Големи вълнения поради липсата на президентски кандидатури 5 месеца преди изборите. Ауууу, колко фатално за държавата, тц тц тц. Нямало да има време за дебат около програмите на мераклиите. Тези, дето се вайкат, даже сами не си вярват.

Истината е, че след президенти като Петър Стоянов и Георги Първанов (за малко да им объркам имената и да напиша Георги Стоянов и Петър Първанов) който и да ги наследи, няма да е по-зле. Не знам дали има останали други толкова суетни и себични празнодумци, че да се опасяваме от неподходящ избор. Даже и най-лошият възможен вариант – не е нужно да изброявам имена – няма как да е по-лош от досегашните, които търпяхме без да се надига вой срещу тях.

Един от страничните ефекти на хиперактивното медийно присъствие на сегашната власт е именно този – вече Сульо и Пульо се чувстват не само компетентни да коментират управлението и политиката като цяло, но и някак си длъжни да го правят. За добро или лошо, българинът никога досега не е бил толкова близо до механизмите на властта и никога не е имал толкова информация за задкулисната им страна. Затова и имаме такава свръхактивност в изказването на мнения, почти всички от които са напълно безсмислени и не посочват реална алтернатива на който и да било критикуван обект или субект.

Но нека все пак прегледаме вариантите за президентски кандидатури наесен. Логично е да приемем, че най-силната оферта трябва да излезе от сегашните управляващи от ГЕРБ.

1. Бойко Борисов се кандидатира лично. Повече от логичен вариант, а плюсовете му са много повече от минусите. Не е нужно да посочваме примери като рокадата между Путин и Медведев, за да аргументираме колко тъпи са опасенията, че по този начин Борисов щял да дезертира от управлението. Има достатъчно варианти за министър-председателския пост, които хем ще вършат достатъчно работа, хем ще се съобразяват с Бойко изцяло. Не виждам и опасност в ГЕРБ „да се изпокарат“ и партията да се разпадне вследствие на боричкания за власт. Самият генезис на тази организация (легион шушумиги и подмазвачи, обединени около харизматичен лидер) е такъв, че всякакви амбиции на несъстоятелни хора са обречени.
Ако пък в ГЕРБ имаше личности с потенциал да бъдат самостоятелна и независеща от Борисов негова алтернатива, досега щяхме да сме сигурни в имената и бъдещето им. Но такива няма. Така че вариантът Борисов президент, а премиер примерно Дянков с вице Плевнелиев звучи съвсем резонно. Другият премиерски вариант е Цветан Цветанов. И в двата случая опасност от сътресения и в държавата, и в ГЕРБ не съществува.
Има ли въобще някакви минуси на този вариант? Естествено, че да. За човек като Борисов, свикнал да решава проблеми и да се хвали с това, бездействието в президенството ще бъде сериозно изпитание. Наследникът му на премиерския пост ще се ползва със значително по-голямо недоверие. Атаките от страна на опозицията ще бъдат по-силни отвсякога, а разделението сред нацията ще се засили, вместо да се уталожи.

2. Фандъкова – президент. Също напълно възможен и с лекота осъществим вариант. Една културна жена с добра репутация и отлична комуникация с хората е подходящо лице на държавата и тук, и навън. Това ще бъде и спасение за нея от горещия кметски стол, където тя очевидно не се справя така добре като патрона си. За градоначалник в този случай вариантът е Плевнелиев, но защо не и изненадващ избор от типа Калин Георгиев или някой оправен заместник-министър, близък до Бойко. Тази схема също е напълно безболезнена и за държавата, и за управляващата партия, и няма как нещата да са по-зле, отколкото са били досега.
Какви са нейните минуси? Основният ще бъде липсата на достатъчен авторитет на президентската институция. И у нас, и в чужбина ще е повече от ясно, че държавният глава е пионка в ръцете на премиера. Леко конфузна ситуация, но не е нещо по-лошо от сегашната, например.

3. Изненадващ ход на Борисов със Симеон. Сдобряване с царя и издигането му като независим кандидат, подкрепен от ГЕРБ. Звучи почти фантастично, но лично за мен би било най-доброто за държавата. Не мисля, че прословутият проблем с горите на царя ще се окаже толкова фатален за гласоподавателите. Симеон ли е най-крадливият и егоистичен български политик? Българинът много добре знае, че не. Три месеца ще бъдат напълно достатъчен срок и Борисов, и Сакскобургготски да мотивират солидно офертата си към избирателите. Издигането на царя ще бъде новото национално помирение, заравяне на томахавките, от което хората имат нужда. Ще бъде и добро послание към света, където Симеон продължава да се ползва с огромна репутация. Та има ли по-подходящо лице на България и пред Запада, и пред Русия и Азия? И не на последно място – чрез сдобряването си с царя Борисов ще затегне още повече дисциплината в ГЕРБ и ще парира всякакви нечистоплътни домогвания на многобройните подмазвачи.
Всичко това звучи твърде хубаво, за да се осъществи, но не бих изключил напълно подобен вариант. Фактът, че Борисов по никакъв начин даже и не намеква за него, изобщо нищо не означава. Няма никакъв смисъл да се започва кампания толкова рано. Гласоподавателите на ГЕРБ ще бъдат достатъчно мотивирани, въпросът е кандидатурата да е приемлива и добре аргументирана за тях.

Някакъв друг изненадващ ход на Борисов извън царя също е възможен, но с много, много по-малка вероятност да се случи, затова не си струва да го коментираме. Едно е сигурно – на „старейшините“ в ГЕРБ решението ще бъде спуснато в последния момент и ще го приемат безпрекословно.

На фона на горните три опции шансът новият президент да не бъде от ГЕРБ е минимален, но нека все пак разгледаме и тези варианти:

4. Меглена Кунева президент, вследствие на недостатъчно силна кандидатура от ГЕРБ и лошо протичане на кампанията за управляващите. Каквито и да са кусурите на тази жена (а те тепърва ще излизат на бял свят), едва ли са повече от тези на досегашните държавни глави. Основният минус на евентуална нейна победа е, че това ще даде кураж за всевъзможни нови домогвания до властта. Напрежението в държавата ще достигне връхната си точка.

5. Президент, издигнат от БСП. Не зная кой от тази партия би могъл да спечели президентски избори, но със сигурност не се казва Станишев. По-скоро някой като Стефан Данаилов би имал шанс. И отново не би бил по-лош президент от Първанов и Стоянов. При този вариант обаче предсрочните парламентарни избори са неизбежни. На народа ще му предстоят нови няколко години червено управление и още една криза, подобна на досегашната, а нищо чудно и по-тежка.

6. Волен Сидеров президент. Колкото и да ми е симпатичен, шансът за това е минимален. Западът няма да подкрепи прякото заставане на Борисов зад него, а без такова победата му е невъзможна.

7. Някой друг изненадващ кандидат, издигнат в последния момент, но не от ГЕРБ. В момента има няколко човека, които категорично отричат подобни мераци, но до август има доста време. Даниел Вълчев (в случай че Кунева, обидена от кампанията срещу нея, се откаже), Трайчо Трайков (ако вземе че напусне кабинета и извлече максимални дивиденти от това), Атанас Семов (след изгонване на Яне Янев от РЗС), Стефан Софиянски (след някаква грандиозна кампания, финансирана от Любомир Павлов и Огнян Донев), Ренета Инджова… Всички тези варианти за президент са възможни, но победата им е изцяло в сферата на фантастиката.

И така, да обобщим. Вълненията около президентските избори в края на октомври в момента са абсолютно изнасилени и смешни и зад тях прозират интереси, които още повече компрометират инициаторите им. Далеч по-важен дебат за населението са кметските избори.

Липсата на качествени кадри в ГЕРБ, които да заемат тези постове и да управляват ефективно, са най-големият проблем на управляващите. Един лош кандидат-кмет или един зле управляващ сегашен кмет са много по-голяма заплаха за кабинета на Борисов от целия този смешен плач около „Дондуков“ 2.
За опозицията пък много по-сериозен проблем е че въпреки продължаващата финансова криза не може да се оформи ясна алтернатива на сегашната власт.
За широките народни маси пък продължава да е налице един-единствен основен проблем – че се надяват все някой друг да им оправя живота и да работи вместо тях самите.