Избори по никое време

на

И президентската, и кметската власт днес са горещ картофи, които нито една партия не копнее да държи както преди
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 октомври





Ако ви се струва, че тази предизборна кампания премина вяло и направо съмнително фиктивно, не сте единствените. И то не само защото хората са все по-улисани в ежедневни грижи и все по-малко се интересуват от платформи и обещания. За основните политически сили тези избори са като изпити по никое време и също като малкия герой в едноименния български филм се явяват на прослушване, без да умеят да свирят. Трябва някой друг да тегли лъка вместо тях, зад кулисите.

Подобна ситуация не е имало досега – да се провеждат избори формално, да гледаме престорен ентусиазъм и фалшива мотивация за пред електората. Тук, разбира се, не броим вечно кресливи маргинали като Яне Янев, при които никога не е сигурно откъде точно идват децибелите в мегафоните им, нито дежурните екзотични кандидати тип Светльо Витков с изказвания като “Или ще стана президент, или ще умра”.
Нито ГЕРБ, нито БСП или ДПС горят от щастие, че точно сега трябва да има общински и президентски вот. За “Атака” пък да не говорим.
Причината е елементарна – продължаващата стагнация, все по-сериозната финансова криза в Европа и нуждата затягането на българските колани да продължи. В подобна ситуация нито една политическа сила не копнее да поема отговорност, когато става дума за лишени от реална изпълнителна власт постове. Постове, които реално не оперират с приходи, а само с разходи.
У нас да си президент няма никаква далавера. Да, престижно е, оставаш завинаги в историята и във ведомостта за заплати на “Дондуков” 2, освен това имаш благодатния шанс да блеснеш на фона на предшественици като Желю, Стоянов и Първанов. За партията ти обаче облагите са минимални. Просто няма какво да им предложиш, освен да назначиш дузина съветници от котерийния си кръг и толкоз. В замяна на това ще трябва да водиш престрелки с премиер като Бойко Борисов, който не обича да остава длъжен никому.
На бъдещия български президент волю-неволю днес ще се припише ролята на нов месия, който трябва нещо да направи, да ни избави от прословутата криза, да имъдри отнякъде решение на проблемите. Той, естествено, няма как да направи това. Но моментално ще бъде посочен с пръст като разочарование, независимо от коя политическа сила е.
Ако новият президент е от БСП, това ще се приеме като “смяна на посоката на махалото”. “Дайте да дадем шанс на червените да видим как ще се оправят, след като толкова критикуваха ГЕРБ и Борисов”. Само че червените искат много повече не тази власт, а отсрещната, която се помещава на “Дондуков 1”. За нея обаче ще има избори чак след 2 години. Макар и никога да не го признават, социалистите имат интерес дотогава да са в пълна опозиция и да критикуват стагнацията по всички фронтове без изключение. “Ето, вижте ги, безпомощни са, асфалт не се яде, магистралите ли са по-важни от болниците и училищата…” и прочие безполезни клишета, които не посочват реална алтернатива.
За ГЕРБ също не е изгодно “преяждането с власт”, както гласи и любимата мантра на Ивайло Калфин. Ако партията на Борисов държи на следващ изпълнителен мандат, едно изпускане на напрежението с отстъпване на президентския пост другиму е далеч по-изгодно, отколкото напъването на всяка цена да бъде взет и той. От тази гледна точка и Калфин, и Кунева са еднакво приемливи за ГЕРБ като нов държавен глава, въпреки че това няма как да се чуе от нито един митинг тези дни.
В момента имаме ситуация, наподобяваща надбягването в пистовото колоездене. Вероятно сте виждали как там всеки се стреми да поддържа не първа, а втора позиция – почти до самия финал, защото изотзад се атакува много по-ефикасно.
Понякога колоездачите буквално спират на едно място, чакайки съперника си да тръгне пръв.
Смешно, но факт – такава е предизборната ситуация днес. Бриджьорите биха го формулирали по свой начин – че всеки иска да обяви “пас” и същевременно да направи импас на съперника си.
На общинско ниво положението не е много по-различно от президентското. Кметствата са в нокдаун, безпомощни са да се оправят сами. Преди 4 години криза нямаше и местните избори бяха най-важните в държавата. Сега много градоначалници са станали пишман, че седят на този стол. Червените кметове са в неловката позиция да носят отговорност за куп проблеми наравно с ГЕРБ от централната власт. Колкото и да повтарят, че вината не е тяхна, и че при криза държавата става мащеха за общините, това няма как да стопли недоволния гражданин. Стигна се до исторически прецеденти кметове буквално да абдикират от постовете си.
Градоначалниците на ГЕРБ също са в дискомфортна ситуация – сочат ги с пръст като виновни за всичко, а самите те нямат харизмата на Бойко Борисов и способността да се защитават аргументирано. Със сигурност много от тях си мислят – абе защо ли не ви оставя да се оправяте сами и да отида да си гледам доматите на вилата…
Казано обобщено, икономическата ситуация днес е такава, че да си общински шеф или президент може да ти донесе само главоболия и много малко бонуси. Каквато и спортна злоба да показват кандидатите на финала на кампанията, партиите зад гърба им са в изчаквателна позиция и мислят много повече за изборите през 2013-а.
Спечелването на тези избори е сведено до себедоказването на самите кандидати и нищо друго. Организациите зад тях за пръв път в българската история са като велосипедисти, балансиращи на едно място.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s