Представянето на дългоочаквания електронен вестник на News Corp. поражда много въпроси. Това ли е бъдещето на традиционната преса? Достатъчно ли хора ще искат да плащат 14 цента на ден, долар на седмица или $40 на година, за да гледат 360-градусови снимки, HD-репортажи и туитове от знаменитости върху 10-инчовите си екрани?

Само разработката на това чудо е коствала 30 милиона долара. Оперативните разходи са не по-малко от половин милион седмично. Наетият журналистически персонал – 100 човека.

На първо време възхищението от новия продукт е голямо. Не липсва обаче и критика към недостатъците му – например че няма search и zoom, а споделянето в туитър или фейсбук е на практика безсмислено извън самоцелната реклама.

Плюсовете и минусите на The Daily са систематизирани най-добре ТУК.

При всички случаи обаче, Рупърт Мърдок заслужава аплодисменти за дързостта и размаха, с които се опитва да адаптира медийната си империя към новите реалности.
Подобен е и подходът на Хю Хефнър (апропо, по неясна за мен причина, двамата са смъртни врагове), който  успя да дигитализира целия архив на Playboy и да превърне сайта му в източник на печалби, компенсиращи огромните загуби от хартиеното издание.

Даже и The Daily да не се окаже толкова успешен проект (ще се разбере най-рано след 2 седмици – дотогава американците ще го четат безплатно, а за останалия свят ще си остане все така недостъпен), медийното пространство вече никога няма да бъде същото.

Една прогноза и от мен – след максимум две години 90% от посетителите на този сайт тук ще го разглеждат от таблети, побиращи се в едната ръка. Може да си купуват и вестници, и списания, но това ще става все по-голяма екзотика. Каквато днес е например да си отвориш компакт-диск, да разгледаш обложката му и да го пуснеш в добрия стар CD-плеър.