозора ти (освен ако не си евангелистки пропагандатор).

Още по-смешно е пък да правиш класации на неща, които те дразнят и да обединяваш под този знаменател и други храбри пролетарии като теб. Ако тези въпросните неща не ти звънят сами на вратата, за да ти се предлагат, ако никой не те кара да инвестираш пари или време, за да им обръщаш внимание, то какво друго обяснение има за това, че те дразнят?
Не е ли завистта единствената друга възможност нещо да бъде дразнител за теб?

Отрицанието, изведено като публицистичен стил и верую, не е нищо повече от рехава еякулация на мъж, който никога не е помирисвал красива жена.
Съответно красивите жени, разбира се, са курви, долни чалгаджийки и мръсни селянки, а мъжете, които все пак успяват да чукат красивите жени – мутри, корумпирани политици или сводници.
И никакви изключения не се допускат, разбира се. Амин.
––
*Коментарът към публикация в един друг блог се препечатва и тук поради фундаменталното си значение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s