“Стъклен дом” среща “Столичани в повече”, само че преди сто години. Така се коментира в социалните мрежи дългоочакваният старт на сериала “Дървото на живота”. Звучи иронично и съмнително, но и достатъчно интригуващо.

Сагата на ТV7, която е и първият ни исторически сериал от десетилетия, тръгна миналата неделя след масирана рекламна кампания. За да отвърнат на предизвикателството, другите телевизии също пуснаха тежка артилерия в действие навръх националния празник. Би Ти Ви върна в програмата си сериала “Седем часа разлика”, Нова завъртя кинохита LOVE.NET (по ирония на съдбата – отново с Христо Шопов и Койна Русева в две от главните роли), а БНТ проведе конкурса си за избор на наша песен на Евровизия 2013. Така се оформи една от онези неделни вечери, в които ти се иска да имаш няколко телевизора, наредени един до друг, и нямаш време да отскочиш до тоалетната.

Как стартира “Дървото на живота” на фона на силната конкуренция? Колебливо в първите минути, но набирайки все повече скорост. От ТV7 нямаше да сбъркат, ако бяха пуснали два епизода като за начало. Това щеше да позволи на интригата да се разгърне. Засега след първите 50 минути имаме интересна завръзка – старият Асен Вълчев (поредната внушителна изява на Йосиф Сърчаджиев) остави повечето си синове без наследство в завещанието си. Рекламните паузи обаче дойдоха малко в повече за пилотния епизод, в който интригата по разбираеми причини все още липсва. Ако сериите в неделната вечер бяха две, публиката със сигурност щеше да се е “закачила” много по-здраво към фабулата.

Изненадващият хит сред актьорския състав дойде от неочаквано място. Манекенката Луиза Григорова, чиято звезда изгря с ролята на Алекс в “Стъклен дом”, засенчва куп звезди в “Дървото на живота” с нюансирана и дълбока игра в ролята на красивата прислужница. Напрежението между нея и героя на Моньо Монев Илия (друг силен образ в пилотния епизод) се оформя като един от скелетите в сюжета на сагата. Още по-интригуващо ще бъде развитието на отношенията между главния герой Йордан (Христо Шопов) и красивата туркиня Азра (Александра Лопес).

Най-забележимият плюс на “Дървото на живота” e във визуалното великолепие. Операторската работа и начинът, по който е представен животът в България преди един век, заслужават адмирации. Операторът Лоренцо Сенаторе и арт-директорът Паоло Фаенци са заснели гледки, от които е трудно да отделиш поглед. Сериалът е истинска наслада за почитателите на историческите драми. Дори и само това да беше заслугата му към съвременното ни телевизионно кино и да го нямаше този звезден актьорски състав, пак не е никак малко.

Относно режисурата на Тодор Чапкънов за съжаление не мога да съм така възторжен. Синът на големия ни скулптор Георги Чапкънов има солиден опит в холивудски продукции, но очевидно не се справя с ръководенето на такава трупа. Баталната сцена в първите минути беше заснета изненадващо бутафорно, но не само в това са режисьорските проблеми.

Макар и диалогът да е на съвсем прилично ниво, повечето герои буквално рецитират репликите си. Дори децата от рекламата за табиетлийската плескавица се справят по-добре с рецитациите си.

Вината в подобни случаи е именно на режисьора – той е този, който трябва да връща актьорите отново и отново, докато не заснемат сцената без това дразнещо половинсекундно изчакване на отсрещните реплики.

За щастие, съставът в сериала е достатъчно опитен и би могъл да компенсира липсата на здрава режисьорска ръка. Христо Шопов е актьор с магнетично присъствие, който даже и без реплики изпълва всяка сцена със съдържание. Владо Карамазов отдавна не е получавал толкова благодатна роля и пасваща му роля. Башар Рахал е в интересния образ на адвокат с тайно левичарски убеждения (спомнете си как скришом хвърли свещичката в църквата). Неостаряващата Мария Каварджикова е достолепна и вълнуваща в ролята на овдовялата видинска матрона Петруна. Койна Русева, чийто актьорски стил винаги е бил на ръба на декламацията, е все така визуално ослепителна. За Моньо Монев като Илия вече споменах – очаквайте да бъде един от най-обсъжданите образи в сагата, благодарение на интригата със слугинчето Яна (Луиза).

Но истинското актьорско великолепие се разгръща в поддържащия състав. Анастасия Ингилизова, Явор Милушев, Валентин Ганев, Васил Банов, Стоян Алексиев, Иван Налбантов… Удоволствие е да гледаш и слушаш всяко тяхно включване. А тепърва очакваме да се появи и моята любимка Теодора Духовникова…

В резюме: “Дървото на живота” e сериал-събитие, каквото очаквахме отдавна. Макар и нелишен от недостатъци, той притежава потенциала да стане филм, за който ще се говори дълго. Начинът, по който е заснет, го прави подходящ за многократно гледане, като при всеки нов прочит откриваш нови детайли и нюанси. Като добавим и факта, че действието се развива в един от най-гордите периоди от цялата история на България, предпоставките да се превърне в телевизионна класика са налице.