Индийски записки: IV. Розовият град

В първите три части на индийския пътепис разказах за пътуването до Ню Делхи през Истанбул, за обиколката на столичния мегаполис в 35-градусовата жега, и за града на чудото Тадж Махал – Агра. Сега продължаваме с пътешествията из „Златния триъгълник“, стигайки до приказно красивия град Джайпур. Организатор на пътуването до Индия и Кашмир бе туристическата агенция „Редискавър Индия турс“.

Няма шега – всички сгради в Стария град на Джайпур са построени наведнъж, след внимателно проектиране, и боядисани в един цвят.
„Дворецът на ветровете“ Хава Махал се случи в ремонт, но пак беше много красив. От многобройните прозорци жените на първенците можели да наблюдават улицата, без оттам да ги виждат.

Е, той не е точно розов, както го наричат – повечето сгради са пастелно червеникави. Но наистина цялата му стара част, обградена от стена, е в един цвят. Законът стриктно задължава собствениците на сградите да го използват и днес.

Джайпур е построен наведнъж, след 7-годишно (!) проектиране. То било извършено по всички архитектурни закони на Шилпа Шастра, древноиндийската версия на Фън Шуй. Геният зад всичко това, който дал на града и името си, е махараджа Джай Сингх II. Неговите интереси в областта на архитектурата, астрономията и математиката били известни в цял свят.
Строителството започнало през 1727-а и продължило две десетилетия. Още оттогава градът имал цялостна ВиК система с тръби. Улиците са били с 3 фиксирани ширини – 35, 18 и 9 метра.
 
Една от впечатляващите сгради в центъра на Джайпур е Дворецът на ветровете Хава Махал, от чиито безброй прозорци жените от двора можели да наблюдават улицата, без тя да вижда “забранените” им за простолюдието лица. За тази цел дворецът дори е леко наклонен към улицата.
Обикаляйки из Джайпур бързо осъзнаваме защо местните хора имат такова самочувствие. Как няма да си нафукан, ако живееш в град, построен преди 300 години във вид, с който и съвременни мегаполиси не могат да се похвалят? А още не сме видели астрономическата обсерватория, нито пък сме попаднали в крепостта Амер, където окончателно ще ни увиснат ченетата…
На другата сутрин ни предстои да яздим украсени слонове, изкачвайки се именно към форта Амер край Джайпур. Няма такова преживяване. Опашката е огромна, но върви много бързо, а и ние предвидливо сме тук още рано сутринта. Слоновете са стотици. Както разбираме, експлоатацията им не е безжалостна. През зимата правят максимум по 5 тегела догоре, с по един водач и двама пътници на гърба. През пролетта – по 3 курса, а през лятото – най-много по два, и всичко това – точно до 11 часа преди обед.
Какво е да се возиш на слон покрай крепостната стена на внушителен средновековен град, извисявайки се над живописен пейзаж с езеро и други крепости наоколо? Ами какво да ви кажа, не е неприятно.

Тук екскурзоводът ни – Говинд – отново е с респектиращ руски, отново е готов за Боливуд и отново ни разказва неща, с които е излишно да затрупвам читателя. Ако не ги слушаш в обстановката, в която се е случвало всичко, е донякъде безсмислено. Фактология без усещане, допир и емоция.

Следобедът преминава в разглеждане на астрономическата обсерватория и близкия дворец на махараджите. Тук виждаме слънчеви часовници, направени преди 400 години и способни да отмерват времето с точност до 2 секунди. Други гигантски уреди са мерели зодиакални знаци и зависимости и какво ли още не. Ако навремето е имало Нобелови награди, Джай Сингх II сигурно е щял да вземе поне три такива, в различни науки.
Дворецът на махараджите окончателно ни досъсипва – впечатленията от реликвите и лайфстайла на тези владетели те вадят от реалността и потапят в други измерения.
Джайпур е и върховният шопинг-рай за туриста. 7-милионният град е със силно развита текстилна промишленост, а обработката на мрамор, скъпоценни и полускъпоценни камъни и бижута е без аналог в цяла Индия. Системата с “емпориумите” работи безотказно. Изсипват там автобус с туристи, които моментално получават чаша хубав чай. Показват им същността на всеки занаят. Трудът неизменно е ръчен, с прости помощни уреди без електрически ток и със специални инструменти. Когато видиш как се прави всичко и колко време отнема, влизаш в търговската зала, където ахваш от гледката. Разнообразието е толкова голямо, а красотата – така поразяваща, че се чувстваш направо жалък. Цените ти се струват смешни на фона на усилията, вложени във всеки предмет. Иска ти се да притежаваш всичко, до което се докосваш.
След десетия индийски емпориум лично аз се чувствах леко подтиснат. Очите ми се напълниха с великолепие, портфейлът ми се изпразни, а софийският ми апартамент ми се струваше жалка дупка, обитавана от бледо подобие на човешко същество.

 

Джайпур и въобще щатът Раджастан олицетворяват Индия в най-чист вид – заради слоновете, маймунките, дворците, махараджите. Тук ни гощават и с гала-вечеря, на която индийки танцуват с колони от накачени грънци върху главите. На другия ден ни предстои последната отсечка от Златния триъгълник – завръщането към Делхи.

Слоновете пристигат във форта Амер. Час по-късно вече ги прибират на хладно, заради жегата.

 

Великолепието на двореца във форта е смайващо.

 

Поглед от форт Амер към езерото долу.

 

Този слънчев часовник отмерва времето с точност до секунди. Създаден е преди 300 години.
Индийки в национални носии внасят колорит в двореца на махараджите в центъра на Джайпур, непосредствено до астрономическата обсерватория.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s