Индийски записки: I. Пътуване София-Истанбул-Делхи

Време е за впечатления и пътеписи от Индия и Кашмир. Да започнем с пътуването дотам, което, само по себе си, също не е шега работа. Това са 5000 километра по права линия – на изток и на юг, към един коренно различен свят, където слънцето пече по-силно и отвесно и нищо не е такова, каквото сме свикнали да бъде…

Ако не си летял с Turkish Airlines, скъпоструващата им реклама с Лионел Меси и Кобе Брайънт (100 million YouTube views, anyone?) може и да те подразни. Тези пък за какви се имат? Още с качването на борда на техен самолет обаче разбираш, че авиокомпанията наистина е една от най-добрите в света. Безупречно обслужване на перфектен английски, нови самолети, красиви стюардеси, развлекателна система с безброй филми, музика и новини, меню, каквото в повечето европейски компании е само блед спомен от миналото… По подобен начин, само че преди 10-ина години, се чувствах в полетите на Lufthansa.

Полетът до Ню Делхи е през Истанбул. Няколко часа престой на летище “Ататюрк” са достатъчни, за да осъзнаеш и друга истина, в която може досега да си се съмнявал. Турците няма да ги стигнем никога. Редът, чистотата и уютът, които царят тук, са безпрецедентни. Всяка тоалетна блести и нищо не й липсва. Магазините и ресторантите за хранене са заредени с какво ли не. Интернетът е или безплатен, или срещу едно евро за денонощие.
Въобще с всяка изминала година Истанбул се превръща в град от бъдещето, какъвто българите могат само да сънуват, освен ако не решат да го посетят като екскурзианти.

Чаша турски чай в уютна обстановка с безплатен интернет – какво повече му трябва на туриста?
Вече сме в самолета за Ню Делхи.
Седемчасовият полет от единия мегаполис до другия минава неусетно. Докато опиташ от вкусните блюда и изгледаш два-три документални филма за Тадж Махал и други паметници, докато дремнеш малко, завит в мекото одеало, и ти съобщават, че предстои кацане. До броени месеци всички самолети на Turkish ще разполагат с безжичен интернет. Засега това е факт само на презокеанските полети.

Летището на Делхи те посреща с внушителни мащаби, хиндуистка символика в дизайна и строги гранични офицери, които грижливо прибират попълнената в самолета пътническа бланка. Индия е страна, която държи на специалното отношение към нея.
Часът е малко преди 5 сутринта. Разликата със софийското време е 3 часа и половина – напълно достатъчни, за да се объркаш тотално и да не знаеш на кой свят се намираш. И много скоро разбираш, че наистина си в друг свят.

Пред аерогарата ни посреща симпатичен млад индиец, гид от агенцията-майка “Редискавър Индия турс”. Закичва ни по един гердан цветя за добре дошли и ни натоварва на микробус местно производство с удобни седалки и силен климатик. Всъщност, жегата засега е далеч – рано сутрин температурата още няма 20 градуса. През деня ще надмине 35, а е едва края на март…

Хотелът, в който ни настаняват, е в градчето Гургаон – нещо като предградие на Делхи, смятано за аристократично. На път за там минаваме през многолентови магистрали, на които чевръсти касиери често-често събират тол-такса. По-малките градски улици стряскат с мръсотия и мизерните палатки на индийци, които очевидно живеят там трето-четвърто поколение. Усещането е все едно си в ромски квартал край София, Пловдив или Пазарджик. Значи все пак не е само мит от документалните репортажи…

В хотела обаче всичко е на ниво – чаша сок от манго за добре дошли, безплатен безжичен интернет, кана за чай и нескафе в стаята, снежнобял халат и чехли… Контрастите тепърва предстоят.

Детайли от лобито на първия ни хотел – в Гургаон, предградие на Ню Делхи.

3 Comments Add yours

  1. Анонимен каза:

    да се надяваме да прочетем подробно тези 'индийски записки'. много увлекателно сте писали тук, но много кратичко. дано има продължения…

    Like

  2. Следващите части от индийските и кашмирски пътеписи тепърва се задават. 12 страници по темата, с много снимки, ще има и в предстоящия майски брой на „Биограф“, който, живот и здраве, трябва да е на пазара в края на следващата седмица.

    Like

  3. Анонимен каза:

    супер! благодарности…))) ще чакаме броя 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s