Интервю за Afera.bg, автор Георги Стоянов

– Започна новият телевизионен сезон с реалити предаванията, които отново са посветени на благотворителността. Какъв е коментарът ти за старта на „Байландо“ и „Великолепната шесторка“?
– Мисля, че и двете шоута са направени доста професионално. Имат своята публика. За мен лично са леко досадни и безинтересни, но не мисля, че точно аз съм основният таргет на подобни предавания. Така че като цяло мнението ми е по-скоро положително.

– На голяма част от хората май им омръзна този вид благотворителност, в която известните участват срещу солидни хонорари и в същото време приканват обикновените българи със заплата от 400-500 лева да пускат смс-и? В последните десетина дни като че ли преобладават негативните коментари за предаванията?
– По принцип в България винаги преобладават негативните коментари. Хората, които харесват дадено нещо, са по-пасивни и рядко изразяват възторга си. По-шумни и настойчиви са все недоволните. Така че не се учудвам. Лично аз не виждам нищо лошо в благотворителността. Колкото и малко есемеси да пристигат – по-добре да я има, отколкото да я няма. Как другояче да накараш зрителите да гледат нещо, ако няма звезди на екрана? А как да привлечеш истински звезди, освен ако не им плащаш? Логично е, нали? Най-лесно е да се негодува срещу нещо. По-трудно е да се посочи алтернатива. Какво да слагат телевизиите в праймтайма си, какви предавания, ако не тези? Срещу абсолютно всеки жанр би имало негодувания и критики.

Такава е обществената среда у нас – хейтърска. Сигурен съм, че и под това интервю в коментарите отдолу ще има само негативни мнения и плюене от шепа нереализирани и незадоволени анонимници. Това е феноменът на българския интернет и на българското медийно пространство като цяло. Керванът си върви, няколко кучета си лаят. Нека поне ние не влизаме в тази кучешка роля…

– И тази година двете водещи национални медии пускат еднотипни предавания по едно и също време. Нормално ли е това според теб? Или по-точно – правилно ли е?
– Според мен не е нормално. Дали е правилно – те си знаят най-добре. Смятам, че Нова телевизия трябва да си поддържа “Биг Брадър” като най-успешната риалити-поредица, която осмисля и запълва цялата им програмна схема. Те обаче опитват да се нагодят към обществените очаквания, съобразяват се с критиките и пробват по-позитивни формати. Там обаче Би Ти Ви ги мачка здраво и от това Нова губи още повече. На тяхно място бих правил всяка пролет и есен по един “Биг Брадър”, като всеки трети сезон да е със “знаменитости”. Казвам го неслучайно в кавички, защото знам колко хора ще гракнат как в България нямало випове. ОК, няма випове, няма и нормална публика също.

– Битката между вечерните ток шоута също стана ожесточена. Какво обаче не достига на Иван и Андрей, за да се преборят със Слави и екипа му?
– Тук отговорът е лесен – не им достига традиционно по-високата гледаемост на Би Ти Ви и по-добрата репутация на този канал. Помните, че когато бяха там с “Мюзик Айдъл”, техният рейтинг също беше много висок. А когато Слави правеше “Пей с мен” по Нова, беше провал…

– В този ред на мисли трябва да споменем и шоуто „На инат“ по ТВ7, което набра огромна скорост през лятото. Как виждаш неговото бъдеще? Като цяло ТВ7 бе единствената медия, която през лятото не остави зрителите си да скучаят…
– Добро, смело шоу, с добър екип. Не зная доколко магарето ще успее да се наложи като персонаж. На Запад е едно, у нас – друго. Дано да успее, защото “На инат” е добра алтернатива на основните ток-шоута. Като цяло ТВ7 все по-успешно се позиционира като “различната телевизия”.

– Телевизиите продължават да бълват турски сериали с оправданието, че зрителите ги искат. В обществото обаче битува мнение, че те умишлено се налагат. Ти как мислиш и какво ти е мнението за тях?
– Не споделям тази параноя, че някой ги налага умишлено. Просто телевизиите вървят след публиката, като истинско стадо. Видяха, че 2-3 филма имаха голям успех, и намериха на баницата мекото. А пък самите сериали са нелошо направени. Който не иска, да не ги гледа – има достатъчно телевизии. Именно в това е шансът на другите канали да блеснат, нали така? Само че им е трудно да блеснат – българинът и българката си гледат Онур и Инджи и не им пука за нашите негодувания и коментари тук.

-„Стъклен дом“ вдигна ли нивото на българските филмови продукции?
– Категорично да. Дори и само заради перфектния дизайн и заснемане, но и не само с това. Да, диалогът продължава да звучи изкуствено, актьорите се мъчат с нереалистичните реплики, които са им написани. Но като цяло сериалът е на много добро ниво и заслужава аплодисменти. Ще бъде глупаво, ако заради пресилена критика телевизиите се откажат от подобни инвестиции и посегнат отново към някоя чужда продукция наготово.

– Липсва ли нещо на българския зрител според теб?
– По-добри спортни коментатори и водещи – с харизма, компетентност, тънка ирония, без запалянковщина. Липсва и добре направена музикална класация – преди време имаше такава, не зная защо Би Ти Ви се отказа от нея. Еротиката родно производство също крещящо отсъства от късния часови пояс, а не мисля, че би било толкова скъпо да се направи нещо.

– В условията на финансова криза създаде ново мъжко списание – „Номер 69“, което е оригинално българско. То бързо се наложи на пазара. Какво те подтикна да започнеш това начинание?
– Подтикнаха ме много неща, най-вече натрупаният опит в мъжките списания. Наясно съм от какво има нужда пазарът и какви грешки не бива да се допускат. Дали сме успели да го наложим – рано е да се каже. Досега сме издали 6 броя, което не е никак малко за 4 месеца и то в разгара на летния сезон. Като цяло ситуацията на пазара не е розова, но на този етап най-важното е, че отзивите за списанието са добри.

– Каква е ситуацията при конкурентите ви?
– С една дума – критична. Не казвам, че причина за това е само нашата поява, но сигурно и това е повлияло. “Пентхаус” спря да излиза – последният му брой беше в началото на юли. FHM не е излизал от средата на март. “Плейбой” съкрати целия екип начело с главния редактор. “Максим” бяха принудени да напуснат самостоятелния си офис, сега им дадоха да правят и “Плейбой”. С един екип – 2 конкурентни списания. Това е абсурдно, но е факт.

Неслучайно изброявам всичко това. Има хора, които ме питат защо нашето списание не прилича на гореизброените – защо не е по-дебело, по-луксозно и по-скъпо. Ето, сега им отговарям – не прилича на тези издания, за да не го сполети тяхната съдба. Според мен българинът има нужда от нещо по-непретенциозно, но направено с повече старание и желание. Списание, което наистина харесва жените. И мисля, че в “Номер 69” това си личи.