Какво няма да се случи след изборите

на

Да си припомним няколко предстоящи неизбежности в апогея на големите обещания и поредното залъгване

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 10 май

Урните може и да се напълнят с бюлетини тази неделя, но надеждите на много избиратели ще останат все така напразни.


Предсрочните избори обикновено се чакат с голямо желание и ентусиазъм от повечето хора, а в случая не е така. Усещате ли, че някак си никой не гори от желание да отива към урните? “Пия, но вече с отвращение”, казал в онзи руски виц бившият алкохолик. И нашата работа е такава – вече гласуваме по-скоро с досада, отколкото с увереност, че нещо хубаво ще последва от всичко това.
В хода на кампанията се наслушахме на какви ли не обещания какво може да се случи след изборите. Повечето от тях бяха до такава степен лъжливи, че даже и самите заклинатели не им вярваха. Голяма част от кандидатите на тези избори са хора, за които дори и близките им роднини няма да гласуват. Даже не е сигурно дали те самите ще гласуват за себе си, завалиите.
Но да направим бърз преговор на нещата, които със сигурност няма да се случат след тези избори. Нещо като наръчник за изтрезняване в деня за размисъл. И така:
1. Токът няма да поевтинее.
Впрочем, спомняте ли си, че до тези избори се стигна заради скъпия ток? Не се ли чувствате малко глупаво сега, когато вотът вече е дошъл, а никой даже не си прави и труда да гарантира поевтиняването му?
Парното също няма да поевтинее. Доколко е възможен контролът върху онези, които изготвят непосилните и често пъти нереални сметки? Днес, на финала на кампанията, това продължава да изглежда химера. Както са казали класиците Илф и Петров, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Ако можеш сам да контролираш потреблението си – контролирай го. Ако можеш да воюваш в съда с тези, които подозираш, че те мамят – воювай. От държавната власт се иска поне да създаде законодателство, гарантиращо правата на човека срещу монопола. Дали такова ще бъде създадено – не личи да е приоритет на нито една муцуна от билбордовете и плакатите.
2. Пенсиите ще останат все така ниски.
Независимо дали има действащи “швейцарски правила” или няма, пенсиите у нас ще продължат да стряскат всеки европеец. Просто няма откъде изведнъж да се вземат толкова пари, че да има осезаем скок нагоре и да се изравним с белите страни. В най-добрия случай това ще е за сметка на непенсионерите, на онези все по-малобройни работещи българи, които носят на гърба си всички останали.
Знае се, че у нас възрастните хора разчитат на подкрепа от синовете и внуците си. Дали първите ще са по-щастливи, ако получават повече пари за сметка на вторите и третите? Даже и теоретически това да би било възможно – съмнявам се. Преди да се вдигнат осезаемо пенсиите у нас, трябва и самият труд да стане много по-добре платен. Трябва и да изчезнат десетките хиляди фалшиви инвалидни и какви ли не още пенсии, които безжалостно доят фондовете.
Трябва фирмите да престанат да гледат на служителите си като на роби. Трябва да престанат да скатават пари от осигуровки и данъци.
И най-вече – самите “роби” трябва да престанат да живеят на принципа “никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз изработвам”. Това е порочният кръг, в който държавата ни се лута десетилетия наред. Ако някой си мисли, че точно тези избори ще го измъкнат от него – жестоко се лъже.
3. Няма да спре контрабандата.
Да, клипчето с Орешарски звучи логично. Всяка година хазната губи милиарди от неплатени мита и акцизи. Тези пари могат да отидат за пенсии и заплати. Но да продължим да разсъждаваме – кой се възползва от контрабандните стоки у нас – не е ли същият този електорат с ниските пенсии и заплати? Кой пие евтин алкохол, кой хрупа евтини салати от Македония и Гърция, попаднали кой знае как на пазара ни? Кой пуши евтини цигари без бандерол? Даже и депутатите си купуват такива – имаше телевизионни разследвания, които го показаха.
От липсата на здрав митнически контрол бенефициент е именно същият този народ, който иначе чака повече пари от хазната. Ако пък държавата затегне данъчния и митнически контрол, тогава същият този народ – само че друга част от него – писва, че частният бизнес бива мачкан и унижаван.
Търговци на петрол пищяха, че ги задължавали да си свържат бензиностанциите с НАП. Счетоводители нададоха вой, че им наложили фискални касови апарати. Собственици на барове писнаха, че данъчни стояли на входовете и брояли посетителите им. Даже и тези с кафе-автоматите възроптаха, че вече трябвало да плащат данъци. А пък някои кандидат-депутати се скъсаха да обясняват каква глупост било това. Защо да е глупост, нали искате държавната машина да работи ефективно и да си събира отвсякъде парите, които после да раздава на пенсионери, учители и лекари?
Време е да проумеем веднъж завинаги, макар че едва ли ще стане: ако искаме да ни управляват както в Германия или Финландия, трябва и ние самите да сме съвестни като немци или финландци. Няма такъв филм, при който ние си я караме по старому, с шашмите, на които всеки е свикнал, и същевременно държавата да ни третира като истински европейци.
4. Политиците няма да станат по-достойни от електората си.
Тези, които избираме в парламента, както и тези, които после стават министри или областни управители, са част от нас. Не са по-различни. Няма как политиците изведнъж да станат умни, честни, работливи и съвестни, ако всички онези, които ги избират, гледат да минат метър и да продължат да бъдат други. Велико лицемерие е да очакваме от парламента и от “Дондуков” 1 само мъдрост, морал и справедливост, а ние все така да дебнем “да завъртим някоя далаверка”, да спестим някой данък или такса, да се уредим по втория начин за едно или друго.
Също така е нелепо да желаем държавата ни да бъде китна градина, докато самите ние не сме си подредили и почистили дворовете или поне балконите. Това с “китните български селца и градчета с красивите къщи и дворчета” е абсолютен мит. Клишето на измислиците. Всеки, който пътува из страната, вижда съвсем друго – занемарени къщи, занемарени дворове, тонове боклук къде ли не, а хората, живеещи там, седят под някоя дебела сянка и пустосват я правителството, я кмета. Е няма как да стане така. Не може хем да не си мърдаме пръста – даже когато самите ние бихме имали пряка полза от това – хем да очакваме някакви други хора изведнъж да проявят съвест и ентусиазъм и “да ни оправят”.
5. Безработицата няма да намалее.
И то не за друго, а защото е предпочитано състояние. Тя не е проклятие, а мечта. И само не тръгвайте да спорите с мен. Всеки, който поне малко познава предприемачеството у нас, е наясно колко трудно се намират работливи и съвестни хора. За каквато и да е работа, за каквато и да било длъжност!
За българите, които бачкат здраво и с желание, работа и заплата винаги ще се намира. За останалите – които за съжаление преобладават – ще има безработица и тя ще бъде все така висока. А кризата ще си остане любимо оправдание за мизерията им.
Този списък може да продължава до безкрай. Тези 5 точки са само някои от най-важните. Добре е да си ги припомняме по-често. Или поне всеки път, когато някой ни внушава, че с пускането на една бюлетинка ще си оправим живота веднъж завинаги. Ще си го оправим, ама друг път…

3 коментара Добавяне

  1. Специално за гръцките салати не си прав – в единен пазар без митнически ограничения сме.

    Харесвам

  2. Добре, дори и така да е, нещо против същността на 5-те тези имаш ли

    Харесвам

  3. Много от малките партии, които говорят срещу ГЕРБ размиват опозиционния вот, научете повече по въпроса в тук: http://www.podoko.eu/archives/4571

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s