Вместо (едно непоискано) извинение

на

Януари беше месецът на големите извинения по етажите на властта – за думи, казани без лош умисъл към никого.
А ние в Biograph сме били публикували нещо, което трябвало да уточним, че не е казано сега, а преди години. О, Боже. Каква истинска футболна драма.
Да, вероятно дължим извинение на човека, когото цитирахме. Ако ни го поиска, ще го дадем с чисто сърце. Въпреки че каква услуга щеше да направи подобно уточнение, освен да фокусира внимание върху думите му? Освен директно да го посочи с пръст като лошия хомофоб, ах ах ах, какво си е позволил да каже скулпторът му неден. 
По-добре май е било въобще да не сме го цитирали, да сме премълчали, да сме оставили само хвалебствията и тривиалните неща. Но тогава щяха да са още по-разочаровани някакви хора, които получиха чудесна възможност за декларации и интервюта. Какво пък – дано са щастливи, макар че се съмнявам.
Най-интересното е, че от списанието никой не потърси извинение. Дори не зная кой точно и от какво е негодувал – само чух, че хора от някакви абревиатури нещо коментирали във фейсбук, после говорили и пред репортери. Обадиха ми се две редакторки – една от Dnevnik.bg и една от хейтърски сайт, чиято арогантна тъпота буквално щеше да ми спука тъпанчето. Първата ми зададе 2-3 въпроса, получи отговорите, може и да не беше напълно удовлетворена или съгласна с тях, но се държа като интелигентен човек. В сайта „Дневник“ видимо се работи по някакви стандарти. Втората се опита да ми чете лекции, но в крайна сметка остана още по-неудовлетворена от живота си – като тъжна хищна хиена, както пее сестра й в един стар чалга-хит. Такива ми ти работи с поборниците за правда и журналистическа етика.

Липсата на какъвто и да било официален или поне персонален протест до Biograph показва нагледно, че работата въобще не е в публикацията. Въпросът е бил в това някакви хора да се чувстват значими в нечии очи или най-малкото в собствените си такива, милите. Да ги цитират и да ги дават по телевизията. Е, цитираха ги и ги дадоха. И?
Буря в чаша айран, както се изрази писателката Милена Фучеджиева.
Може да сме наивни, когато в това списание се опитваме да разказваме истории за големите личности без излишно лицемерие и Хелзинкска коректност. Да, не е лесно да се опитваш да разредиш кацата катран с лъжица мед и да мислиш предимно за читателите си, а не за шепа комплексари на заплати от фондации. Но ще продължаваме да опитваме. И поне си пием кафето без уеб отпред, както биха казали в село Сирищник. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s