Повече Мило и Распутин, моля!

на

“Седем часа разлика” започна със сюжет в излишък, а “Столичани в повече” – с недостиг

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 16 март

Прокурорът Иванов още чака да му възложат по-сериозна роля в сериала, на който уж е главен герой.

“Триумфът на българските сериали” е една от добрите автореклами по телевизиите напоследък. Помпозна и патетична е, но не без основание – факт е, че публиката чакаше с нетърпение новите сезони на “Седем часа разлика” и “Столичани в повече”. Какво предложиха първите серии?
Предишният сезон на “Седем часа разлика”  завърши по холивудски ефектно и постави много въпроси. Наистина ли умира Милото, какво се случва с прокурора Иванов, каква ще съдбата на Мая и Тео в Ню Йорк, как ще се развият отношенията между Нина и Распутин…
Новите серии започнаха буквално прегърбени под тежестта на свръхсюжета. Някои въпроси намериха отговор, но бързо бяха поставени още. Зрителят е като на изпит – по наблюдателност, проницателност и издържливост на нервите.
Изтезанията на прокурора от новия герой Чавдар са заснети с впечатляващ кинематографичен стил, но за част от публиката дойдоха в повече.
Динамичното прескачане от сцена в сцена и от диалог в диалог е прекалено задъхано при такъв драматургичен излишък. Като капак на всичко, Михаил Михайлов-Милото имаше едва няколко минути екранно време – но затова пък какви…

Разгръщането на сюжетните линии като в роман е основният плюс на “Седем часа разлика”. Друг такъв е добрият диалог. За разлика от “Стъклен дом” например, където героите говорят врели-некипели като в транс, тук от почти всеки персонаж се изтръгват не просто реплики, а откровения. Понякога и мъдрост, която ти се иска да повториш още веднъж, за да я запомниш. Затова и на актьорите не е трудно да играят силно.

Проблемът е, че около всеки герой се въртят повече въпросителни, отколкото един лесносмилаем жанр като сериала може да понесе. Какво в крайна сметка става в душата на Таня Стоева? Тео и Мая – наясно ли са какво искат от живота и хората около себе си? Стефанакови – те защо изобщо са във филма, само за да гледаме хубавия им апартамент ли? Прокурорът Иванов – ще му бъдат ли отредени някакви по-сериозни действия най-сетне? И най-вече – ако и у Милото, и у Распутин предстои някаква личностна еволюция, от какво точно е породена тя, къде е катарзисът?

Последните двама са попадението на сериала. Едва ли и създателите му са предполагали какви любимци ще станат Калин Сърменов и Юрий Ангелов. На този етап драматургията на “Седем часа разлика” не задоволява очакванията спрямо техните образи и е в дълг – и към публиката, и към брилянтните актьори. Филмът е твърде зает с разгръщането на сюжетни линии, за да се фокусира върху най-ярките си личности.
Ако още този уикенд не видим на екрана повече Мило и повече Распутин, поне стотина хиляди жени ще си намерят занимание в кухнята вместо пред телевизора в хола.

За разлика от други сериали обаче, този има свойството да се поправя “в крачка”. Да си припомним, че и първият сезон имаше няколко колебливи серии, преди да набере скорост.

На фона на “Седемте часа”, “Столичани в повече” не страда от драматургичен излишък. Там сюжетът е компактно пакетиран в китното село Извор и всичко е под контрол. Интригата между Чеканови и Лютови в момента е доста крехка, няма мистерии, няма конспирации, а камо ли самолетни кадри на Ню Йорк и София на всеки няколко минути. Диалогът обаче гъмжи от добре уцелени лафове, ситуационният хумор е на ниво, а Силвия Лулчева е в стихията си и носи целия сериал на гръб. Христо Гърбов пък показва изненадващ за мнозина драматичен талант.
Впрочем, това е и основният плюс на филма – че показва най-обичаните български комици в неочаквана светлина.
В този си вид “Столичани в повече” може да продължи и десет сезона и пак няма да омръзне на публиката. И все пак – някаква изцяло нова сюжетна линия няма да му е излишна.


“Столичани в повече” – битов ситуационен хумор и добре написан диалог, които могат да издържат и десет сезона.


Един коментар Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Fireball

    Твърде много хвалебствия…, а не бива.. Точно „свръхсюжета“ е недостатък, а не качество. Законите на сериалите и по принцип на киното изискват да се разказват прости истории, а не сто и една, така че да изгубиш нишката, нищо да не разбираш и … да се откажеш да го гледаш. Така и героите не могат да бъдат характеризирани… изобщо слаб, слаб текст… Да не говорим, че повечето епизоди (във филма) са – влиза, казва си репликата и излиза… Началото пък е сбъркана стилистика… очаквам че ще започне „Гулденбургови“…

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s