Новият следобеден блок на ТВ7 “Винаги в неделя” нескрито копира елементи от легендарната програма на БНТ – името, изброяването на темите, стила на музикалния фон, дори думичката “събеседник”, както е наречен най-важният гост след 18 часа. Преди няколко години същото направи и Би Ти Ви с “Нека говорят” и вече така сме свикнали с него, че даже не го приемаме като нечия имитация.

Във “Всяка неделя” със свои рубрики се изявяваха Димитри Иванов, Тодор Колев, Георги Мамалев. При Росен Петров същото правят Диана Найденова и Теньо Гогов. ТВ7 сега пък е поканила един политик – Красимир Каракачанов, и един опитен вестникар – Петьо Блъсков, като част от програмата, завършваща с интервюта на основния водещ Николай Бареков.

Да, факт е, че нито един от гореизброените не е Кеворкян. С какво арменецът успя да си спечели репутацията на законодател в този жанр? Трудно е да се отговори накратко, но нека посочим най-важното.

Ако един млад човек чете коментарните статии на Кеворк, например тези в “Уикенд”, и не го е гледал никога като тв водещ, би си създал погрешна представа за екранното му поведение. В текстовете си мустакатият арменец е себичен, арогантен, всичко се върти около него, трудно се допуска алтернативно мнение. В тв кутията обаче той е коренно различен. Присъствието му почти не се долавя, всичко е фокусирано върху личността на госта срещу него.

Успешният интервюиращ трябва да е като добър футболен съдия – ролята му в мача да не се усеща. Играчите са важни, а не той. Когато слушаш интервю на Кеворкян, винаги научаваш максимума за госта. Винаги от него е изтръгнато повече, отколкото дори той самият е очаквал. Същото не може да се каже нито за Росен Петров, нито за Камен Во, а да не говорим пък за Диана Найденова или за Слави Трифонов, който винаги разказва случки от юношеството си.

Бареков също тепърва има да навлиза в уикендовия жанр. Сутрешният делничен блок, където той е цар, е нещо съвсем друго – там се търсят новини и акценти, а бързата му реакция и самочувствие са полезни за намирането им. В дългите интервюта, където личността на госта е по-важна от злободневието, апломбът на Николай идва в повече. Но със сигурност е за предпочитане пред угодническото хилене на Росен Петров, кахърната физиономия на Цветанка Ризова или махленските заяждания на Диана Найденова.

В интервютата на Кеворк от “Всяка неделя” няма нарцисизъм. Той се заключаваше единствено в това операторите да го показват анфас, а не в арменския му профил. Фокусът бе изцяло върху човека отсреща, а понякога въпросите бяха само от една дума, не повече. За днешните неделни водещи това все още е непостижимо.

Амбициозният нов блок на ТВ7 беше очакван ход, след като тази телевизия успя стабилно да се наложи в сутрешните часове на уикенда чрез Люба Кулезич, Миа Сантова и Емил Кошлуков. “Винаги в неделя” по нищо не отстъпва на “Нека говорят”. Можем смело да се обзаложим, че ако бе част от маркетинговата машина на Би Ти Ви, тя би имала повече зрители, отколкото програмата на Росен Петров. И обратно – бившият сценарист на Слави не би имал и една десета от публиката си, ако трябваше да я търси в различен ефир от сегашния си.

Освен интервютата на Бареков, във “Винаги в неделя” се открояват и рубриките “Къде са те сега” на Инна Пелева и “Кафене Виенско колело” на Божана Филипова и Мартин Вълчев. Историческият сегмент на Каракачанов и проблемните интервюта-дискусии на Блъсков засега изглеждат като екперименти с несигурно бъдеще. И двамата водещи биха били чудесни гости и коментатори, но в ролята на титуляри пред камерата седят малко тромаво и непрофесионално като фасада и интонация. А и вдъхват твърде много респект и дори страх у гостите си, за да се оформи някаква плодотворна полемика. Но кеворкирането трябва да продължи, даже и да е в коренно различен стил от арменския. Влизането на нов играч сред следобедните неделни блокове ще изостри още повече конкуренцията за теми и интересни гости. От това печелят всички зрители.