Цитат на деня

на

Новата медиакрация работи в режим на всекидневен референдум. Политиците вече не чакат следващите избори, където да бъде оценена цялостната им политика: те играят за рейтинги ден за ден. Социолозите стоят с ръка върху пулса на обществото и му връщат собствения образ, изразен в шарени “торти” или “комини”. Оттук, разбира се, никаква политика не може да бъде доведена докрай, защото насред път почва да боли и хирургът се хваща да оперира на съвсем друго място.


В сферата на военните операции това беше наречено “ефектът CNN”: американците гледат някакви страдания в далечна страна и натискат Пентагона да иде и да въдвори ред, но щом почнат да се връщат найлоновите чували, покрити с американския флаг, мнението се обръща и Пентагонът изтегля военните части, от което следват още по-големи ужаси.


Ефектът “денонощен рейтинг” е същото във вътрешнополитически аспект. Управниците, загубили голяма част от легитимността си поради неимоверното засилване на властта на частния капитал, търсят опора в общественото мнение, което някак прилича на безспорен факт, понеже е изразено в числа и проценти.


Цялата работа е в това, че съвременният свят и особено българският контекст делегитимираха и интелигенцията, морален стожер от началото на прехода, и експертите, излезли на сцената през последното десетилетие. Забелязвате ли, че бате Бойко няма нужда от медийни интелектуалци – нито от сини шамани, нито от червени социолози: той и министрите му сами директно се обръщат към публиката. Той просто е разбрал, че българският гражданин подозира всякакви специалисти, които опитват да му обясняват света.


Избликът на директна демокрация в интернет е най-яркото свидетелство за залеза на интелигенцията. Хората искат не анализи, а непосредствени, необработени факти, по повод на които да излеят гневовете си: лавината от грами на “Уикилийкс” или подслушаните от “Галерия” телефонни разговори са пример как страсти будят неща, които не съвсем добре разбираме, но които затвърждават наши изначални омрази. Когато един разследващ журналист поработи върху този материал и ни поднесе професионален анализ, трябва да мислим, да преценяваме една и друга възможност. Виж, когато се доберем до голия факт, имаме пълното право да дадем свобода на емоцията си без да мислим каква точно емоция ще предизвика следващият факт.

Проф. Ивайло Дичев в статия за в. „Труд“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s