Оскари под аренда

на

Французи завладяха Холивуд в годината с най-слабо гледаните номинации, а “Би Ти Ви Синема” вбеси киноманите с неудачна преводачка и вечната Пипи

 ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 март

Французите от “Артистът” окупираха сцената на бившия “Кодак тиътър”.


Френски филм за ранните години на американското кино победи американска лента за зората на френското кино. Великият Скорсезе явно беше объркал бреговете на Атлантическия океан. Победиха го французин с литовска фамилия и… едно куче. А за красивия боен кон на великия Спилбърг не остана хептен нищо.
84-ите награди “Оскар”, раздадени миналия уикенд, бяха исторически поне по няколко причини. “Артистът” стана едва вторият ням филм, печелил най-важната статуетка. Първият е бил “Криле”, който побеждава в учредителната церемония на Киноакадемията през 1929-а.
Никога досега филм, продуцент, режисьор и актьор от друга държава – в случая от Франция – не са триумфирали едновременно в сърцето на Холивуд. Макар “Артистът” да е любовно писмо към тамошното кино, американската публика не бе във възторг в неделната вечер. За “Изобретението на Хюго” и Скорсезе останаха пет второстепенни статуетки, а за “Южнячки” – “Оскар” за поддържаща роля на Октавия Спенсър. Така янките доброволно абдикираха от любимите си награди, отдавайки ги под аренда на французите.
Жан Дюжарден все още е зле с английския, но ще му се наложи да го научи, защото го чакат оферти от куп холивудски продукции

И тази година киноакадемията бе номинирала не пет, а цели девет продукции в най-важната категория. Целта беше ясна – да се привлече повече публика към церемонията. Само един от 9-те филма обаче бе с касов успех през годината – именно “Южнячки” по романа на Катрин Стокет “Слугинята”, предизвикал сензация и у нас. Нямаше нито едно заглавие от мащабите на “Титаник”, “Властелинът на пръстените”, “Аватар”, “Английският пациент” или “Гладиатор”. “Хари Потър” бе номиниран за грим, костюми и визуални ефекти, но не получи нищо. Леонардо ДиКаприо и Майкъл Фасбендер, направили уникални роли в “Джей Едгар” и “Срам”, изобщо не попаднаха сред кандидатите за актьорската статуетка…
Въобще – странни номинации, които предварително бяха обрекли церемонията, колкото и да се стараеше деветкратният водещ Били Кристъл.
Добре поне, че Кристофър Плъмър, вече на 82, най-сетне се сдоби с “Оскар”. Както и че Уди Алън (“Полунощ в Париж”) отново прибра статуетката за оригинален сценарий.
Хубаво бе и че българска телевизия излъчи шоуто директно. В “Би Ти Ви Синема” се бяха подготвили сериозно за изпитанието, но си навлякоха гнева на много зрители с неудачно подбрана преводачка и с упорито лансираната Петя Дикова.
Първата виеше на всяка втора дума, а втората беше напълно излишна в студиото – по същия начин, по който преди 2 години бе излишна като коментатор на световното по футбол по БНТ.
Нямаше нужда Пипи да обяснява пред микрофона какво е “веган”, колко кучета играят в “Артистът” и плагиатствана ли е музиката към него или не. А реплики от типа „прочетох в интернет“, „неотдавна научих, че…“ и пр. са за разговор на чаша фреш в „Марая“, но не и за медиите, където априори се смята, че коментаторът трябва да е далеч по-информиран от зрителя. В следобеден часови пояс пионерският й ентусиазъм можеше и да е приемлив за домакините с пенюарите, но за киноманите, гледащи на живо в малките часове на нощта, той бе повече от дразнещ.
Най-адекватен в студиото бе Боби Лазаров. Но и той накрая се изложи като кифладжия – с твърдението, че Уди Алън обикновено присъствал на тази церемония. Всеки, който поне малко се интересува от кино и от холивудска история, знае, че този режисьор винаги е бойкотирал оскарите. Удостои ги с присъствие само през 2002-а, за да представи кратък филм, вдъхновен от 11 септември – от уважение към любимия си Ню Йорк…

Тазгодишната церемония ще се запомни и със завръщането на оркестъра пред сцената (дирижира го композиторът Ханс Цимър), както и със зашеметяващото изпълнение на “Цирк дю Солей”. И един тъжен факт – залата вече не се нарича “Кодак тиътър”, въпреки че надписът на входа й още не е махнат. През януари легендарната фотографска компания обяви банкрут и спря да плаща 4-те милиона долара наем за името на комплекса…
Дано догодина на оскарите е по-весело.

“Цирк дьо Солей” изнесоха кратко, но зашеметяващо представление.

Един коментар Добавяне

  1. Френското кино си е хубаво, не се съмнявам, че е дръпнало доста с номинациите.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s