Страхотен град. Чувствам се направо глупаво, че не съм имал представа за това. Стар, величествен, красив, космополитен, с не точно типична френска атмосфера, което на мен много ми хареса. Всъщност по произход хората тук са колкото французи и араби, толкова и гърци, испанци и италианци. Приятно е да се разминаваш с тях – по начин, по който това е невъзможно в Париж, например.

Старото пристанище, днес превърнато в гъсто населена с яхти марина, булевард Quai Rive Neuve, който минава покрай него с всичките хотели и заведения наоколо, катедралата в неовизантийски стил Notre-Dame de la Garde, която се извисява над града, обляна в светлина… Не успях да разгледам целия град, само се уверих, че и седмица не би била достатъчна. Всъщност тук за пръв път се почувствах истински добре на френска територия, ако не броим княжество Монако за такава.

Катедралата се извисява над Марсилия точно като неин пазител.

Марината с хилядите малки яхти, паркирани плътно една до друга.

Марсилия бай найт

Да, покривът е огледален.

хотел „Софител“