Червен, русенският Царевец

на

Останките на един от най-важните градове на Втората българска държава (XII – XIV век) се намират на 30-ина километра от Русе. Средновековният град Червен доста прилича на крепостта Царевец във Велико Търново, само че тук реката не е Янтра, а Черни Лом.

Стените на укрепленията, сградите и църквите са сравнително добре запазени, без да са реставрирани и доизграждани по-нагоре от метър. Напълно съхранена е триетажната крепостна кула, която е идентична на онази в Царевец. Всъщност, това в Червен е оригиналът, а Балдуиновата в Търново е архитектурно копие, изградено малко по-късно.
Пътят от Русе до Червен е в чудесно състояние, без почти никакви дупки или лоши участъци. Имах малък проблем с GPS-навигацията на Garmin, която, кой знае защо, много държеше да ни прекара по някакъв офроуд-маршрут през село Кошов. Самото село, с не повече от 300-жители в момента, е полу-изоставено и в окаяно състояние, но в доста живописна местност в котловината на реката. Оттам до Червенската крепост може да се стигне примерно с каруца по един черен път, но той определено не беше предназначен за добрия стар Лексус.
Както скоро се убедихме, не бяхме единствените, подлъгали се да направят преждевременна лява отбивка от главния път, водени от навигационно достижение на цивилизацията. Всъщност трябва да се кара само направо до отбивката за село Червен, а оттам „царският път“ води чак до паркинга в подножието на крепостта. Ако се идва от Русе, се минава през Басарбово, а после и през общинския център Иваново. Ако пък идвате от София или Търново, има разклон за Иваново на 20-ина километра преди Русе.
Поглед от пътя след отбивката за Червен. В средата е крепостта, а долу вдясно – днешното едноименно село.
До крепостта, която е била нещо като резервна столица на България, се стига по 235 стръмни стъпала. Гледката отгоре е впечатляваща. Припича доста силно, а периодически от една каменна руина към друга припълзява по някой смок или гущерче. До всяка по-голяма постройка има нагледно табло с възстановка и обяснения. Специално прокопан проход е осигурявал укрепен от врагове достъп до питейната вода долу.

чети нататък…


В подножието на крепостта има паркинг, скара-бира и атракции край коритото на Черни Лом.
За да стигнеш до горе, трябва да изкачиш 235 големи стъпала
На входа на крепостта има голямо табло с пълна възстановка на средновековния град.

Гледката от стената на крепостта.


Поглед и в южна посока, където е днешното село Червен.

Триетажната крепостна кула е майка на Балдуиновата в Търново.

Това го знае всяко хлапе: отвътре бойниците са широки, за да има повече място за стрелците,
а отвън – тесни, за да не ги улучва врагът.
От Митрополитската църква днес са останали само част от стените.
Крепост в крепостта: вътрешен замък за баровци.

Турците завзели Червен през 1388 година и го опустошили. Уж го запазили като административен център, но градът постепенно взел да запада, а населението се смъкнало надолу до коритото до реката, където сега е днешното едноименно село. Тукашните жители са особена раса – етническа смес между българи, славяни и траки, наричана още херцои. Те са набити, сухи и мускулести хора, с консервативни, даже пуритански нрави, а архитектурата на къщите им е аскетично изчистена и прагматична.
В подножието на крепостта има капанче с бира, цаца и кебапчета, а досами реката – въжен атракцион, подобен на онзи в горната част на Борисовата градина в София. Видяхме доста туристи от различни градове, както и чужденци. Горе на крепостта им прибират по 5 лева за вход, а за ученици и пенсионери – по левче.

Атракционът се харесва на децата и юношите, студената бира от капанчето – също,
но скарата и салатите можеше и да са по-добри.

Тази впечатляваща историческа забележителност би могла да се експлоатира и много по-добре. Представям си какво щеше да бъде, ако беше някъде на Запад. Но като цяло всичко се оказа на прилично ниво и над очакванията ми. 
Пътешествието е приятно и си заслужава да отделиш 2-3 часа, за да се убедиш нагледно какво е представлявала България някога. Самата местност е много красива и по някакъв начин „недокосната“, въпреки че е само на броени километри от „цивилизацията“.

Да се опънеш на този хамак след трамбоването до горе и обратно – безценно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s