Индийски записки: III. Агра – градът на Тадж Махал

В първите две части на индийските записки разказах за пътуването до Ню Делхи през Истанбул и за обиколката на столичния мегаполис в 35-градусовата жега. Да не забравяме, че става дума за края на март и началото на април. Сега продължаваме нататък, прескачайки четиридневното пътешествие до Кашмир, за което ще разказвам отделно. За заинтересованите ще уточня и тук, че организатор на всичко бе агенция „Редискавър Индия турс“ – най-добрите специалисти по индийския въпрос у нас с най-добродушния и благ възможен водач – Веселка. Целият ми пътепис, макар и в леко съкратен вид в сравнение с тези части тук, но затова пък с повече снимки, може да се прочете и в майския брой на списание BIOGRAPH, което при късмет все още се намира тук-там.

На връщане от Кашмир сърцата и умовете ни са още там, върху водите на красивото езеро Дал. Но няма време за преживяване и осмисляне на емоции. Добре дошли отново в истинската Индия. Микробусът с шофьора-сикх и неговата пенджабска музика ни чака пред вътрешния терминал на аерогарата, за да поемем по маршрута на Златния триъгълник – Делхи-Агра-Джайпур. Пътьом минаваме през дипломатическия квартал на столицата, където обядваме в огромен китайски ресторант, обслужван от наперени индийци. Да, не им липсва самочувствие, но храната и тук е невероятно вкусна. 
На съседните маси похапват както групи, подобни на нашата (различих американци, чехи и французи), така и дипломати, явно живеещи наоколо, които жадно отпиват от кингфишъра, разцъквайки смартфоните си.

Докато спътниците ми пушат по цигара, успявам да изтегля още рупии от близкия банкомат, тъй като в Кашмир съм ошушкал всичките си джобни, купувайки какво ли не. Пазаруването с кредитни карти не е проблем из почти цяла Индия, но при уличните търговци няма как да търсиш терминал. Трябват ти джобни и за бакшиши, които тук са задължителна част от обслужването. А банкоматите далеч не са толкова много, колкото сме свикнали в Европа, така че с ентусиазъм влизам в малката стаичка. 
Важното е, че системата работи без проблеми. Комисионната за тегленето е няколко долара. Един долар е към 54 рупии. Стандартният бакшиш за носач на куфари е 10 рупии. За по-сериозни услуги – по стотина-двеста, тоест пак почти без пари за европейските стандарти.

С този добре климатизиран и комфортен бус индийско производство обиколихме Златния триъгълник – Ню Делхи-Агра-Джайпур с отсечки от по 300 километра.


Поемаме към друга стара столица на Индия – Агра, където се намира и най-красивата сграда в света. Знаете коя е тя и това, както ще се убедя нагледно, въобще не е преувеличен суперлатив. Движим се по чисто нова магистрала, построена за по-малко от година. Минаваме покрай предградия и градове, в които се довършват по дузина 20-етажни блока едновременно. Усещането е все едно сме не в Индия, а в Америка или Русия. Пътьом спираме на една най-обикновена бензиностанция, нещо като нашия „Петрол“. Срещу 30 рупии, тоест малко повече от половин долар, си взимам един чай масала. Пакетчетата, на които пише Nestea, са предварително поставени в десетките пластмасови чашки, зад които стои млад индиец. Отиваш при него с бележката от касата и той долива една от тях с горещо (очевидно разтворимо и не особено гъсто) прясно мляко. Изпивам чая на няколко глътки и бързам да се кача в хладния салон на буса. По магистралата се движим с около 100 км/ч и пристигаме в Агра за около 3 часа.

Навлизаме в града и още отдалеч виждаме Тадж Махал като приказно видение. Красотата на това чудо е толкова поразяваща, че буквално те прерязва през корема. На свечеряване спираме пред един от най-хубавите възможни хотели – “Радисън Блу”, обявил пуническа война на коварните дребни мушички наоколо. Нямаме много време да се насладим на лукса обаче, защото ни чака спектакъл в местен театър, посветен на Тадж Махал и историята му. Залата е шармантно украсена и добре климатизирана, танците и костюмите са зашеметяващи, преводът е със слушалки на 8 езика, а в танцьорките се влюбваш моментално и безотказно. Шоуто завършва в леко комичен пролетарски стил, акцентирайки върху мултиетническата същност на индийската нация.
Детайл от фоайето на „Радисън Блу“ в Агра…

…и бърз поглед към леглото, което ме очакваше там.

Голямо пано на входа на театъра показва какво шоу ни предстои да гледаме.

С този балон можеш да гледаш Тадж Махал от високо.

Обратно в хотела се сблъскваме с най-добрия майстор готвач в света (и той млад сикх с тюрбан) и спим като къпани, предвкусвайки срещата с Тадж Махал на сутринта.
Ставаме рано, за да хванем прохладните и по-красиви часове и избегнем големите опашки. Само след няколко минути навлизаме в архитектурния комплекс-чудо, строено 22 години от 20 хиляди човека. Тук смятам да спестя излишните подробности и патетика. Всеки, който се интересува, знае историята на този мавзолей на любовта. Колкото и да го гледаш на картички и снимки, никога няма да осъзнаеш величествената му красота, докато не се изправиш срещу нея.
Голяма работа са били тия моголи. Маниаци на тема архитектура и строителство. Обсебени от манията да ги запомнят завинаги. Е, запомнили са ги. Този Шах Джахан несъмнено е бил луд човек, но пък какво нещо е оставил след себе си. Далеч по-велик от него е бил дядо му Акбар (1542-1605) – един от най-мъдрите и енергични владетели, царували някога в света. Той строил далеч по-смислени и не по-малко горди неща от лудо влюбения си внук. Имал по една жена от всички религии, включително и християнка. Не се оставял догми да замъгляват светското му съзнание. Обичал изкуството и му се наслаждавал, управлявал справедливо, обичан от всички.

Гледка към Тадж Махал веднага след преминаване на централната порта.

Поглед към реката Джамму зад мавзолея. Според легендата, в която много индийци вярват, на отсрещния бряг Шах Джахан замислял да построи аналогичен Тадж от черен мрамор – за самия себе си. Това обаче не е категорично доказано.

Поглед от входа на Тадж Махал към централната порта, водеща към него.
Още олюлявайки се от красотата на Тадж Махал, вече сме в крепостта недалеч от него, където полуделият Шах Джахан прекарал последните си години. Синът му го заточил в една кула с изглед към ослепителния мавзолей на непрежалимата му жена. Любуваме се за последен път на гледката и потегляме към Джайпур.

По пътя разглеждаме още една крепост – Фатехпур Сикри, където Акбар преместил за кратко столицата си, напук на безводието – в знак на почит към местен мъдрец и лечител, който му помогнал да се сдобие с наследник. И тук гледаме и цъкаме като паднали от Марс пред строителния гений и управленската моголска мъдрост. Лично аз се чувствам доста изморен и размекнат от жегата. Рядко вдигам апарата да снимам, повече попивам атмосферата и съзерцавам. А и как да останеш в буса, лишавайки се от поредния допир с чудесата на Индия? Дава ли ти сърце?

Екскурзоводът ни Даниш, шоумен в пълна готовност за Боливуд, разказва история след история на шокиращо перфектен руски, от който се чувстваме направо засрамени. Сбогуваме се с него след поредния сблъсък с амбулантни търговци на паркинга, от които накупуваме нови торби ефектни сувенири. Добре че е хладно в този бус.
Чака ни най-красивият град на Индия – Джайпур, столицата на щата Раджастан…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s