Най-сетне нова война на таралежите

на

“Революция Z” е нещо средно между “Оркестър без име”, “Вчера” и “Столичани в повече”. Звучи твърде хубаво, за да е истина

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 9 ноември

Ще станат ли Тино и Боби новите любимци на българските тийнейджъри?
Преди две седмици някак си тихомълком bTV пусна новия си български сериал – без продължителна рекламна кампания, без напоителни интервюта в различни предавания, без фанфари. Само 2-3 репортажа в новините и хайде старт. Дали защото “Революция Z: Секс, лъжи и музика” е своеобразен експеримент, прицелен в най-трудната за хващане аудитория – младежката? Или просто телевизията се беше опарила от фиаското на шумно рекламирания “Къде е Маги?” и реши да действа по-предпазливо – няма значение.
Да, рискът е бил голям. Дори е истинско чудо, че въобще е дадена зелена светлина на проект с такава тематика и такива главни герои. При това програмиран в праймтайм, а не късно вечер или в някой уикендов следобед веднага след “Синьо лято”. Младежката аудитория гледа днес все по-малко телевизия, а когато седне пред екрана, обикновено е скептична и подигравателно настроена, освен ако не дават “Господари на ефира”, “Под прикритие” или скеч с Виктор Калев.

Два епизода след началото на “Революция Zсе вижда, че подозренията за възможен провал са били напразни. Създаден от екипа на “Стъклен дом”, новият сериал внася в ефира свежест, каквато вече си мислехме, че няма да дочакаме. Филмът притежава нещо от “Войната на таралежите” на Братя Мормареви и Иванка Гръбчева, въпреки че героите му не са невръстни деца, а гимназисти. Авантюризъм, вечен порив към бунт и война с възрастните (понякога на всяка цена и просто така, заради спорта), жажда за приключения, донкихотовска романтика… Възможно ли е да виждаме това отново на български екран, 33 години по-късно, и да не изглежда нелепо? Оказва се, че да.
В главните роли – на вманиачените на тема музика тийнейджъри Тино и Боби – Никола Стоянов и Иван Тишев са истински открития. Да, играта им не е блестяща, понякога се изчакват половин секунда повече от необходимото, преди да си кажат репликата, и така убиват усещането за автентичност. Но въпреки това са толкова натурални и симпатични в реакциите, че си готов да им простиш тази неопитност.
Около тях имаме актьорски tour de force на Юлиан Вергов, като похотлив учител по физика с провалена кариера, и Георги Кадурин (в комедийно амплоа) като самовлюбен директор, който въздиша по физкултурничката Диляна Попова.
Младежът Иван Иванов в ролята на барабанистчето Филип пък е направо култов.
Такъв образ не бяхме гледали от времената на “таралежите” Тончо и Маляка и Георги Мамалев в “Оркестър без име”.
Засега сюжетът е твърде рехав, интрига почти липсва, но най-изненадващо това не разваля удоволствието. Тук “Революция Z” си прилича със “Столичани в повече”, където също фабулата не е от такова значение (за разлика от “Под прикритие” или “Седем часа разлика”, например) – на преден план са отделни сцени, поредица от куриозни случки, които някак си са навързани в обща нишка. Забавляваш се с героите и чакаш с нетърпение следващия епизод.

Наблюдателни телеманиаци веднага намериха аналогии с някакъв мексикански сериал с подобна тематика. Но даже и да е имало copy/pasteтова не омаловажава достойнствата на нашия филм. То и “Къде е Маги?” и “Отплата” копираха доказани формули, но това не ги направи автоматически успешни, нали?
Основните плюсове на “Революция Z” са лекотата, с която е разказано всичко, липсата на дразнеща претенция, както и отсъствието на неадекватни актьорски изпълнения тип “Елена Петрова”. Да, диалогът не е перфектен. Героите прекаляват с “братле”, “брато” и прочие думички, с които сценаристите явно се опитват да бъдат в час с модерния сленг. Умела режисьорска ръка обаче е опаковала всичко в правдоподобни рамки.

Така замислен и започнат, филмът е имунизиран от провал. Донякъде е жалко, че bTV го лансира толкова предпазливо и много зрители все още не са се закачили да го гледат. В комбинация с почти драконовската анти-пиратска политика на канала (да го намериш безплатно в Интернет е почти невъзможно), това лишава “Революция Z” от широката публика, която заслужава. Популярността му обаче ще расте неумолимо.

“Таралежите се раждат без бодли”, “Войната на таралежите”, “Вчера”, “Оркестър без име”… все филми, каквито си мислехме, че никога повече няма да гледаме. Елементи от тях, събрани на едно място, плюс лекотата на “Столичаните” и красивата визия на “Стъклен дом”. Какво повече може да иска човек? Жалко, че е само веднъж седмично, в четвъртък.

Георги Кадурин в комедийно амплоа като самовлюбения директор Цеков.

3 коментара Добавяне

  1. Комитата каза:

    Определено трябва да помислят как да стигнат до интернет аудиторията. От тебе чувам, че съществува този сериал и ми стана интересно, но няма шанс да го дебна в четвъртък да го гледам.

    Харесвам

  2. Ако се поразтърсиш, ще намериш всички досегашни епизоди. Няма да те насочвам как, знам, че ще се справиш 🙂

    Харесвам

  3. Анонимен каза:

    СУПЕР съвременен филм на младежка тематика!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s