TILT – новото "Вчера"

на

Равносметка на една епоха под формата на младежки бунтарски филм. С актьори-мечта. Не е задължително да го оценят и на Запад

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 19 февруари



Случайно или не, “Тилт” започва във времето, когато по кината се въртеше “Вчера”. И също като него се връща 2 десетилетия назад – за да обобщи цяла българска епоха под камуфлажа на младежки бунтарски филм.
Да, тук отново имаме неосъществима любов, западняшка музика като олицетворение на свободата, костюмирани ченгета, портрети по стените, москвичи и жигулита, бой, кръв, жажда за живот. Тук е и Георги Стайков – леко затлъстялата икона на българското кино, чиято ехидна усмивка спокойно може да се използва като герб на развития социализъм. Липсва само Христо Шопов, но спокойно – него го видяхме в рекламата на друга премиера, насрочена за април – Love.net.

“Тилт” е типично български филм,

в класическия смисъл на това понятие – и с плюсовете, и с минусите си. Добре е, че вторите са много по-малко. За разлика от доста тукашни кинаджии, братята Чучкови (сценаристи, режисьори и продуценти на лентата) не страдат от манията да се правят на европейци – въпреки че личи колко много полски, чешки и унгарски филми са гледали като студенти.
Макар и заснет с най-модерната и скъпа дигитална камера (RED ONE), “Тилт” изглежда ретро и това е умишлено търсен ефект. Филмът е “старомодно български”, камерен, някак си интровертен. Натоварен е с до болка познати наши комплекси, горчилки и бесове. Фабулата е познато звучаща любовна история, кулминацията – малко претупана, а финалът – леко нереалистичен. По-важното обаче е, че всичко е направено със сърце и кинаджийски талант и

хваща българския зрител за гърлото.

Към този филм е невъзможно да останеш безразличен, нито ще скучаеш, докато си в салона.
Кастингът е нищо по-малко от съвършен. Титулярите Явор Бахаров и Радина Кърджилова са актьорите на новото време. За разлика от сериала “Стъклен дом”, тук репликите им звучат доста по-автентично. Диалогът е като изваден от реалния живот, а не изкуствен продукт на недотам талантливи тв сценаристи. Радина е ослепително красива актриса с европейско излъчване и финес, които се извисяват над останалите достойнства на “Тилт”.
Александър Сано в ролята на Дъвката е не просто злодей – той е олицетворение на българския демократичен преход. Млад човек, предал приятелите си, продал мечтите и душата си. Смразяващо трагичен образ, в който някъде дълбоко – тъжно, но факт – доста днешни зрители трябва да припознаят себе си.
Георги Стайков, Роберт Янакиев, Филип Аврамов? Блестящи във всяка реплика, мимика и жест. Думите им са остри като бръснач. Ивайло Драгиев и Ованес Торосян (тук още по-добър и от “Източни пиеси”) изпълват екрана с одухотворено присъствие и искрени емоции. Александър Хегедюш-Цацата (дългучът, който само повтаря, че положението си е е**ло майката) пък е най-запомнящият се епизодичен образ, който сме гледали в български филм напоследък.
С две думи – актьорски състав мечта. Плюс

най-хубавия възможен саундтрак –

с песни от Явор Русинов и Димитър Василев-Нуфри (“Паникан Уайаскър”), които ти се иска да слушаш дълго след финалните надписи.
На фона на всичко това щеше да е чудесно, ако сценарият беше по-нюансиран, с не така еднопластови образи и без това галопиращо препускане през най-важната тема – промяната в България след 10 ноември. Дори с цената на удължаване с 15-ина минути щеше да си заслужава. Тук личи липсата на по-солиден драматургичен опит у братята Чучкови. Ако не само книгата “Тилт” (писана по филма и доразвиваща историята му), но и сценарият беше разработен от Любен Дилов-син, крайният резултат сигурно щеше да е още по-добър. Българското кино все още търси своите големи сценаристи – новите Валери Петров, Станислав Стратиев и Георги Мишев.

Дали европейците ще разберат

и оценят “Тилт”?
Едва ли. Или поне далеч не всички. Конвертируемият успех на “Мисия Лондон” тук е по-трудно възможен. Но затова пък имаме филма, от който се нуждаехме вече над 20 години. Рекапитулация на най-важното нещо, случило се в живота на няколко поколения. Равносметка и катарзис. Новият “Вчера”.

Още рецензии за български филми:

4 коментара Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Леле леле! Новият „Вчера“! Г-н Неделчев, вече сте смешен с подмазването си на Чучкови, Тупаревци и подобни прозиводни. Вчера – беше революция, Тилт е студентско филмче – дебют на 40 годишен неуверен и страхлив мъж. Тилт е бъкан от грешки и слаби мотивации, също като Мисия Лондон. Темата е добра, визията е добра и до там. Много дупки в сценария и объркана епоха. Говорите за диалог, ама вие наистина нищо не разбирате от кино. Не може диалога да звучи съвременно а да се твърди, че това е сленга на младите от преди 20 години. На места бяха ужасно фалшиви репликите, имаше излишни образи като – майката, Змията, Ангел. Направете добра рецензия, а не мазно хвалебствие без никакви доводи. Така – за проблемите на филма: Първо – какво е посланието? Идеята за „Тилт“ – се изгуби някъде в трейлъра. Каква е темата на филма – невъзможната любов, винаги мжоеш да започнеш от начало или какво може да накара един мъж да убие приятеля си? Защо Беки не избяга от баща си? Защо Сташ не разбра, че Беки не е гадже на дъвката? Защо Сташ уби Дъвката, при положение, че най-големият му грях беше, че го предаде. Къде изчезна главният герой 15 минути преди убийството? Къде изчезна Ангел? Как така се появиха мутрите точно по време на убийството. Как и откъде се появи Змията в Германия. Идеята за бар „Тилт“ беше на Дъвката, той не беше гадже на Беки, тя самата защо се държеше грубо със Сташ, когато се върна от Германия и накрая ТОГАВА ЗАЩО ДЪВКАТА БЕШЕ УБИТ. това е слаба драматургия. Как и защо бащата не харесваше /направо мразеше/ Сташ, защото е нехранимайко, но харесваше Дъвката? Филма е посредствен и само такива посредствени коментари като, вашия могат да му дадат малко по-дълъг живот. Този филм няма да се запомни с нищо. И моля ви се – не правете сравнение между „Вчера“ и „Тилт“ абсурдно е и ставате за смях. Мнение от Антон Барков

    Харесвам

  2. Барков, няма да си губя времето да ти опонирам, само ще кажа, че ми е мъчно за такива хора като тебе. Радвай се, че изобщо ти публикувах коментара. Предполагам че това е един от звездните мигове в живота ти.
    За в бъдеще наблегни повече на четенето и по-малко на писането.

    Харесвам

  3. Анонимен каза:

    И аз съм съгласна, че сценарият е бъкан с грешки… Толкова липсващи и объркани мотивации – направо не знам къде намесихте Стъклен дом.
    Сигурно над 200 цитирани реплики на епизод има този сериал, запомнящи се сцени. В Тилт ще запомня епизода с инвалидната количка и огромните грешки. Как оправдаха убийство – това си остава най-слабото във филма.

    Харесвам

  4. До втората анонимна – само клет сценарист или друг човек от екипа на „Стъклен дом“ може да каже нещо в защита на диалога му. Макар че се басирам, че даже и актьорите и режисьорите на този сериал са в потрес от диалога. Така че, ако сте сценаристка на поредицата, или роднина на някой от авторите на диалога – потърсете друго място, за да защитавате безумно дървените му реплики. Колкото до „Тилт“ – мисля, че много ясно са посочени куп недостатъци на филма, начело с драматургията. Както разбирам обаче, успехът му поражда доста завист в гилдията, и доказателство за това са именно коментари като тези тук.

    Харесвам

Оставяне на отзив за Анонимен Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s