21-и албум от ветераните на прогресив рока и първа продукция след Magnification, излязъл преди 10 години. Джон Андерсън го няма зад микрофона, но затова пък зад пулта е продуцентът-корифей Тревор Хорн (автор на Owner Of the Lonely Heart, 1983) и създател на някои от най-великите албуми в музиката (на Сийл, Шер, Тина Търнър, Род Стюърт и други от този калибър).

От всички стари групи, които напоследък извадиха албуми с нови вокалисти (сещам се за „Форинър“, „Инексес“, по-рано и „Дженезис“), тук може би в най-малка степен се усеща отсъствието на титуляра-легенда. Fly From Here звучи зряло, музикантски и най-важното – вдъхновено. Имаш чувството, че си се телепортирал в златните десетилетия на музиката – 80-те и 90-те.

Новият вокалист Беноа Давид (45-годишен канадец) пее почти като Андерсън (с доста разклатено здраве напоследък), но по-важното е, че изпълненията по нищо не отстъпват на безсмъртните класики на „Йес“. Рик Уейкмън го няма на клавишните, нито сина му Оливър, който го заместваше през последните години. Вместо тях се е завърнал Джеф Даунс, който освен в тази група свиреше още в Asia и The Buggles.

Fly From Here не е нищо по-малко от ударна доза носталгия за меломани. Дори само удоволствието да видиш думата Yes, изписана с този шрифт на обложка на нов албум, предизвиква нирвана. Но най-вече музиката, йес, музиката.