Ако сериалът не може без Боряна, тогава нека последният сезон да свърши бързо и да дойде друг филм, без Касабови 

Ставрев, Камен Касабов и Чарли – зачеркнете героя, който няма да ви липсва.

“Сериалът, който промени българското телевизионно кино завинаги”. Поредният слоган на Би Ти Ви отново звучи бомбастично и мегаломански, но не противоречи на истината. Добър или лош, “Стъклен дом” стана не просто пионер, но и законодател в най-успешния телевизионен жанр за последните години. В рамките на четири сезона публиката му се стопи с около една трета, негодуванията станаха по-силни от възторга, но въпреки това сериалът е еталон поне в няколко аспекта – разработка на персонажи, паралелно развиване на сюжетни линии, операторски стил и най-вече – блестящ маркетинг.

Петият, обявен за последен сезон на “Стъклен дом”, започна колебливо като драматургия и това не е изненада. Досадна или не, липсата на уверен сценаристки почерк обаче не е толкова съществен недостатък. Повечето герои, които този сериал създаде, са до такава степен органични и нюансирани, че публиката все по-трудно прави разлика между тях и актьорите. Как Красимир Ранков ще живее без Ставрев, а Стефка Янорова – без тегобите и брътвежите на фризьорката Ваня? Кога Яна Маринова е получавала по-пълноценна възможност за изява от образа на красивата, коварна, алчна до смърт и трогателно амбициозна Елена Атанасова? Някой представя ли си Радина Кърджилова извън винаги раздвоената, колебаеща се и мечтаеща Сиана? По кого ще копнеят жените, когато се разделят с хъшлашката усмивка на Чарли и с винаги спретнатия, влудяващо сериозен и нереален Камен Касабов?

Основният проблем на “Стъклен дом” е в това, че създаде големи очаквания у публиката, които така и не успя да оправдае. Когато си събрал под един покрив актьори като Вергов, Блатечки и Кадурин, когато имаш подръка асове като Стефан Данаилов и Илка Зафирова, не можеш да си позволиш шикалкавене във фабулата, нереалистични сцени или безумен диалог, каквито често гледаме тук.

“Трябва на всяка цена да разберем какво са намислили”, казва Камен Касабов с ледена интонация, седнал между Ставрев и Чарли. О, нима? Наистина ли трябва и дали другите двама даже за секунда са били на друго мнение?
Кой нормален човек би произнесъл подобна реплика, освен ако не става въпрос за пародия? В 90% от времето Камен говори като извънземен, кацнал на Земята след техническа грешка в кораба-майка.
Вината е не само у сценаристите, но и у Калин Врачански. Един по-добър актьор би направил всичко възможно, за да лиши героя си от толкова изкуствени реплики. Би импровизирал, би настоявал за друга формулировка. И на Ставрев и Чарли доста от репликите са недодялани, обаче никога не ги произнасят така нелепо.

Но, разбира се, всичко това е люлчина песен в сравнение с феномена Елена Петрова. Само за миг да си представим какъв би бил този сериал с една истински талантлива актриса на нейно място. Например Йоана Буковска, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Лилия Маравиля, Теодора Духовникова… Но да не мечтаем толкова нахално.
След като в началото на предишния сезон надеждите, че с Боряна ще се случи нещо фатално там насред езерото се оказаха напразни, сега вече е ясно: тази героиня ще сложи кръст на целия сериал. Обречени сме на кахърната й физиономия, налудничав поглед, глас като шепот и интонация на вечно гузен човек.
Боряна е животинчето, което ти се иска ту да погалиш, ту да ритнеш с крак от досада. Красивият пудел на съседите, на който понякога се възхищаваш, но само за секунди, а иначе се радваш, че не ти е в къщата. Тя е Дездемона, на чието удушаване от Отело публиката спонтанно ръкопляска. Елена Петрова е тази, която крещи: “колкото и да е хубав този филм, да не забравяме все пак, че е български!”.

Боряна Касабова ще изгаси осветлението на стъкления дом. Дано да замине на далечен остров и да отсъства от продължението.