Изобщо не ме занимава изборът на БСП – в тази партия обичайно са в състоянието на човек, намиращ се в тъмна пещера, така че мотивите им си остават винаги неясни. Но в случая се справиха удивително добре – само Стефан може да придаде известен чар на човек като Калфин – на него чувствата, да не говорим за въодушевлението, сякаш са му забранени с президентски указ. 
… 
Още прословутият „трамваен клип” показа, че в мрачния им олтар Стефан е просто някакъв предмет, който те използват, винаги когато това им е нужно в безкрайния политически алъш-вериш. Не е лошо да се припомни, че този клип беше съчинен за 47-я конгрес на БСП през ноември 2008 година. А посланието му гласеше: „Управление с идеи и …сърце!” Ехе! 


В подобни партийни или предизборни послания се съхранява най-мрачната летопис на българската политика – позорно инфантилна и още по-позорно лъжлива. Списъкът на лъжливите обещания е нещо неописуемо. Ако партиите започнат да излъчват година по-късно предизборните си клипове, те още по-отчетливо ще докажат каква пропаст дели чистия разум на обикновения човек от помътненото съзнание на политиканстващата класа. Ако човек се насили и се взре в тези послания, той ще види в каква лъжа живеем, обикновеният разсъдък не може да понесе това. Лекотата, с която е обещавано всичко на всеки е отблъскваща, това минало – на предизборните обещания – само доказва, че бъдещето не може да се състои. 

Кеворк Кеворкян в коментар за в. „Стандарт“