Кеворкирането трябва да продължи

на

Конкуренцията в неделния следобед се изостри още повече


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 30 март

Кеворкян не е измислил жанра, но всички го смятат за негов законодател, и има защо.

Когато някой разработи даден жанр до съвършенство, по-нататък всеки нов опит се обявява за негова имитация. Например Джей Лено е смятан за законодател в късното тв шоу, но пионери в него са Джони Карсън от 60-те и неговият последовател Дейвид Летърман, бивш радиоводещ и тв синоптик. Зевзекът с голямата челюст години наред бе в сянката на очилаткото. Трябваше да се стигне до “проститутския скандал” на Хю Грант насред “Холивуд булевард”, за да се променят зрителските предпочитания в полза на Джей Лено и Ен Би Си. За цели поколения зрители обаче, всяко вечерно ток-шоу е негов имитатор. Популярното лице на формата е той и никой друг.
По същия начин някои приеха “Шоуто на Слави” като изплагиатствано от “Как ще ги стигнем…” на Тодор Колев. За някои по-млади зрители пък Росен Петров и “Нека говорят…” са еталон за следобедно неделно шоу и всеки, който направи нещо подобно, е негов жалък имитатор.

Да, този жанр не е измислен нито от Кеворкян, нито от Петров или пък от Камен Воденичаров, който върши нещо подобно в ефира на БНТ. Въпросът е, че Кеворк го изпълни най-добре със съдържание и всеки опит в същия коловоз предизвиква неизбежна съпоставка.

Новият следобеден блок на ТВ7 “Винаги в неделя” нескрито копира елементи от легендарната програма на БНТ – името, изброяването на темите, стила на музикалния фон, дори думичката “събеседник”, както е наречен най-важният гост след 18 часа. Преди няколко години същото направи и Би Ти Ви с “Нека говорят” и вече така сме свикнали с него, че даже не го приемаме като нечия имитация.

Във “Всяка неделя” със свои рубрики се изявяваха Димитри Иванов, Тодор Колев, Георги Мамалев. При Росен Петров същото правят Диана Найденова и Теньо Гогов. ТВ7 сега пък е поканила един политик – Красимир Каракачанов, и един опитен вестникар – Петьо Блъсков, като част от програмата, завършваща с интервюта на основния водещ Николай Бареков.

Да, факт е, че нито един от гореизброените не е Кеворкян. С какво арменецът успя да си спечели репутацията на законодател в този жанр? Трудно е да се отговори накратко, но нека посочим най-важното.

Ако един млад човек чете коментарните статии на Кеворк, например тези в “Уикенд”, и не го е гледал никога като тв водещ, би си създал погрешна представа за екранното му поведение. В текстовете си мустакатият арменец е себичен, арогантен, всичко се върти около него, трудно се допуска алтернативно мнение. В тв кутията обаче той е коренно различен. Присъствието му почти не се долавя, всичко е фокусирано върху личността на госта срещу него.

Успешният интервюиращ трябва да е като добър футболен съдия – ролята му в мача да не се усеща. Играчите са важни, а не той. Когато слушаш интервю на Кеворкян, винаги научаваш максимума за госта. Винаги от него е изтръгнато повече, отколкото дори той самият е очаквал. Същото не може да се каже нито за Росен Петров, нито за Камен Во, а да не говорим пък за Диана Найденова или за Слави Трифонов, който винаги разказва случки от юношеството си.

Бареков също тепърва има да навлиза в уикендовия жанр. Сутрешният делничен блок, където той е цар, е нещо съвсем друго – там се търсят новини и акценти, а бързата му реакция и самочувствие са полезни за намирането им. В дългите интервюта, където личността на госта е по-важна от злободневието, апломбът на Николай идва в повече. Но със сигурност е за предпочитане пред угодническото хилене на Росен Петров, кахърната физиономия на Цветанка Ризова или махленските заяждания на Диана Найденова.

В интервютата на Кеворк от “Всяка неделя” няма нарцисизъм. Той се заключаваше единствено в това операторите да го показват анфас, а не в арменския му профил. Фокусът бе изцяло върху човека отсреща, а понякога въпросите бяха само от една дума, не повече. За днешните неделни водещи това все още е непостижимо.

Амбициозният нов блок на ТВ7 беше очакван ход, след като тази телевизия успя стабилно да се наложи в сутрешните часове на уикенда чрез Люба Кулезич, Миа Сантова и Емил Кошлуков. “Винаги в неделя” по нищо не отстъпва на “Нека говорят”. Можем смело да се обзаложим, че ако бе част от маркетинговата машина на Би Ти Ви, тя би имала повече зрители, отколкото програмата на Росен Петров. И обратно – бившият сценарист на Слави не би имал и една десета от публиката си, ако трябваше да я търси в различен ефир от сегашния си.

Освен интервютата на Бареков, във “Винаги в неделя” се открояват и рубриките “Къде са те сега” на Инна Пелева и “Кафене Виенско колело” на Божана Филипова и Мартин Вълчев. Историческият сегмент на Каракачанов и проблемните интервюта-дискусии на Блъсков засега изглеждат като екперименти с несигурно бъдеще. И двамата водещи биха били чудесни гости и коментатори, но в ролята на титуляри пред камерата седят малко тромаво и непрофесионално като фасада и интонация. А и вдъхват твърде много респект и дори страх у гостите си, за да се оформи някаква плодотворна полемика. Но кеворкирането трябва да продължи, даже и да е в коренно различен стил от арменския. Влизането на нов играч сред следобедните неделни блокове ще изостри още повече конкуренцията за теми и интересни гости. От това печелят всички зрители.

Историкът Николай Генчев кеворкиран във „Всяка неделя“, 1990 г.

2 коментара Добавяне

  1. нато каза:

    Страхотен анализ !
    Едно от най-добрите неща, които сте написали за 'Уикенд'

    Харесвам

  2. Класик. Или, ако ползваме речника на Премиера – „тежка артилерия“. Да си Кеворк е не само стил на поведение и умение да слушаш, но и много голяма доза разнородни познания и култура, енциклопедичното му помага да е това, което е. Всичкото това прибавено към езика му, начина на изразяване бе прекрасения ни неделен коктейл. Статиите му в Уикенд – не го виня, че винаги недоволства, че е критикар, напротив, един професионалист вижда през своите очи и това показва, че продължава да бушува в него стремежа му към стойностни предавания и водещи. Нито един от изброените в статията няма допирателна до Кеворкян. Две-три прочетени книги и високо самочувствие не са достатъчни, не са достатъчни и влиятелните хора отпуснали ти TV време или цяло предаване. Стигна се до там, че гледаме едни и същи водещи в различни предавания, днес предаване под едно име, утре под друго. Формата на предаването не прави водещия, а обратно, така, че колкото и да ни ги въртят те-водещите по-успешни няма как да станат. „Кеворкирането“ – колко точно и хубаво казано. А защо я няма школата Кеворкян ? Няма как да я има, защото всички останали робуват на НЯКОЙ, така предаване с обективизъм и искреност не може да се зареди. А речникът им на някои дори не е за пред екран. Страхът на други пък ги прави почти треперещи в студиото си, което става акцент, а не госта. С удоволствие, с голямо удоволствие го чета Кеворкян и ми е безкрайно болно, че от телевизиите се сипе боза и то прокиснала. За да се стига до там, че да изключваш телевизора и да предпочетеш книгата – явно на тези блокове нещо много им липсва. След Кеворкян и вдигната летва, чудя им се на някои с какъв хъс и самочувствие се вземат на сериозно за водещи. Е, как да сме доволни ние зрителите…то, все едно довчера да сме ходили с фирмени одежди, а днес със скъсан чорап, не можеш да се чувстваш приятно и да ти харесва.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s