Рап за джаз-маниаци

на

Всички суперлативи за новия албум на Кание Уест се оказаха верни. My Beautiful Dark Twisted Fantasy не просто е едно от събитията на годината в музикалния свят. С него ексцентрикът показва накъде може и трябва да върви поп-музиката през новото десетилетие, след като всички са единодушни, че напоследък е изпаднала в сериозна криза.

Да се каже, че албумът е еклектичен, е слабо. И друг път в рап-музиката са смесвани какви ли не стилове и влияния. Това по-скоро не е рап-албум, а концептуална творба, написана с нетипична за налудничав рапър фантазия. Тук го няма крадването на музика оттук-оттам и безогледното й експлоатиране в поредното хип-хоп хитче, нито дразнещата рапърска грандомания тип Пи Диди и кой там още. Даже и в най-ексцентричните си моменти парчетата на Кание не те дразнят, а предизвикват възхищение – може би защото звучат искрено, изтръгнати директно от сърцето.

Няма го и прекаляването с вокодери и електро от предишните хитове на Кание. Няма го блудкаво захаросаното поп-звучене, което ни залива от MTV през последните години. Всъщност, този албум олицетворява поп-музиката такава, каквато бихме искали да бъде днес. Достатъчно е да чуеш за пореден път Runaway, или пък откриващото Dark Fantasy (не ви ли напомня на вокалите на Джон Андерсън от „Йес“?), или Devil In a New Dress.

В някои моменти имах чувството, че слушам нов албум на Франк Запа. Другаде пък звученето и атмосферата ми напомняха за Том Уейтс или „Кинг Кримсън“. Към края пък дочаках и мотиви от Iron Man на „Сабат“, но интерпретирани по съвсем нов, модерен начин (Hell of a Life).
Blame Game, featuring John Legend под №11, е шедьовър, какъвто Еминем сигурно винаги е искал да запише, но явно не му е достигала налудничавост и чувствителност, за да го стори.
Да, за щастие на рап-маниаците, тук има и чистокръвен рап, в който „генгста“ се римува с „Шри Ланка“, и който всяко фенче на този стил ще слуша до побъркване във вибокса. В една от най-хубавите песни – So Appalled, гостува цяло съзвездие – Jay-Z, Pusha T, Prynce Cy Hi, Swizz Beatz & The RZA.
Невероятно, но факт – след всяко следващо парче си казваш „останалите не може да са толкова добри“, но ти предстои изненада след изненада, и така до 13.

Записан на Хаваите, в дълъг период на изолация, след като Кание стана за посмешище покрай ексцентричната си изява на MTV-наградите от 2009-а, My Beautiful Dark Twisted Fantasy не е нищо по-малко от гениално изригване на един музикант, когото мнозина бяха подценявали досега, включително и моя милост. Е, повече едва ли.

Power (тук в ремикс) се появи още през лятото – с култов видеоклип, който напомня повече за live-screensaver. Негов режисьор е Марко Брамбила

http://www.dailymotion.com/swf/video/xfa8xl?width=&theme=none&foreground=%23F7FFFD&highlight=%23FFC300&background=%23171D1B&start=&animatedTitle=&iframe=0&additionalInfos=0&autoPlay=0&hideInfos=0

А ето и едно (официално признато и от Кание Уест) фен-видео към същото парче, което до голяма степен олицетворява хипнотизиращата, пророческа гениалност на целия албум:

Runaway е музикален и визуален шедьовър, който със сигурност ще бъде затрупан със статуетки:

2 коментара Добавяне

  1. Apostol Chahov каза:

    Много добро мнение г-н Неделчев.
    Това е албума на 2010та година.Уникален е и няма слабо парче.Жалко само,че много хора не го оценяват.Всички критици и музикални списания му дават много добра оценка.

    Харесвам

  2. MixMan каза:

    Животът на хората е прекалено бърз и яростен, за да имат време за оценка на такава музика. Нормално е.

    Една истинска музикална епопея.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s