Ахилесовата пета на националните отбори

на

Матей Казийски рекламира мокети преди мачовете, но не играе волейбол. Защо само в България е възможен такъв парадокс?
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 юли
Най-добрият ни волейболист Матей Казийски присъства в националния тим под формата на рекламен глас за мокети.

“Аз съм Матей Казийски, а “Карпет макс” е спонсор на националния отбор по волейбол”. Това гласи кратка реклама, повтаряна във всяка пауза от мачовете на нашите. Звучи чудесно, но всъщност е блестящ 10-секунден синтез за един от типичните български абсурди.

Казийски не играе за националния отбор, защото е недоволен от начина, по който федерацията го ръководи. Твърди, че бойкотът му не е от солидарност с любимия му треньор Радостин Стойчев, който поведе пуническа война с шефовете на този спорт у нас. Щял да отсъства от игрището даже и наставникът да направел компромис. Но пак щеше да бъде глупаво решение.
Не е ясно защо спонсорът с килимите и мокетите не сменя “рекламния глас” в клипа си. За щастие, ако не друго, поне добри и достойни за такава роля волейболисти у нас има предостатъчно.

В този си вид рекламното клипче е не само дразнител за публиката. То изпълнява и друга функция – да ни напомня, че в спорта, който ни носи най-много гордост и събира най-много публика в залите, всички са се хванали за гушите и успехите са последното, което има значение.


Представете си как ще звучи въпросната рекламка по време на Олимпиадата в Лондон. Ако нашите побеждават, тя ще предизвиква само ирония и подигравки към бойкотиращия Казийски. Ако пък нашите падат, ще поражда гняв – както към него, че не е излязъл на игрището да помогне, така и към хората, които не са положили достатъчно усилия това да се случи.
Впрочем, бойкотирането на националния отбор е типично български патент. Не че не се случва и в други страни – но никъде толкова често и така последователно. Свидетели сме как тези дни Димитър Бербатов се опитва да се присламчи обратно към футболните национали, белким това му помогне да си намери по-добър нов клубен отбор. Спомнете си преди време и как Стоичков се извиняваше на Христо Бонев с огромен букет цветя, след като личният му спонсор “Пума” го “помоли” да се върне сред трикольорите, иначе ще му прекрати договора.

Въобще, колективните ни спортове са пълни с Ахиловци – разгневени, че някой им е отмъкнал или им дължи нещо. До панаири като сегашния по традиция се стига не когато има криза или траен недоимък, а обратното – когато има баница, която трябва да се разпределя. Премии, бюджети, рекламни договори… това са ключовите думи, около които се върти всеки спортен скандал у нас. Привилегията и честта да играеш за националния тим и да прославяш страната си, а покрай това и собственото име, остава някъде далеч назад в списъка с ценностите.

А какво да кажем за доскорошните спонсори на волейболните национали, които също като треньора решиха да бойкотират тима в най-решителния за него период и да се оттеглят? Твърдят, че го направили от солидарност със Стойчев, както и че той имал лична заслуга за привличането им, срещу съответната комисиона за себе си. Може и така да е, това не прави ситуацията по-малко нелепа и типично българска.
Да се оттеглиш от националния тим на най-успешния спорт в държавата малко преди той да развее знамето ни на най-престижния световен форум – това какво е? Как подобна компания после ще убеждава когото и да било в устоите на ценностната си система? Кой би искал да застрахова нещо точно там?

Това е истинската ни ахилесова пета в спорта. Може да имаме мъже за чудо и приказ, които скачат метър във въздуха и нанасят удар по топката на още два и половина метра по-високо, но навсякъде около тях, а и сред самите тях, е пълно с дребни душици, които трябва да носят доларови банкноти вместо герб на гърдите си.

Аргументът на Казийски защо решил да бойкотира точно сега? Защото само в този момент някой щял да му обърне внимание. Е, обърнахме му, разгледахме и целия каталог с мокети, не е ли по-добре сега да погледаме малко волейбол?
Не по-малко конфузна е и ролята на треньора Стойчев, който въпреки оставката си обещал да подкрепя отбора с присъствие в залата. Даже раздава автографи на деца и фенове, докато долу играят. Моите уважения към този човек и заслугите му за волейбола, но в подобно поведение има нещо перверзно. За мъж като него начинът да помага на националния отбор е само един и той не включва снимането за спомен със запалянковци.

Не зная дали главно негова е заслугата да се класираме за Лондон – според мен по-скоро трябва да благодарим на наличието на зала като “Арена Армеец” и допълнително платените пари, за да домакинстваме в още една квалификация. Апропо, то и срещу строежа на самата зала имаше роптаене, включително и от волейболисти като Пламен Константинов, който сега е сред кандидатите за треньор на националния отбор…


Но както и да е, финалите на Световната лига ще отминат, после и Олимпиадата. Както и да се представим на нея, постигнатото дотук не е никак малко. В колко други области имаме подобни успехи, като се има предвид цялостното дередже в държавата? Нации с далеч повече възможности и традиции от нас, и то в един от най-популярните колективни спортове, ще гледат Олимпиадата по телевизията. Ние ще сме там. Някои зрители сигурно са си купили и нов мокет или килим наскоро. А фирмите, които оттеглиха подкрепата си за отбора, сигурно ще стискат палци да се издъним в Лондон, за да могат после да кажат: “Ето, видяхте ли, казвахме ли ви ние?”.

Така е в България, страната на двуметровите мъже с голям отскок и силни ръце.

8 коментара Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Твърде далеч от истината. Но така става, когато вчера си гледал за пръв път волейбол, а днес си вече капацитет да коментираш… Само един въпрос – когато човек няма от какво да се срамува, защо да се крие? Както и обратното…

    Харесвам

  2. Кой изобщо говори за волейбол тук? Говорим изцяло за логика, както и за някакъв морал. А такива най-вероятно притежавам не по-малко от Вас…

    Харесвам

  3. Кирил каза:

    Напуно си прав-статията е твърде далеч от истината.

    Харесвам

  4. Понеже има ограничение на броя символи в един коментар, ще добавя само линка към коментар, който написах към вашата статия:
    https://www.facebook.com/ttrifonov/posts/306574359439513

    Харесвам

  5. Трифонов, приемам несъгласията ви и не бих ги оборвал точка по точка. Накратко само ще кажа, че сега не беше моментът нито Казийски и Стойчев да се държат като ощипани госпожици, нито „Доверие“ да си търсят реализацията на парите, които дават – можело е да го правят и много по-рано, и малко по-късно от такъв решителен период като сегашния. Колкото до Бербатов – там пък хептен не съм съгласен – каквито и очаквания да има от един играч, за него трябва да е чест да играе за националния отбор и да преглъща и обиди, и всичко, а не да диктува условия или просто да се сърди, без дори да казва точно на кого и защо.

    Харесвам

  6. Анонимен каза:

    Бербатов се отказа точно защото ИМА ЧЕСТ, а не поради липсата на такава. Когато бием – отборът е супер, когато падахме – все той им беше виновен. И защо да се върне? Да им е изкупителната жертва на всички пишман рабирачи като тебе ли, Неделчев?

    Да търпи, преглъща, носи, за угода на поредния вечно мрънкащ булгаристанец ли? И той много добре си каза защо се отказа, но просто както ти се каза по-горе…1 мач си гледаш и юруш на коментарите. О, Боже…

    Харесвам

  7. Ако се е отказал по тези дълбоко принципни и фундаментални причини, тогава защо сега се чуди как да се върне и да си изпроси отново повиквателна от треньора? Какво се е променило във всичко, изброено от теб по-горе? А че е бил изкупителна жертва – бил е, че са го обвинявали – обвинявали са го. Когато си голмайстор на Висшата лига е нормално претенциите към теб да са повече. Същото важи и за Казийски, и за добре платен треньор като Стойчев, и за всички други звезди, за които националната фланелка не е особена гордост.

    Харесвам

  8. Анонимен каза:

    Не е лъжа,че Матей и Радо се пооляха…Има много истини в тази статия!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s