Неохраняемият плаж “Липите” край Синеморец взе поредните си жертви това лято. Семейства оставили децата си да се къпят в опасното море. Спасявайки ги, двама мъже намериха смъртта си.

Над българския народ се извършва системен геноцид – от самия него, от собствената му глупост. Каквито и бедствия да ни връхлитат, каквато и криза да ни тресе, те са люлчина песен в сравнение с това, което си причиняваме сами.
Достатъчно е да се погледне вестникарската черна хроника. През летните месеци нелепите загуби на човешки живот са ежедневие. Най-честите трагедии са удавяния, катастрофи и убийства след някакви битови или пиянски скандали.

На Запад дори има такива награди, смятани за връх в черния хумор – “Дарвин”. Присъждат ги още от началото на 90-те години – на „хора, които са направили услуга на човечеството, като сами са се премахнали от генетичния му фонд”. Звучи почти зловещо, но е истина. Публикуват се даже цели книги, пълни с нелепи случаи на неволни самоубийства от глупост.
Може спокойно да се каже, че българите сме първенци в този спорт. Не е нужно да посочваме конкретни примери. По-добре да запазим уважение към смъртта. Но не бива да подминаваме грозния факт, че нацията ни буквално загива вследствие на умствена недостатъчност.

Колко българи загубват живота си, влизайки да се къпят на неохраняеми плажове и в какви ли не съмнителни водоеми? Десетки всяка година. Що за човек трябва да си, за да опънеш хавлия далеч от всякакви спасители, да пренебрегнеш предупрежденията, че морето е опасно, да оставиш децата си да се плацикат в него?

В олимпийското плуване напоследък сме доста зле, но най-вероятно сме световни шампиони по брой удавници на глава от населението. В повечето случаи не заради злочесто стечение на обстоятелствата, а от недомислие.

А какво да кажем за катастрофите? Има ли друга страна, в която толкова много хора да загиват от самонадеяност, липса на шофьорски опит или същата тази добре позната глупост? Тук допреди 1-2 десетилетия първенци бяха гърците, но вече сме им отнели призовото място и им водим с цяла обиколка.
Почти няма ден, в който да не четем и слушаме за някаква нелепа катастрофа. Сефтосана беше дори новата отсечка от магистралата към морето. След опит за най-обикновено изпреварване пътник в кола, управлявана от 50-годишна шофьорка на “Пежо”, загуби живота си.

За една част от катастрофите са ни виновни новите автомобили – те са прекалено бързи за уменията ни зад волана. В упътванията за употреба явно трябва да се добави – да не се продават на българи! През последните 10-ина години напредъкът в автомобилостроеното и увеличената покупателна способност превърнаха хиляди шофьори и шофьорки в потенциални убийци. Глуповата блондинка зад волана на бърз джип, който не може да управлява, е мила родна картинка, осигуряваща вечна професионална заетост на автотенекеджиите.

За други инциденти причината пък е, че караме прекалено стари таратайки, чиито възможности – отново от глупост – надценяваме. Най-често предизвиканите катастрофи са след излизане от пътя поради невъзможност са бъде взет някой завой – поради висока скорост, непознаване на елементарни физични закони и технически характеристики на колата. За гумите пък какво да говорим – тях българинът въобще не ги брои като елемент от безопасното движение.
Колчем падне сняг зимъска, улиците се задръстват заради наглеци, тръгнали с летните си гуми
по пързалката. Планинските проходи редовно се затапват от шофьори, хукнали нанякъде със старите си лади и москвичи и угаснали насред път.

Има и още един, по-особен вид катастрофи, в който също сме световни лидери. Те са причинени от типично балканско любопитство. Минаваш покрай някакъв инцидент, зазяпваш се да видиш подробностите от чуждата глупост и нещастие, и се блъскаш в мантинелата или в колата отсреща…

Въобще, между нашенеца и техниката се води все по-ожесточена война, в която смъртоносният фактор е пословичното ни безхаберие. От този списък не бива да пропускаме убийства, самоубийства или раняване при игра с оръжие, фатален “приятелски огън” по време на лов, скандали и убийства от ревност или пиянство, натравяне с гъби или самогон…

(3-годишен малчуган загина от пушката на дядо си в Трудовец)

Summertime and the livin’ is easy, се пее във вечния шлагер на Джордж Гершуин. За българите обаче лятото е синоним не само на лек и весел живот, но и на смърт. Колко още години трябва да минат, за да заработят най-сетне инстинктите ни за самосъхранение? Кога разумът ще надделее над глупостта? Ще започнем ли сами да ценим собствения си живот, преди да обвиняваме когото и да било, че е виновен за нещастията ни?