Смешен плач и през пролетта

на

В страната на масовото мошеничество да извадиш народа от кризата означава да му обявиш война

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, в. „Уикенд“, 19 март

Подтискащо е, ако в периоди на криза отникъде не се чуват критични гласове. Както всеки либиец или египтянин ще потвърди обаче, такава опасност в XXI век вече не съществува. Винаги ще има кой да критикува и ще става все по-трудно това да се предотврати.
Но още по-подтискащо е да четеш или слушаш критика срещу нещо, която не посочва какъв е другият вариант. Или когато до ушите ти достигат все повече крясъци за алтернативи, които никой не иска да слуша. Това го знаят добре и либийци, и египтяни, но за българите не е толкова сигурно.

Апокалиптичните предсказания на някои тукашни лидери, политолози и постоянни мърморковци са като онези от холивудските филми. Датата на всеобщата гибел непрекъснато се измества напред във времето. Екшъните, вещаещи катаклизми, се харчат като топъл хляб, но и бързо остаряват. Затова непрекъснато се снимат нови и нови – понеже хорската памет е слаба, а жаждата за мазохистични трепети – вечна.
Ето, отиде си зимата, която Станишев наричаше “бойкоборисова”, предричайки миналото лято предсрочни избори веднага след нея. Чак да се чуди човек как още сме живи. Сега ни предстои бойкова пролет, а после – борисово лято и т.н. и т.н. Тъжно е, че в нашата страна има толкова хора, които искат да сме по-зле, отколкото сме, и ако може да не се оправим никога. Едно постоянно присъствие от политически коментатори, брадати интелектуалци и пропагандатори от кварталните опашки и форумите, които сякаш не са от този народ, а от друг.

Те не живеят в тази държава. От тях никой и не очаква някакви активни действия, за да се подобри ситуацията. От тях се очаква само да мърморят. Както би казал Ботев, тези живеят в някаква изолирана топла соба и замезват с харизана сланина, краден лук и изпросен хляб. Опиянението, с което описват нелицеприятни статистически факти (сякаш някой от нас не ги знае, та се налага точно те да ни ги съобщават!) е типично българска перверзия, която отива отвъд рамките на народопсихологията и навлиза в сферата на патологичната медицина.

Че кризата не си е отишла – това никой не може да го отрече, и не трябва да си социолог като Кънчо Стойчев или Цветозар Томов, за да го признаеш. Че имаме проблеми и че няма как днес да си живеем като през 2005-а или 2006-а – това го усещат и хората, които отдавна са изучили АБВ-то на политическата азбука. Не е нужно да сричаме първите букви отново, за да научаваме очевидното. Българското лозе няма нужда от толкова много молитви, а от поне една мотика.

Със сигурност и Бойко Борисов гледа същата статистика. Едва ли я крие из чекмеджетата на премиерското си бюро. Оптимизмът му, както и пренебрежението към критиката на мърморковците биха били осъдителни при едно-единствено условие – ако излизането от кризата имаше точна, видима за всички и ясна алтернатива, пред която сегашните управляващи са глухи или с умишлено запушени уши.

Нека помислим реалистично: стагнацията и обезверяването у широки кръгове хора днес са толкова големи, че даже и най-малката разумно подадена сламка би била прегърната от тях моментално. Ако наистина Борисов и властта си затваряха очите пред някакви разумни мерки за оправяне на държавата, досега сто пъти да се е намерил нов Бойко, нов цар, нов Софиянски, нов Костов. При тази масова мизерия само месец щеше да е достатъчен за това.
Социологическите сондажи обаче не засичат появата на алтернативни водачи с ясни идеи какво да се прави. На които, да подчертаем дебело, хората да вярват.

Ето затова и аз не вярвам на нито един мърморко. Ако имаше и капка резон в думите им, досега щяха да са станали национални любимци и да говорят пред стохилядни митинги. И тогава моето недоверие кучета го яли. Но нещо не ги виждам да стават национални любимци.

Кои са най-шумните гласове в смешния плач, ако не броим карикатури като Яне Янев?
Синият лидер Мартин Димитров също като него е на път да се превърне в карикатура. Самонадеяността, с която хвърля в пространството все по-странни идеи, предложения, въпроси и констатации, вече става по-смешна и от френското му “р”. Колегата му Костов също не успява да се отлепи от ниските етажи на общественото доверие – независимо че никога не е имало по-благодатни условия за обратното. Бъдещият баща Станишев, когото вече споменахме, ще продължи да се упражнява в изброяване на годишните времена и да предрича нови избори като шаман от нискобюджетен холивудски трилър.
За да е налице такава сериозна криза, която никой не отрича, и същевременно такава липса на алтернативни идеи и фигури, изводът е само един: явно причините не са от субективно естество.

Нещата няма да се оправят, ако “лошият Бойко Борисов” си вдигне шапката. Нито престъпността ще намалее, ако лошият Цветанов бъде заменен от друг министър (по-скоро със сигурност ще се увеличи). Нито ще потекат реки от пари, ако лошият Дянков отстъпи поста си на някой по-голям умник.

Мен лично не ме дразни толкова смешният плач на Станишев, Костов, Мартинчо или Янето. Те са партийни водачи, борят се за електорат, искат да се докажат поне пред него. Не ме дразни и че техните поддръжници им пригласят. Това е нормално. Борят се за власт хората. Дай Боже някой от тях да посочи приемлив за всички изход и да му се гласува доверие един ден, няма лошо.
Много по-смешен и безсмислен е плачът на онези, които злорадстват, без да дават никаква алтернатива. Мърморковци, гледащи много филми, и копнеещи да ни припомнят отново и отново колко различна е България от Америка. О, нима? Колкото и да е свикнала на празнодумие българската публика, това вече идва в повече.

Обвиняват Бойко Борисов в популизъм. Но има ли по-голям популизъм от това да повтаряш на хората, че са зле и ще стават още по-зле, без да им казваш как точно биха станали по-добре?
За министър-председателя поемането на властта в тази държава, след обещанията, които даде, е свързано с една голяма, гигантска и трагична изненада. А именно – че за да избави народа от основните му проблеми, е принуден да води война със сериозна част от него. В страната на масовото мошеничество и тарикатлък това все повече изглежда донкихотовска битка. Но смешният плач на празнословното мърморене, уви, ще става все по-силен и по-силен. Това поне сме доказали, че го можем.

14 коментара Добавяне

  1. Анонимен каза:

    А дали проблемът на едвам преживяващия месец за месец средностатистически български гражданин не е доста по-прозаичен от обяснението с кофти народопсихологията(която безспорно е каквато е..)-че всички от доста време чакаме със затаен дъх реформи, acta, non verba..щото най-лесно е с panem et circenses..и за управляващите, и за опозицията..

    Харесвам

  2. Да, проблемът е същият, и той се крие в ключовата дума в твоя коментар – ЧАКАМЕ. Чакаме някой да ни реформира, да ни оправи. Какво има да се реформира повече, какво има да ни се оправя? Просто трябва да се бачка. През последните 2 години обаче се случиха две важни неща – криза, която спря безкритичното финансиране, и ново правителство, което се опитва да бори кризата със спиране на някои далаверки. И се оказа, че българинът изнемогва без тези две важни неща – кредити и далаверки. И единственото, в което влага голямо старание в момента, е да мърмори и да плюе.

    Харесвам

  3. Анонимен каза:

    Е, сигурна съм, че няма смисъл да се убеждаваме взаимно кои сфери имат нужда от спешна реформа..това е ясно на всеки, от Брюксел до Бургас..Чакаме не е нужно да носи смисъл на бездействие..би могло,но със същия успех и не би. Естествено, че чакаме някой да си свърщи работата..нали затова е станал политик и му е гласувано доверие. Все пак обущарят не бива да гледа по-високо от обувките,всеки си има професия и е негово/нейно задължение да я изпълнява възможно най-добре. А в моята работна характеристика не се включват задължения като съдебна реформа, примерно 🙂 За сметка на това като съвестен гражданин мое право е да очаквам вотът, който е мое задължение да дам по време на избори, да бъде оправдан. И ако сметна, че не е, мога да протестирам и да изказвам своето мнение както намеря за добре, стига да е позволено от закона.
    Не мисля, че точно средностатистическият българин изнемогва без кредити и далаверки-изнемогва без хляб и лекарства, макар че се скъсва да работи на две работи примерно..ако има късмета да ги намери,естествено. Без кредити и далаверки изнемогва една друга, далеч по-малобройна прослойка в БГ. И щом изнемогва, значи си го заслужава.

    Харесвам

  4. Аз не познавам хора, които работят здраво, и се оплакват. Ти ако познаваш такива – дай конкретни примери – къде и какво работят, колко получават и дали не им стигат парите за хляб и лекарства.
    Колкото до съдебната реформа – такава наистина е нужна. Никое друго правителство не е атакувало до такава степен тази система. И едно от нещата, за които мърморковците го критикуват, е именно това – че се нарушавали „свободите“ на хората.
    Обърни внимание и на последния абзац от статията – че да избавиш този народ от кризата за съжаление означава да обявиш война на голяма част от него. До такава степен сме деморализирани и корумпирани, че в един момент започнахме да вием срещу опитите да ни вкарат в правия път. Но истината е, че който и да дойде на власт оттук нататък, по-богати няма да станем – освен ако не започнем да работим повече.

    Харесвам

  5. Анонимен каза:

    Аз пък познавам и то, за съжаление, не един. Особено извън София. В Бургас, Варна.. Но и в самата София вече заплатите са ниски, а безработицата висока.. Конкретен пример ще съм дори аз самата, след като престана да работя аутсорсната черна работа в корпорация, а започна да се занимавам с това, за което съм учила-археологията. 500 лева нетна заплата като научен работник(и това е завишена сума),от която ако се налага да се плащат месечни вноски за кредит на жилище вече не ми се мисли дори колко остават..а ако в сметките влиза семейство с дете..няма смисъл да продължавам нататък май..Дори няма да споменавам за пенсионерите, там всички знаем,че нещата с оцеляването граничат с някакво чудо.
    Иначе съм напълно съгласна, че няма безболезнени реформи, затова и сякаш никой не иска да е лош вестоносец, а водещото са рейтингите..които неминуемо ще паднат, ако не се вземат решения на проблемите, вместо само да се замазват, както вече толкова много години..В близко бъдеще по-богати действително надали ще станем, но в по-далечно ще обеднеем още повече, ако не настъпи промяна. Убедена съм, че това е така, пример са други държави от Източния блок като Полша или Чехия, където бавно, но сигурно нещата се променят и то за по-добро. Според мен хората(тук визирам масата,средностатистическия българин) негодуват не защото са деморализирани, корумпирани мърморковци, а защото са бедни, обезверени и имат усещането, че големите надежди, които за пореден път са възложили на драго сърце на някой нов играч на политическата сцена няма да бъдат оправдани. И тук ми се струва, че и двамата сме на едно мнение-дано за последното са се излъгали.

    Харесвам

  6. Радвам се че дадохте примери, госпожо. Жалко че не уточнихте каква точно работа сте вършили в корпорацията, но ако не е била добре платена – не е трябвало изобщо да я вършите. Корпорациите поне имат пари. Колкото до археологията – ами няма как да очаквате с тази специалност да изплащате ипотечен заем. Аз самият винаги съм бил по-добре платен от археолог, но така и не съм си позволил да заживея в собствено жилище – тоест, да си повярвам дотам, че да тегля голям кредит за такова.
    Работа има предостатъчно – независимо от безработицата. Истината е, че българинът не иска да работи какво да е. Предпочита да се оплаква и да мизерства, отколкото да бачка яко и да има пари за най-необходимото.
    Не е нужно да повтаряте по сто пъти че сме бедни – това всички много добре го знаем. С тази мантра обаче нито ще помогнете отнякъде да се намерят пари (да паднат от небето, може би), нито хората най-сетне да проумеят, че съдбата им зависи много повече от тях самите, отколкото от държавата.

    Харесвам

  7. Анонимен каза:

    🙂 Госпожица. Кредит няма и да тегля, за щастие жилище имам. Много мои познати обаче не са в толкова комфортна ситуация. Junior HR е позицията, но тъй или иначе..не може ежедневно да виждам млади хора,които са изправени между избора България на ръба на оцеляването или достоен, но емигрантски живот в чужбина. Относно археологията.. все пак мога да направя сравнение с други европейски държави и дори в централноевропейски такива кредит за жилище с професия като тази не е никакъв проблем. whatever. Че сме(колективно сме) бедни е факт, че нямаме развито гражданско общество-също. Мантрата, която повторих ми се струва по-скоро съвсем друга-пътят към промяната е този на реформите, начинът да го избереш е като гласуваш и не бездействаш. А не да чакаш Годо вече 20та година. Затова е съвсем нормално хората да искат резултати,а не ПР. И да се надяват на по-светло, макар и далечно бъдеще.

    Харесвам

  8. Ако мога да перифразирам един лаф – не става само с гласуване…
    Аз виждам най-вече безделници, честно казано. През последните 10 години съм дал шанс и на доста млади хора да работят, и то срещу добро заплащане. Ще повярвате ли, че много малко от тях са показали старание и мотивация да заслужат парите и доверието, които им се дават?
    Проблемът на тази държава не е, че няма пари, нито че я управляват лоши хора (те тия хора от нас произлизат, няма откъде другаде). Проблемът й е, че на мнозинството от хората не им се полагат никакви усилия. Честно казано, във вашите коментари виждам предимно клиширани формулировки и заклинания – „пътят на реформите“… „да гласуваш а да не бездействаш“… „на ръба на оцеляването“… Хайде моля ви се. Пълно е със свободни работни места, ама повечето предпочитат да висят по кафетата, вместо да работят за малки заплати. Отделно е пълно с работодатели-тарикати, които си купуват бентлита, а осигуряват служителите си на минимална заплата. Срещу тях например може да се протестира, а не да се повтаря как за всичко е виновно поредното ни правителство.

    Харесвам

  9. Анонимен каза:

    Всеки народ си заслужава управляващите и това не сте го измислили нито Вие,нито аз. Клиширано е лепенето на етикети..и повярвайте ми,нямам нито един приятел или познат, който да „виси в кафене“ вместо да работи или пък да си купува Бентлита, а да осигурява на минимални пари. За Вас явно такова е мнозинството, за мен определено не е..за което само мога да се радвам 🙂

    Харесвам

  10. Анонимен каза:

    Да взема отношение и аз по темата. Ако знаете колко хора познавам от бизнеса (нямам предвид едри бизнесмени, а от дребния и средния ешалон), които в момента изпитват трудности заради безхаберното си отношение към кредити, липса на планиране и изобщо на здрав разум.
    От моите познати няма нито един и без личен ипотечен кредит (включително и аз), взети предимно по време на еуфорията през 2008 г. и сега е нещо страшно изтощително всеки месец да наливаш живи пари в банките плюс годишни дебели такси за обслужване и т.н.
    Липсата на финансова дисциплина струва много скъпо. Въпросът е, че все още (дори след уроците на кризата) продължавам да виждам примери на нейната липса. Включително и пресният пример с чистачката с 400 лв заплата във фирмата на една позната, която иска да изтегли кредит за 5 000 лв, за да си купи хладилник и печка. И всички дружни опити на колегите й да я разубедят удрят на камък. Така че насила да налееш акъл не можеш.

    Харесвам

  11. Станимир каза:

    Аз такъв, който да се „скъсва от работа“ и да мрънка не съм видял. От моите работници мрънкат винаги мързеливците, дори и тези, които са с по-високи заплати. Мрънкачеството е психичен проблем и според мен е много трудно, ако не невъзможно да се премахне. Не знам защо, но ОГРОМНА част от населението на България реши, че някой му е длъжен и задължително ТРЯБВА да кара (полу)нова кола и да притежава собствено жилище, ама по възможност в столицата или ааааайде от тях да мине поне във втория или третия по големина град. Ама ако може още на 30 години да го имат апартамента и кола и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО 40 инчова плазма и да ходят две седмици на море…. Еми НЕ СТАВА! Да, ОК, археолозите в (част от) Европа и (ама само във водещите университети и think-tanks) на САЩ не се притесняват да се закърпят с ипотека или как да си купят хляб. Но в крайна сметка не мисля, че финансовото измерение на която и да е професия (особено толкова тясно специализирана)трябва да е водещото. Ми аз може да искам да съм шофьор на боклукчийски камион или бръмбаровед примерно, ама точно в София и да взимам 5000$ на месец… Ама ааааааа не, като НИЩО друго не искам да работя. Ми не става. Вариантите са няколко: ако някъде по света плащат 5000$ на бръмбароведи – отивам там; ако не искам, взимам 347.67 лв. като бръмбаровед в България; или работя нещо друго, което ми доставя парите, които са ми нужни.
    Крайно време е да се научим, че НИКОЙ не ни е длъжен.
    П.С. Не, че ни е лесно с две малки деца и изплащане на 60 000 Е за 7 години (не обичаме дълги кредити) но бачкаме, стягаме колана и не мрънкаме. И се справяме някак…
    П.С.2 Не съм бръмбаровед, манията ми е риболова.
    П.С.3 За съжаление се налага да работя друго…

    Харесвам

  12. Анонимен каза:

    Тъй като коментарът за бръмбароведството и..археологията май е насочен към мен, ще ти отговоря така: 1. Ако съм искала, съм щяла да остана в моята Алма матер в чужбина и да взимам поне петорно повече от еквивалента в България; 2. Ще работя в родината си, защото не съм съгласна с принципа, който струва ми се и ти подкрепяш-който не му изнася,да се изнася.. ако всеки така си каже, няма да останете много в БГ.. 3. Ако всеки работеше, каквото му е на сърце, светът щеше да е едно много по-хубаво място. Защо съм предпочела професия, която страстно обичам, вместо светла кариера като HR 🙂 (с много добро заплащане, понеже не е като да не искам нищо друго да работя, с каквото впечатление явно си останал) за мен е очевидно.. Надали е заради това, че приоритетът ми е да си купя по-голяма плазма или по-нова кола 🙂 🙂 И между другото научни работници из цяла Европа-западна и централна(само не и в нашата родина), в частност археолози, взимат заплати, които им позволяват да водят живот на средна класа, а след време(и доста години кариерно развитие)-на заможна средна класа. А пък археологията не е political science или human rights, за да има особено много общо между think-tanks и доброто заплащане на точно тази професия в US. .Така че това, което твърдиш, просто не е така. Малко спам с този коментар, авторът на блога да си прецени дали да го поства, но се чувствах длъжна да ти отговоря. Другото, което съм искала да кажа, вече съм го казала по-горе 🙂 И понеже за пръв път пиша няколко коментара за няколко дена, стига ми толкова…
    И от мен един PS: Между другото в този коментар археология можем със същия успех да заменим с атомна физика, оперно пеене et cetera(само не и с риболов..). Професии, които са нужни на всяко едно общество, което има претенции да не е на ниво „държава от Третия свят”..а не хобита, които няма смисъл да работиш, защото едвам ще свързваш двата края …

    Харесвам

  13. До госпожицата археоложка, с най-добри чувства: не се засягайте лично от това което е написал Станимир или пък от моите аргументи. Струва ми се, че интелигентна жена като вас напълно ненужно се идентифицира с хората, срещу които е насочена статията.
    Защо защитавате мрънкалниците? Защо обвинявате държавата, тя не е ли функция на същите тези хора, които нонстоп негодуват от нея и нищо смислено не правят? Причината да сме на това дередже е именно в националния ни мързел и в това, че винаги чакаме някой да ни оправи.

    Лично аз съм особено раздразнен, когато усещам как се надига поредната вълна негодувание срещу поредните хора, опитали да въведат някакъв ред. Не ми харесва, когато се критикува, без да се посочва точна алтернатива – КОЙ би могъл да ни управлява по-добре и КАК ТОЧНО, ОТКЪДЕ да се вземат парите, които трябва да се раздават, и т.н. и т.н. Тези конкретни неща ги няма в мърморенето – има само един неприятен шум, произлизащ предимно от безделници. Заетите и наистина работещите хора нямат нито време, нито желание да мрънкат.

    Относно археологията – никой няма нищо против нея. Дай Боже да дочакате и вие достойно заплащане. Но не хранете излишни илюзии – с толкова демотивиран и неинициативен човешки материал скоро няма да станем развита нация. Ако ще критикуваме, да критикуваме най-вече мързела си и нрава си, а чак след това – малцината, опитващи се да се извисят над него. Иначе приказки за това как е в „развитите общества“ всеки може да разказва – ако ще и сто пъти да го повторите, полза няма.

    Харесвам

  14. Анонимен каза:

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/17/1746769_semeistvo_ot_chetirima_v_bulgariia_se_nujdae_pone_ot/

    Според статистиката за 2011 година, в България 66 процента от населението живеят с доход ПОД 270 лева на месец. Издръжката на живот в края на 2011 година е 536.53 лева на човек. Всякакъв допълнителен коментар за смешен плач е излишен. Хората СА бедни, или поне по-голямата част от тях. И обяснението, че всички са мързеливци или некадърници и затова са бедни е направо……безумно.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s