Има такава рубрика в най-стария български вестник – беше нещо като „Господари на ефира“ в соц-времената. В нея се рапортуваше какви добрини са станали, след като „Стършел“ е публикувал някаква критична статия.
В случая обаче говорим за The Green Hornet – филмът, който изглежда по-тъп, отколкото всъщност е, но и който в крайна сметка завършва далеч по-тъпо, отколкото започва.

Чак не е за вярване как е възможно един уж „пореден комиксов екшън“ да се окаже толкова обещаващ в първите 30-ина минути. Също толкова невероятно е как филм, набрал такава скорост, може да бъде претупан и да финишира в екшън хаос, оставящ досадното усещане за deja vu. Отдавна не беше се случвало да задремя по време на екшън-сцени, но и това доживях.

Сет Роугън е култова фигура за днешен Холивуд. Даже и най-тъпите му филми са свежи и ценни по някакъв начин. Преди него за ролята на Зеления Стършел били спрягани Марк Уолбърг, Винс Вон, Джейк Гиленхол и даже Джордж Клуни. Обикновено е по-дебел – за този филм се наложило да свали 15-ина килограма и да потренира. В силна актьорска компания (Камерън Диаз, Кристоф Валц от „Гадни копилета“ и някакъв симпатичен азиатец, който бил мега-поп-звезда на континента си) Сет успява да държи фокуса върху себе си, така че браво. Добър е, в идиотските му физиономии и реплики има нещо, което всеки нормален мъж открива и у себе си. Ефектът е feelgood.

Жалко наистина, че от средата нататък сценаристът, отговорен за лафовете и оригиналните хрумвания, си е взел отпуск. Но даже и само заради първата половина „Зеленият стършел“ си заслужава парите.
3D-ефектите са впечатляващи. Има и един уникално смешен бой между двамата главни герои. Плюс песни на Джони Кеш, „Стоунс“, „Уайт Страйпс“ и, как го бяхме забравили – Кулио.

Цяло поколение израсна, без да е слушало класиката на Кулио от 1995-а. Повечето днешни тийнейджъри за пръв път попадат на хит като Gangsta’s Paradise именно покрай филма „Зеленият стършел“. Истинско Възраждане!