Как ще ги стигнем азербайджанците

на

Провали ли се всъщност Поли Генова? Евровизия си остава геополитически конкурс. Имаме ли някакви шансове в Баку догодина?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 май

Поли Генова се представи ентусиазирано на полуфинала, но не получи никакви точки от уж приятелски държави.

Финалът на Евровизия 2011 поднесе повече изненади от всяка друга година. Победителите Елдар Гасимов и Ники Джамал са от Азербайджан – бивша съветска република, чиято територия е по-малка от България, а населението е само с милион повече. Ироничното е, че според официалните документи на ООН тя даже не се води европейска страна, а се причислява към Югозападна Азия.
Смятаните за фаворити супер-нации като Англия, Франция и Русия останаха далеч назад, а Турция даже не прескочи полуфиналите.

Елдар Гасимов и Ники Джамал от Азербайджан показаха европейска класа, но не биха триумфирали без сплотения вот на турските гастарбайтери и етническата солидарност.

Ех, ако навремето бяхме станали 16-а съветска република, сега поне щяхме да трупаме точки в естрадния конкурс на Стария континент и като нищо да домакинстваме някой финал. Смешно, но факт. Пътят към Европа минава през съюза, както го наричахме навремето.
Не че песента, която спечели, не заслужаваше. Но такива хубави изпълнения имаше още поне десетина. Причините за победата на Азербайджан не са само музикални.
Геополитическият вот продължи да дирижира класирането в най-гледаното естрадно събитие на континента. Скандинавските държави се подкрепяха по абсолютно безпринципен начин, без никаква музикално-естетическа логика. Австрия и Швейцария си гласуваха за германците и обратно, Кипър – за Гърция, а Сан Марино – за Италия.
По утвърдена традиция се поддържаха бившите югославски републики, както и съветските държави. Но най-сплотен беше пан-ислямският вот – турските гастарбайтери, лишени от шанса да гласуват за своята страна, подкрепяха Азербайджан, Грузия, Босна. Мюсюлманските републики гласуваха една за друга почти под строй.

Впрочем, отпадането на държави като Турция, Кипър, Армения и Израел на предварителните кръгове беше частичен триумф за новия регламент на Евровизия, който всячески се мъчи да елиминира геополитическия вот. Дирижирането на полуфиналистите се оказа успешна стратегия в този стадий от надпреварата. Но от него за съжаление пострадахме и ние. Попаднахме в група, от която отсъстваха традиционни наши поддръжници като Русия, Гърция и Армения. И въпреки това представянето на Поли Генова бе добро. На полуфинала се класирахме 12-и от 19 участници, изпреварвайки страни със силна международна подкрепа като Израел (с бившата победителка Дана Интернешънъл!), Беларус, Холандия, Кипър. Не ни достигнаха само 3 точки, за да попаднем сред финалистите.
“На инат” беше една от въодушевяващите и запомнящи се песни, както и една от най-трудните за изпълнение. Тя така и не беше преведена на английски и това бе отчетено от някои като минус. Но на словенците и превеждането не помогна, въпреки прекрасната певица и композиция.
Факт е, че с ентусиазираното си присъствие Поли успя да си спечели много фенове в Европа. За пръв път от доста години насам (всъщност, от историческото пето място на Елица и Стунджи през 2007-а) за българското участие се чуха и изписаха добри думи, и то не само от куртоазия.
Какво конкретно ни е закопало на полуфинала? Липсата на точки от страни като Украйна, Румъния, Израел, Босна, Беларус. А най-силно са ни подкрепили Кипър и Италия, или по-скоро българските гастарбайтери там.

На какво можем да се надяваме догодина? Може би на нещо малко по-различно от тази все пак? Очевидно няма сила, която да спре етническото гласуване. Интересно е дали претърпелите фиаско държави като Испания, Великобритания и Франция няма да игнорират Евровизия, или пък да наложат още по-драстични промени в регламента.

Ще успее ли следващият домакин Азербайджан ще направи толкова грандиозно шоу, каквото видяхме на покрития стадион в Дюселдорф – това също е под въпрос. В най-източната част на Европа страни като нашата обаче получават допълнителен шанс и е близко до ума какъв е той.
Не е ли точно 2012-а годината, в която трябва да участваме с някоя поп-фолк дива от ранга на Десислава или Анелия? И двете са доказали, че могат да пеят не само чалга, но и поп-музика, и имат харизматично присъствие на сцената. При една подходящо избрана песен, подготвена достатъчно отрано, току-виж сме поднесли някоя изненада, прескачайки бариерата на полуфиналите. Ще впечатлим не само домакините, но и съседите и братята им.
Едва ли ще стигнем азербайджанците, триумфирайки с 221 точки като тях. Но поне можем да им се харесаме повече, отколкото се харесахме на Германия и Западна Европа досега.

ОЩЕ ФАКТИ ОТ ЕВРОВИЗИЯ 2011
– Литва и Унгария се представиха с незапомнящи се песни, изпълнени неубедително и с нищо не заслужаваха да са на финала повече от България.

– Ветеранът от Босна Дино Мерлин (нашумял още преди години покрай дуета с Весна Змиянац “Йорговани”) получи много малко точки от България, въпреки че гостува в тукашни тв предавания. Нашият вот отиде най-вече за Великобритания (12 т.), Гърция (10 т.) и Украйна (8 т.).

– На победителите от Азербайджан ние не дадохме нито една точка.

– Британците от “Блу” имаха хубава песен, но вокалното им изпълнение бе изненадващо колебливо. Така те пропуснаха шанса да закарат Евровизия в Лондон в олимпийската 2012 година.

– Преобладаваха изпълнения, имитиращи бой-бандите от 90-те години, с еднотипен балет като фон и дори еднотипни прически (шръкнали нагоре руси коси).

– Италия се класира на престижното второ място при завръщането си в конкурса след продължително отсъствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s