Не само защото българските звезди са оперирани от чувство за самоирония. Тук безкористното приятелство просто е едно нищо
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ списание BIOGRAPH, Октомври 2011
Тези дни приключи последният сезон на сериала “Антураж”. Епитетът “култов” е досадно клише, но в случая няма по-подходящ. Приключенията на актьора Винсънт Чейс (само на мен ли ми се струва толкова лигав?) и приятелите му не са обикновен ситком, заснет по старомодния начин с една-единствена камера, нито омекотена и доукрасена биография на създателя и продуцент на шоуто Марк Уолбърг.
Поредицата на кабелния канал НВО е дисекция на Холивуд – като начин на живот, като философия и ценностна система. Но още по-важно – тя е и апотеоз на истинското мъжко приятелство.
Осем сезона и 88 епизода след началото си през 2004-а, Entourage e цяла митология, а герои като Ари Голд, Джони Драма и Костенурката – емблеми.
Едно от най-симпатичните неща в този сериал е начинът, по който са инфилтрирани някои позабравени холивудски легенди или просто зевзеци, на които всички се смеят. Гари Бъзи, Боб Сегет, Джон Стамос, Ендрю Дайс Клей, Манди Мур, Ана Фарис, Джесика Алба, порнозвездата Саша Грей… Появява се даже Джеймс Камерън!
На моменти “Антураж” направо прилича на телевизионен таблоид. Щом като за нас, дето сме така далеч от холивудската суета, филмът е толкова интересен, представете си какво е за средностатистическите американец и американка. Буквално им потичат лигите на дивана в хола.
Сериалът е и ракета-носител за един куп музиканти, чиито песни звучат в отделните епизоди. Пускат те за 30 секунди в някоя серия и после всички хукват да те търсят в YouTube и да купуват дисковете ти.
Въобще, машина за пари и зрителски рейтинг.
Покрай бума от български сериали напоследък е нормално човек да се запита – добре, не може ли и ние да имаме своя версия на “Антураж”? Няма ли да избие рибата?
На пръв поглед изглежда чудесна идея. И не чак толкова трудно осъществима.
Само да си представим за миг: Секссимволи ала Уолбърг или Чейс у нас – с лопата да ги ринеш. Братя Бахарови, Блатечки, Вергов, Светльо Витков, Део, Дидо от “Д-2”, Ники Илиев, Карамазов, главният герой на “Под прикритие” (извинявам се, но името му все ми убягва, да, мога да го проверя в Гугъл, но въпросът е, че ми убягва). От предишното поколение – Христо Шопов, Георги Стайков, Георги Кадурин, Веселин Ранков, Владо Пенев… Герои да искаш.
За антуражите също ще се намерят достатъчно интересни чешити, които публиката би гледала с кеф – Боби Турбото, Бичето, Ути Бъчваров, Ицо Хазарта, Мишо Шамара, Гибона Искренов. Любо Ганев също може да се появи в някой епизод и да каже нещо на “драгете зрителе”… Ще дадат по някой лаф и на Жорж Ганчев, Боян Радев, Миодраг Иванов. Дичо, “Гравити Ко” и “Анимационерите” ще запишат по някоя нова песен. Даже и Николета бих вкарал някъде, в някоя градинка заедно с други майки, бутащи бебешки колички…
Няма ли да бъде хит?
В провинцията ще гледат със затаен дъх как живее, работи и се весели софийският шоу-елит. Софиянците ще следят със сарказъм дали всичко на екрана съвпада с реалността или сценаристите пак са бръкнали надълбоко в торбата с измислиците. Ако въобще се намерят сценаристи, но това е отделна тема. “Този го видях снощи в “Маскара”, на живо е много смотан”, “В живота тази се дрогира даже повече, отколкото във филма” и прочие и прочие. Коментари от този тип ще осмислят ежедневието на столичния телеманиак.
Българският “Антураж” обаче е невъзможна мисия. Първо – подобно приятелство като онова около Винс Чейс у нас не съществува.
Няма такава позитивна енергия, обединяваща четирима младежи, нито съществува нещо, по-важно от парите и личния им интерес. Някой да купи на приятелите си по една скъпа спортна кола? Да ги приюти да живеят в къщата му? Да се чуди как да им намери работа, независимо дали въобще заслужават такова усилие?
Ако изобщо подобен сценарий бъде написан, това ще е най-голямата небивалица, снимана някога с телевизионни пари. Ще го отхвърлят на първата възможна оперативка – още преди да е попаднал в ръцете на Митовски, Халваджиян, Милошев или Тупарев.
В България такова явление – антураж – не съществува. Всеки играе сам за себе си. Понякога, почти по случайност – в комбина с някой друг. Но даже и тогава се обичат само в краен случай. Миро Каризмата срещу Галка, Димитър Кърнев срещу Дичо, Венета срещу Гала. Така е в България.
Нашите звезди, или поне така наречените такива, са оперирани и от чувство за самоирония. Колко от тях са способни да приемат епизодична роля в сериал, която по-скоро ги взима на подбив, отколкото да им уплътнява ореола над главите?
И не, категорично тук няма агент като Ари Голд. Първо – не е развита такава професия, длъжностна характеристика, гилдия. Второ – нямаме такива чешити – нонстоп псуващи работохолици, способни да си вдигнат телефона даже по време на секс и моментално да хукнат към офиса.
Нямаме и порнозвезди като Саша Грей. По-точно, имаме някакви порнозвезди по чужбините, но по нищо не приличат на Саша Грей.
Но даже и да предположим, че по силата на някакво чудо такъв сериал все пак се материализира – какво би се случило по-нататък? Намира се кой да даде куп пари за него, намира се кой да го заснеме, намира се кой да играе, актьорите уж се погаждат на снимачната площадка, гостуващите звезди (или бивши звезди) не проявяват никакви глезотии, музиканти написват най-яките песни за саундтрак, вносителите на “Порше” и “Мазерати” предоставят коли за “продуктовото им позициониране”…
Звучи като научна-фантастика, но дори и да стане факт, пак няма да бъде идилия като онази от НВО.
Сериалът ще бъде спрян още след първия си сезон – не поради липса на фенове, а поради други неща – завист, злоба, интриги.
Напрежение между създателите (чия е заслугата за успеха – на продуцента, на режисьора или на сценариста?), напрежение между режисьори и актьори (едните не отговарят на представите на другите и обратно), между сценаристи и актьори, между актьори и актьори. Някоя от актрисите ще вземе да се качи в колата си пияна и да събори контейнер за смет в центъра на София под носа на бдителни папараци от вездесъщата жълта преса.
Един от спонсорите ще се обади гневен в телевизията и ще заплаши с оттегляне на бюджета си, защото не харесва начина, по който показват кеновете с бирата му.
Междувременно пийпълметрията ще отчете “изненадващо ниски резултати” на фона на поредната турска сапунка или “Шоуто на Слави”. Хвалебствените статии, пускани от сервилни журналисти в “сериозни всекидневници”, трудно ще компенсират този проблем в очите на рекламодателите.
Впрочем, рекламодатели за сериала почти няма да има, тъй като той ще се излъчва в сравнително късен часови пояс и ще е предназначен повече за мъжка, отколкото за дамска аудитория. А големите рекламодатели, както знаем, търсят женската публика – козметика, прах за пране, шоколадови бонбони…
Ето как идеята за българския “Антураж” отшумява като приказка. Истинско чудо е, че въобще имаме на екран толкова много телевизионни сериали, пък макар и по-конвенционални. В страната на всеобщата завист и мързел направо е невероятно, че толкова хора успяват да работят в синхрон и да дават завършен продукт на сравнително прилично ниво.
За култови поредици в 8 сезона, където работохолизъм и лоялност са ключови категории, а доброто настроение доминира над лошото, все още е рано, ужасно рано, трагично рано.
Георги Неделчев - коментари и други неща 