Годината, която си отиде, беше по-добра от предишната, поне за повечето хора. Аргументите за това са събрани в статията ми за „Уикенд“, която може да се прочете и тук.

Лично за мен 2011-а отново беше година на нови начинания и силни емоции. Първите месеци от нея течаха бавно, а последните минаха като един миг. Но винаги е така – в първия случай когато бездействаш, а във втория – когато си затрупан с работа. В момента списание „Биограф“ е погълнало почти цялото ми време и енергия. Хубавото е, че резултатите са добри и градацията на развитието му е възходяща, макар че аз, както винаги, искам много повече и не преставам да мърморя.

В началото на 2011-а напуснах фирмата, която стоеше зад списание „Номер 69“. Предпочетох да запазя концепцията му непокътната, както и правото си да го издавам самостоятелно, без намесата на хора, в чиято компетентност имам достатъчно основания да се съмнявам. Изданието продължи да съществува, засега като уеб-сайт и като студио, в което през цялата година бяха заснети десетки фотосесии.

Мъжките списания като цяло изживяват трудни времена. В момента и Playboy, и Maxim се намират в състояние на свободно падане и излизат на загуба. Субсидират ги с печалбите на другите издания под шапката на „Атика медия“ – Grazia, Joy, Forbes и т.н. Разбира се, т. нар. „криза“ винаги е само частично оправдание за един неуспех. Предимството на „№69“ пред другите мъжки издания е, че е много по-гъвкаво като съдържание и екип и не е толкова зависимо от рекламния пазар. Затова излизането му отново на хартия би коствало много по-малко средства – стига да се намери достатъчно време и мотивация за това, както и по-компетентен издател.

Но, както се казва, в природата енергията не се губи, само може да се видоизменя. Още в края на пролетта започна да се избистря концепцията на „Биограф“ – проект, зад който застанаха чисто нова компания с големи амбиции и хора, които знаят какво искат и как да го постигнат. В началото на юли вече бяхме заели офиса в „Електроника“, а на 18 август издадохме и първия брой.

Списание с толкова много теми и страници се прави трудно или поне със сигурност по различен начин от едно мъжко лайфстайл издание. Трябва да се работи методично, а не „на юруш“ в последната седмица, както са свикнали повечето редактори у нас. Координацията и методичното производство (по над 10 страници всеки ден!) са най-важни и именно тук с арт-директора Андрей (с него бяхме и в Playboy от 2003 до 2007-а) отново се оказахме незаменим тандем. За останалото се погрижи редакционният съвет, в който освен моя милост са още Мартин Радославов, брат му Димитър Златков, Надя Чолакова, Светльо Дукадинов.

GeorgiNedelchev.com? В момента тук влизат по около 500 човека дневно. Лек спад в сравнение с миналата година, но това е обяснимо, тъй като нямах много свободно време. Освен традиционните рубрики (Линковете днес, Цитат на деня, Карикатура на деня) тук могат да се прочетат и някои от статиите ми за вестник „Уикенд“, както и коментари по много други въпроси.

„Приключения из българската еротика“? Така и не успях да довърша и издам втората си книга, но през 2012-а обещавам и това да стане.

Каква беше 2011-а в личен и емоционален план? О, със сигурност по-вълнуваща от предишната, но за тези неща не е прието да се разкриват подробности. В някои моменти чак ми се струваше съмнително всичко да е толкова хубаво. С годините човек помъдрява и се научава да оценява красивите мигове.

Имаше ли неща, които ме ядосваха и нервираха през годината? Естествено. Но бяха по-малко, отколкото през 2010-а. Мога спокойно да кажа – през 2011-а не ми се наложи да контактувам и работя съвместно с нито един завършен глупак. Това си е направо за завиждане. Колко хора могат да се похвалят със същото?

Честита 2012-а на всички, дано сме живи и здрави и на нея да правим рекапитулация догодина.