Съдията – наш човек

на

Героинята на Ваня Цветкова в новия сериал “Седем часа разлика” стана по-обсъждана и от кандидатите за президент
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 22 септември
Един бивш и един бъдещ секссимвол: Ваня Цветкова и Боряна Братоева играят майка и дъщеря в новия български сериал.
Кой е прототипът на корумпираната съдийка Таня Стоева? Този въпрос измести даже интригата около бъдещия ни нов президент след началото на “Седем часа разлика” по Би Ти Ви в неделната вечер. Предположенията в интернет форумите са десетки и това е още едно доказателство, че сериалът е напипал реален проблем от живота в държавата. У нас корумпирани съдийки да искаш – по-скоро учудващо е, че чак сега стигат до телевизионен праймтайм.
Благодарение на силното присъствие на Ваня Цветкова и на някои ефектни реплики, Стоева вече е новият най-обсъждан герой сред телеманиаците. Няма Касабов, няма Лютов и Чеканов, няма Попов-Мопов. Мафиотът Милото пък моментално задмина Джаро от “Под прикритие” в класацията за най-харизматичен анти-герой. Актьорът Калин Сърменов е приятната изненада в “Седем часа разлика”, а сцената, в която първо подарява обувки на съдийката и нарича сина си галфон, а после цитира Бодлер, е моментална кино-класика. Героят му е нещо като поет на новото време. “За какво ми е да се разправям с прокурора, при положение, че имам съда?”.
Ето я новата романтика на времето, въплътена в проекта на Фучеджиева, Дилов и Халваджиян.
Но да караме поред. Различен ли е новият български сериал от останалите, в годината на най-големия бум и конкуренция в жанра? Да, и то поне в два аспекта.
Преди всичко тематиката – тя е едновременно по-значима и по-реалистична от онази в “Стъклен дом” или “Под прикритие”. Корупцията в съдебната система, кой знае защо, досега отсъстваше от българското телевизионно кино. Да, и в другите сериали се загатва за нея, но някак си периферно, с половин уста, без дързостта да се формулират така директно някои публични тайни и отработени схеми. 
В България съдиите са много докачливи и обичат да се сърдят, когато някой ги набеди или сложи под общ знаменател. Нищо чудно сега да излязат с протестна декларация срещу внушенията на “Седем часа разлика”…

Второ сериозно преимущество на този сериал пред останалите: актьорският кастинг. Толкова балансиран и добре подбран състав не сме гледали отдавна. Във всеки от другите сериали има силни актьори и такива, които лазят по зрителските нерви. Блатечки, Кадурин и Яна Маринова блестят в “Стъклен дом”, но дали може да се каже същото за Елена Петрова и Калин Врачански? Михаил Билалов, Захари Бахаров и Владо Пенев са перфектни в “Под прикритие”, но титулярът Ивайло Захариев декламира като самодеец от първия епизод до последния. Иван Юруков в ролята на Андрей Лютов също е неравностоен на колегите си от “Столичани в повече”.
Тук такъв дисбаланс не съществува.
Всеки актьор тежи на място, без да бледнее пред партньорите си.
Когато преди няколко месеца коментирахме “Под прикритие”, се бях опитал да оправдая избора на по-слаб актьор за главната роля на Мартин. Тогава зададох въпроса представяме ли си какво ще бъде, ако толкова позитивен персонаж бъде възложен на актьор с по-големи възможности. Това просто не би оставило “въздух” и поле за изява на останалите участници.

В “Седем часа разлика” се очертава именно такъв феномен. Симеон Лютаков е актьор с харизматично присъствие (нещо, което принципно не липсва и на Ивайло Захариев), но владее много по-добре техническия инструментариум на професията си. В първия епизод героят му присъстваше по-скоро формално и това беше шанс за останалите да спечелят повече зрителски симпатии. Следващите серии ще позиционират прокурора със скучното име Иван Иванов като основен протагонист. Тогава има сериозен риск сцените без неговото или на Ваня Цветкова присъствие (а тя е в още по-добра форма от годините, в които беше секссимвол на българското кино) да изглеждат по-бледи и скучни.
Но, както се казва, това да е проблемът на всеки сериал.
Във визуално отношение “Седем часа разлика” продължава възходящата градация на “Стъклен дом”, “Столичани в повече” и “Под прикритие”. Операторският стил на Силвестър Йорданов е модерен и ефектен. Може би панорамите на Ню Йорк идват със секунда-две в повече – гледали сме ги стотици пъти в какви ли не холивудски продукции. Но пък за София никой няма нищо против – показана е в неочаквано атрактивна светлина. Да не повярваш, че това е същият град, в който живеем.
Разделянето на действието по часове и минути придава почти документално усещане и допълнително подчертава търсените паралели между софийската и нюйоркската сюжетна линия.

Не са без основание критиките срещу прекалено многото “седене” на героите в първия епизод. Ако повече диалози бяха проведени в движение, а не статично, от това динамиката на филма би спечелила още повече. Засега все още се чуват немалко гласове, че действието е мудно. Прекалено много сцени са заснети в интериор, а филм с подобен бюджет и претенция би могъл да си позволи повече външни снимки.

От друга страна – за пръв път имаме налице сценарий, дело на истински и достатъчно успешни писатели. Най-сетне освен размяна на реплики и лафчета, някои успешни, други – не толкова, слушаме и монолози, които си заслужава да запомниш и цитираш многократно. “Седем часа разлика” носи носталгичното усещане за класическо българско кино, в което всяка дума тежи на мястото си, а актьорите ги произнасят с лекота и видимо удоволствие.


 За сериалите най-трудните епизоди са първите няколко. След това влиза в сила тунингът на базата на зрителския отзвук. При “Седем часа разлика” стартът е достатъчно уверен. Личи си, че е направен от хора, които знаят какво искат и накъде да водят публиката. Ако в близките месеци този сериал не бие по рейтинг “Стъклен дом” и “Столичани в повече”, това не би било нищо друго освен поредният странен парадокс на българския телевизионен вкус.


Калин Сърменов като Милото е новият харизматичен антигерой в тв ефира.

Симеон Лютаков има шансовете да стане първият титулярен протагонист в българска поредица, който тежи достатъчно солидно като актьор.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s