“Кецове” бягат назад

на

Новият български филм е направен с талант, но и с носталгия по времената, когато киното игнорираше публиката. 111 минути претенциозно нищо, което може да трогне само Жералдин Чаплин


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 11 ноември

Девствен плаж, добри актьори и сценарий, който не води никъде: “Кецове” ни връща в епоха от българското кино, която бяхме започнали да забравяме.
“Ще го направим точно както си искаме и си го мислим, без никакви конюнктури”, решили създателите на “Кецове”, когато най-сетне получили субсидия. Първоначално Националният филмов център отхвърлил сценария с 9:0 гласа. После обаче европейската програма “Медиа плюс” отпуснала част от бюджета. Българската институция нямало как да не добави остатъка. Така се стигнало до “Кецове”. Във филма спортните обувки символизират бягство – от града, от цивилизацията, от лошите хора, от националните центрове, даващи субсидии, както и от журналистите, които пишат статии за филмите тип “Всичко е коз”.
“Кецове” имаше всички шансове да стане хит. Интригуващ актьорски състав, начело с Иван Бърнев, Филип Аврамов и Мариан Вълев. Сценарий, напомнящ за британски образци като “Плажът” на Алекс Гарланд и Дани Бойл и български като “Прогнозата” на Зорница София. Хубав саундтрак в стил алтернативен рок. Добре направен рекламен трейлър и още по-интригуващ плакат. Из софийските улици щъкат автобуси, ефектно нашарени с лицата от филма…
Героите са млади, независими, пушат козче под носа на полицаи, крият патлаци в раниците и са способни да захвърлят телефона си във вълните. По-голямата част от действието се развива на дивия плаж Карадере. Брегът е красив, морето още повече, има даже капанче, където бучките лед и ментовката никога не свършват…
Звучи чудесно, но всъщност “Кецове” се оказа най-вече океан от скука. 111 минути лутане и неубедителен диалог, сред които са боцнати едва забележими островчета хумор и оригинални хрумвания (например замбиец от Консерваторията, който свири на гайда или Люба Кулезич като тв репортерка). Преобладават сцени, в които и актьорите, и режисьорите буквално се чудят какво да кажат и какво да правят. Личи си как и едните и другите са се забавлявали като на студентска бригада, а после са стискали палци резултатът да е “нещо гъзарско”.

Да, за някои сигурно е такова. Има няколко въодушевени коментара в YouTube. Филмът може и да се хареса на студентите от НАТФИЗ, на скейтърите с щампирани суичъри пред паметника на Съветската армия, както и на притежателите на каравани, паркирани в “Градина” или село Лозенец.
Но за това ли си дадоха парите европейците от “Медиа плюс”? Заради този филм ли Жерадлин Чаплин се разсърдила на журито на Московския фестивал, че не му дало голямата награда? Ти да видиш, ти да видиш, както гласи един модерен лаф напоследък. 

Колкото и пъти да е преработван като сценарий, “Кецове” си остава драматургично недоносен.
Срещу какво точно е бунтът на героите му? Как биха могли да постигнат мечтите, за които говорят пред аматьорската видео-камерка, след като накрая завършват полуголи върху сал в морето? Къде е катарзисът?
Ако целта на филма е била просто да се покаже, че и в България, както навсякъде по света, безхаберието сред младежите взима застрашителни размери – окей, вероятно е постигната. Всичко това обаче е можело да се каже в доста по-малко минути и със значително по-малко похарчени средства. Нямаше нужда цял филмов екип да прекарва месец и половина на море с парите на европейския и българския данъкоплатец.
Нито редуването на кадри от професионална и аматьорска камера (експлоатирано е толкова много, че вече е клише), нито добрата музика, нито неподправено свежият талант на актьори като Ина Николова и Иво Аръков са достатъчни, за да компенсират чисто концептуалното авторско безсилие.

“Кецове” прилича на филм от предишните десетилетия, в които куп сценаристи и режисьори се упражняваха в избиването на комплекси за чужда сметка. Припомня за времената, когато всяка продукция уж имаше много неща за казване, но така и не успяваше да заинтригува никого, за да му ги предаде. От тази епоха българското кино тъкмо е започнало да се отърсва. “Източни пиеси”, “Прогнозата”, “Тилт” и “Подслон” са чудесни примери за това. За касови хитове като “Мисия Лондон”, “Love.net” и “Операция Шменти капели” въобще не е нужно да споменаваме. Нали още в началото уточнихме, че авторите на “Кецове” искали да бягат от конюнктурата…

Филмът обаче е бягство най-вече от публиката. Авторите му очевидно се чувстват уютно в херметично затворения и снобско-хиптърски свой свят. Никой не би им се сърдил, че не желаят в него да влезе чист въздух, ако не си правеха купона за чужда сметка. Лично аз се подразних, че му отделих 111 минути, за които платих двукратно – първо с данъците си, а после и с парите за билет.

Нищо лично към симпатичния му екип, но заради “бягството” на филми като “Кецове” българското кино още дълго ще се нуждае от субсидии и дотации. По този път и с такива обувки на краката то никога няма да се превърне в индустрия, каквато е в белите държави.

5 коментара Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Всичко е много добре казано,ама „Прогнозата“ на безкрайно некадърната Зорница София не е нещо по-различно от „Кецове“.И двата филма влизат в категорията „Най безсмислен български филм на века“.

    Харесвам

  2. Анонимен каза:

    Г-н Неделчев, казвам се Атанас Цанев. По професия и призвание съм филмов и телевизионен оператор, член на СБФД. Това само по себе си предполага да бъда колегиален, честен и обективен към продукцията на колегите си. Обичам ги и ги ценя заради неоспоримия талант постигнати успехи, особено напоследък и всеки нов български филм за мен е личен празник. Откровено и честно ми харесва Вашата стилистика и изказ. Симпатичния начин, по който е поднесена Вашата информация би бил приятен и приет от мен, ако не чувствах силна доза негативизъм. В крайна сметка правенето на филми е работа на кинаджиите. Неетично е да се излиза с категорично мнение за филм намиращ се в ембрионалния си зрителски стадий т.е. преди да е срещнал широката си аудитория.
    В нашия квартал имаше един луд, който се хилеше безумно, обикаляше махалата и непрекъснато повтаряше: „Ни съм строил джамията, ни ше я бутам. Който я е строил той да я бута.“ Така, че всеки да живее в двора си, да не надзърта в чуждия и да не хвърля тухли четворки там където не му е работата.
    А междувременно реших да Ви изпратя непрежалимите 5 лева за билет, а данаците ще си пращате сам. Успех !

    Харесвам

  3. Г-н Цанев, заради „колегиалност“ като вашата българското кино толкова години е на това дередже и нямаме нито една номинация за „Оскар“ или друга наистина престижна награда.
    Ако искате да ми кажете, че като данъкоплатец, зрител и журналист, който от десетилетия пише за кино, нямам право на това мнение за „Кецове“, аз просто ще ви кажа да си гледате работата.
    Публикувам коментара ви тук не от „колегиалност“, а за да видят другите читатели на сайта ми пример за криворазбраната солидарност във вашата гилдия, която години наред капсулира това изкуство и го държи на командно дишане.

    Харесвам

  4. Комитата каза:

    Потвърждавам написаното от Жоро. Дори мога и да добавя.

    Харесвам

Оставяне на отзив за Георги Неделчев Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s