Всъщност, възможно ли е някой нормален да бъде против, ако не броим работодателите-тарикати? Какъв човек трябва да си, за да обявиш публично, че вдигането на минималния праг от 240 на 270 лева крие рискове за държавата? Крие рискове единствено за твоята алчност, аланкоолу. Или за партийката, която те е накарала да се изтъпаниш и да говориш тези глупости.

Че е популистки и предизборен ход – това е ясно. Но това прави ли го лош? Нали досега основните негодувания бяха, че държавата е обрекла бедния българин на глад и мизерия. Нали толкова политици, икономисти и експерти призоваваха към действия, които да увеличат вътрешното потребление. Защо е тогава целият този вой сега? Последно какво да прави правителството – да дава ли пари или да не дава? Щото едни казват да дава, други – да не дава.

Всъщност, те и онези със 169-те незаконни вили край язовира не са особено щастливи. И тях ако ги питаш, правителството трябва да си ходи час по-скоро. Даже и да са гласували за Бойко Борисов на предишните избори, сега едва ли ще повторят грешката си.
Вероятно и собствениците на бензиностанции, които вече не могат да крият продажби, ще се закълнат, че държавата отива все по- на зле и че виновен за това е кабинетът. Логично ли е да казват друго?

Ако ще чакаме българските работодатели сами да предложат вдигане на минималната заплата и осигурителния праг, това значи никога да не го доживеем. Манталитетът на тукашния бизнесмен е такъв – да плаща минимума, да се опитва да прави с пръдня боя и да търси все другаде причините за неуспехите на фирмата си. Такова нещо като инвестиране в работната сила все още е мръсна дума за повечето български капиталисти. Затова пък всяко година си купуват нови коли и водят жени и любовници на Малдивите.

Всички знаят как хиляди фирми у нас плащат символични суми на служителите си, само и само да спестят пари от осигуровки. И това се правеше далеч преди да ни сполети кризата – в период, в който имаше достатъчно финанси за всичко и растежът на икономиката чупеше рекорд след рекорд. Подобна наглост и сега продължават да си позволяват хора, които иначе дръзко критикуват държавата за едно, друго или трето. Същевременно, без дори да се изчервят, карат служителите си да се подписват под неколкократно по-малки суми в официалните ведомости. Сред тях са не само т.нар. индустриалци, а и много частни социолози, собственици на медии и прочие дребни и по-едри тарикати.

Дори и само заради вдигането на осигурителния праг увеличаването на минималната заплата е правилен ход. Държавата няма да фалира с 20-ина милиона лева минус в бюджета. Ако пък има нови фалирали фирми, то със сигурност ще е заради нещо друго, а не заради това, че плащат на Иванчо 270 вместо 240 лева от този месец нататък.

Проблемът е, че алчността на така наречените български работодатели съвпада като тактова честота  с вечното мърморене на всички онези, които по други причини стискат палци сегашната власт да си отиде. Този месец им пречи вдигането на заплатите. Другия месец ще проклинат това, че някой построил спортна зала, асфалтирал магистрала, съборил незаконна митничарска вила или тарикатско хотелче в Несебър. Наесен абсолютно всяка положителна новина ще бъде обявявана за „популистки предизборен ход“, иска ли питане.
Разбира се, ще има и такива, които ще продължат да пеят другата песен – да искат двойно повече пари от досегашните си, без да им се налага да работят и една четвърт повече.

Безумно е едно правителство да бъде критикувано от диаметрално противоположни позиции и всички да се чудят защо то така и не си отива. Простата логика сочи, че щом е така, очевидно управлението му не е чак толкова лошо и че явно алтернативата така и не се изяснява точно каква е.

Затова по-тихо с мърморенето и стига сте цитирали онази измислена статия за гръцките студенти. Който не може да си позволи кротко да се радва на лятото, може за разнообразие най-сетне да се опита да поработи.