Евровизия на инат

на

Ако ще и челна стойка да направим, Западна Европа явно не ни иска. А и българите в чужбина са най-големите скръндзи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 май

Елица и Стоян се представиха добре със “Само шампиони”, но не получиха достатъчно гласове на полуфинала.


Каква ирония наистина. Създаден през 50-те години с идеята да обединява европейските държави, в наши дни естрадният конкурс “Евровизия” е една от най-лъскавите емблеми на разединението и териториалната разпокъсаност на континента.
Геополитика, сплотеност и ентусиазъм сред емигрантските общности, обикновена комшийска солидарност и ловки процедурни хватки на организаторите – това са факторите, които определят финалистите и крайното класиране от няколко години насам. Не че не се намират хубави песни – намират се. Но като цяло шоуто оставя все по-горчив вкус в устата, независимо че е все по-пищно и добре заснето. Всяка година ние го очакваме с подозрение, насмешка и сарказъм и въпреки това сядаме и го гледаме. Това е “гузно удоволствие” от класически тип, каквото не пропускат даже в Америка и Австралия. А в добрата стара Европа никога не е излишно да се посмееш не само на чуждите кандидатури, но и на своята собствена, ей така, на инат.

Това беше една предизвестена загуба за нашите Елица и Стоян – въпреки че именно те са най-добре представилите се наши участници в “Евровизия”. Петото им място с “Вода” отпреди няколко години ще се помни дълго – то е нещо като “американското лято’94” за футболистите ни. Тази година те бяха избрани от БНТ служебно – по същия начин, по който се класира Миро преди 3 години. Но ако тогава изборът му изглеждаше логичен – увенчавайки триумфа на неговия солоалбум в българските поп-класации – то сегашното прибягване до услугите на Елица и Стоян бе някак насила. И то не само защото личната, интимната химия между двамата отдавна я няма. Те просто отсъстват от дневния ред на българската популярна музика.
През последната година там героите се смениха коренно. Имената им звучат странно и дори лекомислено, но музиката им не слиза от ефира и слушалките на българите: Криско, 100 Кила, Бобо, Лора Караджова, Били Хлапето, варненецът Димчу… Това са звездите на новото време, между които би могла да избира БНТ, ако иска поне тукашната публика да стиска палци за нашите на Евровизия.

Не че и сега не стискахме де. Парчето “Само шампиони” звучеше малко като изсмукано от пръстите и преднамерено. То е нещо като музикален аналог на онази емблема на българския туризъм, която много хора сравниха с яйца на очи. Самото изпълнение също бе твърде театрално и пропагандно. Сякаш искахме в 3 минути да кажем всичко за българите, музиката и страната си като цяло. Както правилно отбеляза един коментатор от форумите – та те само агне дето не заколиха на сцената!
Но каквито и резерви да имаме към песента, едно е сигурно – беше изпълнена безупречно от Елица и Стоян. Засенчиха поне половината конкуренти на полуфинала.
Защо не се класираха тогава? Заради геополитика и процедурни хитрости, естествено. Вече няколко години западноевропейците, при които са интересите на повечето рекламодатели и спонсори, се стремят всячески да ограничат комшийската подкрепа, оказвана между страните от Източна и Южна Европа. И отново успяха. На нашия полуфинал например само Македония бе сред традиционните ни поддръжници в този конкурс – другите бяха разпределени в първия предварителен кръг.  
Казано накратко – каквото и да бяхме направили, даже и на челна стойка да застанехме, пак нямаше да се класираме. Затова нека не правим излишна драма и да търсим вината у песента и изпълнителите.
А и българската емиграция из Европа не е фактор, на който може да се разчита. Нашенецът в чужбина не е от тези, дето ще седнат от патриотизъм да гледат някакво естрадно шоу и да пускат есемеси. Така де, откъде накъде!
Колкото до самия финал, той бе впечтляващ точно както можеше да се очаква от шведските домакини. На всичкото отгоре успяха с фалцов удар да подадат топката за догодина на свои хора – датчаните. Емели Де Форест беше сочена за сигурен фаворит дълго преди конкурса. Но даже и да не бе толкова сполучлива изява, северняците имаха резервен вариант с не по-малко силната кандидатура на Норвегия.
Важното е, че бе направено всичко възможно да не спечели например Украйна, или отново Азербайджан като преди 2 години, или пък винаги жадната за победи Гърция. Този път комшиите участваха с майтапчийско ска-парче, в което се пее за безплатен алкохол. Освен ирония към ситуацията в Южна Европа, то съдържаше и заразяващо настроение с много хумор. Именно с такова преди години триумфираха налудничавите финландци от “Лорди”…
Румънците пък извадиха свой собствен Човек-глас, своя версия на нашия Краси Аврамов. Е, за разлика от българина, Цезар поне не пя фалшиво и успя да се класира в първата половина на финалистите с 65 точки. Но имаше и страни, които споделиха горчивата ни участ да не стигнат до съботната вечер – и то бивши победители като Сърбия и Израел. Те какво да кажат?
А какво да кажат гордите британци, които за втора поредна година претърпяха пълно фиаско, изпращайки легендарен свой изпълнител? Миналата година Хъмпърдинк, а сега и Бони Тайлър изпи горчивата чаша на европейското безразличие. Затова Великобритания не на шега вече обсъжда излизане от този конкурс.
Дали ние ще бойкотираме, както още миналата година “Уикенд” подшушна, или ще продължим да експериментираме с участията си – това няма голямо значение. Шоуто, на което всички хем се подиграват, хем следят, ще продължи и без нас. 


ОЩЕ МАЛКО ФАКТИ ЗА КОНКУРСА ТАЗИ ГОДИНА:
– За втора поредна година след шведката Лорийн през 2012-а победителката в конкурса пее на бос крак.
– Датският триумф не бе така убедителен като шведския. Лорийн беше спечелила 18 максимални оценки от 42 възможни, докато Eмели сега получи 8 такива от 39 гласували.
– Тази година в конкурса отказаха да участват Турция, Босна и Херцеговина, Португалия и Словакия.
– На полуфинала нашите се класираха 12-и с 45 точки. 11-а остана певицата от Сан Марино с 47, а класиралите се за финала на последното 10-о място грузинци получиха цели 63.
– За пръв път от 20 години до финалната 26-ица не достигна нито една страна от бивша Югославия.
– За 4-та поредна година Малта дава максималните 12 точки на Азербайджан.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s