Love.net – българският "Декамерон"

на

“Социална мрежа” в еротичен вариант: комерсиалното кино, от което имахме нужда

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, в. „Уикенд“, 9 април

Койна Русева и Захари Бахаров се срещат в бар след кратък флирт в чата. 
По същото време 14-годишната й дъщеря се сваля с батковци.

Новата българска премиера се появи два месеца след “Тилт”, който вече събра впечатляващ брой зрители в салоните – 150 хиляди. Love.net няма амбициите да прави драматична равносметка на цяла епоха от най-новата ни история. Вместо това филмът на Илиян Джевелеков и продуцентите, създали и “Дзифт”, се вторачва в същия феномен, който донесе на “Социалната мрежа” куп статуетки в Холивуд – общуването по Интернет.

Хирург изневерява с партньорки от сайтовете за запознанства. После обаче се влюбва в жена си, която му се представя с друга самоличност. Журналист разследва платената любов, маскирана като невинен онлайн-флирт. И той успява да се влюби – в жената, на която дава стотачки за секс. 14-годишна нимфетка се закача с големи мъже, а майка й – с млади момчета. Театрална режисьорка преоткрива свой някогашен идол пак благодарение на компютърната мрежа…

Ако зрителят не открие себе си в нито един герой на Love.net, значи досега е живял в някоя пещера. Замислен като изследователски експеримент и реализиран в сътрудничество с най-големите български сайтове за запознанства, филмът априори залага на печеливш коз и си гарантира любопитството на всеки компютърен потребител.
Българският “Декамерон” на XXI век е ироничен, но не и подигравателен, скандален, но не и просташки. Сатирата е без излишна дидактика.

В съдържанието няма голяма претенция, нито се достигат дълбочини, каквито, за добро или лошо, сме свикнали да търсим в българското кино. Макар и да се плъзга по повърхността на четирите сюжетни линии, Love.net все пак достига до обобщения и емоционален катарзис.

Позитивната енергия, с която е заснет, е неговият най-голям плюс. Другият е техническото съвършенство – типичната за Емил Христов операторска виртуозност, динамичен монтаж на холивудско равнище и въздействащо музикално оформление.

Сред минусите на филма е неравностойната актьорска игра. Захари Бахаров, една от емблемите на днешното българско кино, не надскача изпълнението си от “Дзифт”. Харизматичен като присъствие и харесван не по-малко от идоли като Калин Врачански и Асен Блатечки, той все по- трудно излиза от монотонния типаж ала film noir. Ако влага малко повече динамика и живец в ролите си, ще го харесват още повече.

По-големият проблем е изявата на иначе ослепителната Койна Русева. “Българската Марлене Дитрих” играе театрално, прекалено драматично и декламативно. Това е в рязък контраст с изненадващо убедителната роля на 16-годишната Лора Чешмеджиева като дъщеря й. Даже прословутият шамар, който майката зашлевява на щерка си (и който вече наизустихме от рекламния трейлър), е почти аматьорски бутафорен и фалшив.
Диляна Попова също не предлага много повече от спираща дъха красота, но образът на платената компаньонка не е и толкова взискателен към манекенката. Все пак се справя по-добре, отколкото Таня Илиева в “Дзифт”.
Към този списък трябва да се добави и Диана Добрева, която очевидно е много по-добра като театрален режисьор, отколкото като актриса.

На техния фон Христо Шопов е с класи отгоре, а още по-впечатляваща е Лилия Маравиля в ролята на съпругата му. Тази актриса с дългогодишна театрална кариера често е подценявана от публиката – не за друго, а заради красотата и чара си. В Love.net тя изпълва екрана с драматизъм, носталгия и любов в прецизно дозирани количества. Сюжетната линия между нея и Шопов е разтеглена с няколко излишни минути, но актьорското присъствие компенсира мудното действие.

Режисьорът Джевелеков е опитен документалист и продуцент, но в игралното кино е дебютант. Очевидно липсата на рутина в работата със звезди води до тази неравномерност в изявите им тук.

Актьорските изпълнения на Лилия Маравиля и Христо Шопов са класа над останалите във филма.

Съпроводен от безпрецедентна рекламна кампания, задминаваща дори “Мисия Лондон” и “Тилт”, Love.net е преди всичко образец за успешен маркетинг. Дори и само това да беше заслугата му към днешното българско кино – пак не е никак малко.
Комерсиален по презумпция, написан на достъпен език със запомнящи се лафове и заснет с вкус (ако не броим прекаляването с продуктово позициониране на едни лаптопи и едно кафе), филмът не е шедьовър, но е обречен на касов успех.

През пролетта на 2011-а година българското кино има нужда точно от това. Рано или късно ще дойдат и шедьоврите.

Красота и интернет: Диляна Попова и японски лаптоп.

Още рецензии за български филми:

5 коментара Добавяне

  1. Димитър каза:

    Аз би трябвало да се открия в героите на филма – запознах се със съпругата си в Интернет и вчера празнувахме пета годишнина от брака точно като гледахме филма, но уви – не се идентифицирахме с никой от героите по същия начин както и в Тилт. Липсваше дълбочина на сюжета, ако си говорим за любов и изневери в 21-ви век, предпочитам Closer и Californication.

    Харесвам

  2. Вие явно сте били от образите, които пробягваха за секунди по време на някои монтажи 😉
    Сравнения с филми като Closer са излишни. Нека просто се зарадваме, че има и български продукти, способни да накарат 150 000 човека да извадят 5-9 лева за билет. Като се навъртят 10-15 такива, току-виж се появил и някой Closer.

    Харесвам

  3. Mayday каза:

    Поздравления за обективния анализ! Към плюсовете на филма аз лично бих добавила и удивително леките и естествени диалози. Поне според мен, тук е избягната е една от ахилесовите пети на българските филми, героите да се изразяват по начин, който никой нормален човек не би употребил в ежедневието си.
    А някои от лафовете са разбиващи – особено репликата за социалния живот на хирурга…:))))

    Харесвам

  4. Анонимен каза:

    „Касов успех“, като че ли не е точния израз.
    Чучков каза, че ТИЛТ трябва да го гледат 500 000 души, за да си избие парите. Далеч съм от мисълта, че това ще се случи някой ден в България. А за да имат по-голям успех, трябва да пробият и на европейската сцена. За там обаче, трябва много по-сериозно Кино.
    Дано наистина след 10-15 такива продукции да пробият и навън.

    Харесвам

  5. Касов успех си е касов успех – да биеш толкова холивудски суперпродукции и да докараш по половин милион за себе си и по още толкова за киносалоните. При това – след като първо си дал препитание на десетки и дори стотици хора, които отново са изхарчили заработеното тук, в България. Така че нека да се радваме и на такива малки триумфи – те са първата крачка към нещо по-голямо.

    А и нали уж имало криза, как така се оказва, че толкова много хора са готови да дават толкова пари за скъпи билети? Значи не била кризата проблемът, а нещо друго някъде другаде. Ама винаги е по-лесно да се каже – заради кризата не се гледа кино, не се четат книги и т.н. и т.н.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s