Каква година изпращаме?

на

И каква полза, че 2012-а беше по-успешна от предишната, след като винаги сме недоволни и се чувстваме прецакани


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 декември

През последните месеци подобренията в София са сериозни, но се чуват и реакции като: „Нарочно го правят, заради изборите!“

Успешна ли беше отиващата си 2012-а или трябва да я забравим възможно най-бързо? В дните преди Коледа ни се иска да си спомняме за хубавото през годината, въпреки че по принцип сме си черногледи. Или по-скоро моментално свикваме с добрите неща, които ни сполетяват, и искаме още и още – независимо дали заслужаваме или не.
В сравнение с 2011-а, сегашната година беше по-успешна почти по всички показатели начело с икономиката. Не може да се каже, че станахме по-богати, но поне престанахме да обедняваме така стремглаво, както допреди 2 години. Разбира се, традицията повелява държавата да се тупа в гърдите повече от необходимото, а пък по-голямата част от населението да негодува – даже и онези, които видимо са подобрили живота и състоянието си. Такива сме си: рядко се среща доволен от надницата си таксиджия, на ресторантьора клиентите все са му малко, а държавните служители искат хем по-големи заплати, хем рушветите по възможност да не спират.
През 2012-а брутният вътрешен продукт нарасна микроскопично, но на фона на застоя или рецесията в доста европейски държави, това все пак е добра новина. Най-голям ръст имаше отново в индустрията, аграрния сектор и туризма. През последното тримесечие беше отчетен по-голям скок на вноса, отколкото на износа. Според някои анализатори, това е предвестник, че потребителските навици на българина се възвръщат и чисто психологически той почти е оставил кризата зад гърба си.
Спестяванията в банките продължиха да нарастват лавинообразно и достигнаха до 33 милиарда. Впечатляващата цифра обаче не трогна вечните критикари, които обявиха предложения данък върху лихвите по срочни депозити за кожодерство на гърба на изнемогващия българин. Според тях нашенецът става все по-беден, но нямат отговор на въпроса чии са тези милиарди в банките тогава. Според други критикари, тлъстите сметки не били на бедния народ, а само на шепа ояли се крадливи богаташи – но тогава какъв е проблемът лихвените им печалби да се облагат с данък?

Ситуацията правителството да бъде критикувано едновременно от диаметрално противоположни позиции вече се наложи като традиция. Но именно тя обяснява и защо този кабинет има най-малък спад в одобрението си от всички досегашни в третата година от управлението. Очевидно се опитва да търси някакъв баланс в интересите на възможно най-широк кръг хора. И очевидно успява.
Според една част от негодуващите, правителството е прекалено сурово към хората, затегнало е коланите им твърде силно, не увеличава достатъчно пенсии и заплати. Според другите критикари, кабинетът продължава да е нерешителен в провеждането на нужните реформи – трябва да се затварят още болници, университети, учреждения и училища и да се наложи още по-здрава данъчна и митническа дисциплина.

Както съм писал и друг път – за да превърнеш българското общество в част от белия и напреднал свят обаче означава да обявиш война на половината от него. Толкова много хора у нас са свикнали да живеят и печелят “по втория начин”, че европеизирането се посреща на нож от тях. А носталгията по доброто старо време на далаверките и разградения държавен двор се засилва.

И въпреки това – политиката на “запушване на дупките” продължи и започна да носи, макар и все още недостатъчни, резултати. От свързването на касовите апарати с НАП излязоха на светло стотици милиони лева оборот. Още толкова – от легализирането на всички бензиностанции. Туризмът отчете поредната си година на растеж, за което допринесе и продължителното лято. Прогнозите за новия сезон на зимните курорти са още по-оптимистични.
Тъжният факт, който през 2012-а се засили, вместо да намалее, е все по-голямото противопоставяне в обществото. Миналата година беше заради изборите, но и сега намерихме за какво да сме настроени един срещу друг. Да има ли АЕЦ Белене или да няма? Да се пуши ли в заведенията или да не се пуши? Да се строят ли нови лифтове на Витоша или да не се строят. Да събират ли годишна такса за паркиране от живеещите в центъра на София или не? И т.н. и т.н. Стигна се дори до куриозни протести по жълтите павета, чиито участници не бяха много наясно какво точно искат и срещу кого негодуват.
Но нейсе, празниците вече започват. За тях бедният българин ще похарчи няколкостотин милиона лева. 
Мърморенето може да ни е национален спорт, но традициите са си традиции.
Отсега е ясно, че през идващата 2013-а каквото и хубаво да се случи, преобладаващите коментари ще бъдат – нарочно го правят, заради изборите! Но даже и така да е, какво лошо има – нима някога преди или някъде другаде е било различно? Изборите и съобразяването на властта с наближаването им са най-доброто доказателство, че живеем в демокрация, а не в тъмен мрак.

Въпросът е рано или късно да се научим на три важни неща – да се радваме на хубавото, когато го има, да не очакваме повече, отколкото заслужаваме, и да престанем с мантрата, че винаги ние сме най-зле, че сме вечните прецакани.
Колкото и късно да ги проумеем, по-добре късно, отколкото никога. Защото, уви, има и такъв вариант…

Хубавите неща през 2012-а:
– Кризата у съседните държави Гърция и Румъния не повлия върху стабилността у нас. Международната репутация на страната е стабилна
– Ръст, макар и микроскопичен, за икономиката
– Туризмът остана във възходяща градация
– Инфраструктурата продължи да се подобрява. Нови отсечки магистрали, други се строят ударно. Важни кръстовища в София и други градове бяха отпушени, тръгна втори диаметър на метрото
– В “Арена Армеец” се състояха големи спортни и музикални събития – волейболната световна лига, концертите на Лили Иванова, Лейди Гага, Дженифър Лопес, “Ред Хот Чили Пепърс”. Залата вече бе ангажирана 170 дни от годината
– Холивуд продължи да инвестира все повече у нас. В Бояна вече стъпи и “Уорнър брадърс”
– Националният отбор по футбол направи поредица силни мачове и показа коренно различно лице и дух
– Българските социалисти се гордеят, че техният лидер е шеф и на събратята им в цяла Европа

Лошите неща през 2012-а:
– Българите са все така разделени и противопоставени. Половината подкрепят действията на сегашното правителство, а останалите ги критикуват, но от две противоположни позиции
– Краят на бедствието, наречено съдебна система, така и не се вижда
– По корупция ни превъзхождат много малко държави в Европейския съюз – всъщност, само Гърция. В световен мащаб сме 75-и сред некорумпираните, но с 10 места по-нагоре от 2011-а
– Контрабандата на акцизни стоки продължава да е в твърде големи размери
– Потреблението остава ниско, а междуфирмената задлъжнялост – висока
– Зловещият атентат в Сарафово в разгара на летния сезон
– Нови нелепи катастрофи, брутални убийства и трагични самоубийства – българите продължават да извършват геноцид над самите себе си

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s