Колчем у нас се зададат избори, телевизиите се оживяват и започват празнично да жужат. Неделният ефир се превръща в говорилня, преките включвания са от цялата страна, а пред екрана българинът седи на туршия и ракия, предвидливо купена от предния ден, и гледа сеир. Че кога друг път толкова хора ще се извървят през студиата за единица време, за да си кажат приказката? Няма значение има ли полза и мисъл в нея – важното е да ги видим, че са там и са си същите. Не са мръднали, както се казва.

Референдумът в неделя ни позволи да открием, че Красимир Премянов е жив и здрав и развива активна тракийска дейност. Видяхме и Миро Каризмата, който скоро не е вадил нов хит, но затова пък иска легализиране на марихуаната. Установихме също, че Иван Ласкин продължава да си пие, а Волен Сидеров се придвижва все по-ловко между отделните телевизии, където все така се оплаква от информационно затъмнение над личността си. Зад гърба на Лютви Местан пък гримасничеше вечният Христо Бисеров.

Кое друго риалити шоу ще ти даде толкова много и важна информация за единица време?

Забавно е да следиш в неделната вечер как едни и същи муцуни се местят от студио в студио и повтарят едни и същи наизустени лафове, как социолози доказват нагледно поговорката “Ден година храни”, а Харалан Александров неуморно обяснява колко изостанал народ сме и как току-що се е върнал от поредния важен семинар в чужбина.

Всъщност, миналата неделя държавата загуби някакви си 15-20 милиона лева за това риалити шоу. Училищата изгориха малко нафта и ток извънредно, репортерки се блъскаха като ученички на входа на 78-о СОУ в Банкя, а феновете на “Под прикритие” останаха с пръст в уста. Целокупната нация бе принудена да гледа резултатите от желанието на една десета от нея да има референдум, а на една пета – да участва реално в него.

При толкова много неоспорими загуби как да не се гордееш, че в тази държава всички смятат резултатите за своя победа? Ако слушаш Петър Курумбашев в студиото на БНТ, аха да повярваш, че “Бойко Борисов получил вот на недоверие от българския народ”. Ако гледаш пресконференцията на Първанов, може почти да се хипнотизираш, че референдумът на практика отменил правителственото решение да не се строи “Белене”. Ако пък се заслушаш в изявлението на Мартин Димитров, току-виж си се съгласил, че “тези половин милион българи, гласували с НЕ, са потенциален електорат на Синята коалиция”.

В студиото на Би Ти Ви при Цолова и Николаев клетата Мая Манолова от БСП бе приклещена между Мария Капон и Даниел Вълчев, а той на свой ред нескрито се гавреше и с двете. 

Междувременно по Нова телевизия неговата съпартийка Меглена Кунева се опитваше да обясни защо мнението й за референдум, в който не е участвала, е толкова важно. Горката – за разлика от БСП, “Атака” и ДСБ, тя дори не можа да извлече единствената гарантирана полза от това гласуване – да си преброи симпатизантите и измери дисциплината им.

Всъщност, от чисто телевизионна гледна точка референдумът предложи и някои полезни и поучителни неща. Такъв беше репортажът на Антон Хекимян от село Сухострил, където никога не е имало електрически ток. “Едни искаха да се строи това новото, други – не искаха, и се караа, ама защо се караа – за кокало”, заключи 82-годишната баба Рилка, без да подозира, колко много хора ще чуят думите й чрез телевизорите си, какъвто тя никога не е имала.

Подобни репортажи от необичайни гледни точки са запазена марка на Би Ти Ви и са едно от нещата, които я правят толкова гледана. Другите канали биха могли да се потрудят повече в тази посока, вместо да обясняват по-ниския си рейтинг само с турските сериали по “Босфор ТВ”.

Междувременно Нова телевизия даде поле за изява на Мартин Карбовски и тирантите му – очевидно за да им покаже колко държи на тях и как не желае те да се местят в друг канал. Той обаче изглеждаше доста по-адекватно, усмирявайки кръчмарските изблици на Слабаков, Ласкин и Дойнов, отколкото в опита си да противопостави, макар и индиректно, Сергей Станишев на Бойко Борисов.

В БНТ се чувстваха изцяло в свои води – не само защото най-доброто им предаване от години се казва “Референдум”. На “Сан Стефано” просто имат най-подходящата водеща за политическа говорилня – Добрина Чешмеджиева. Тя отново беше едновременно компетентна и спокойна, контрираше и анализираше всяка гледна точка с аргументи, без да се заяжда.