“Дървото” плаче за голям екран

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 октомври

Жак Боало (Лютаков) срещу Йордан Вълчев (Шопов) е една от основните интриги във втория сезон на “Дървото на живота”.
Този уикенд по ТВ7 стартира сериал, чийто далечен първообраз беше в хит от големия екран – “Операция Шменти-капели” на Влади Въргала. Това е честа практика на Запад – да се изцежда максимумът от един печеливш проект, залагайки на същия авторски екип. По-често обаче се случва обратното – от един успешен тв сериал да се направи версия за голям екран. И ако в българския ефир има поредица, подходяща за по-мащабна кино-версия, то това несъмнено е “Дървото на живота”.
Вторият сезон на историческата семейна сага започна обещаващо, въпреки че мнозина имаха съмнения дали сюжетната линия не е изчерпана след силния финал на първата част. Важно попълнение в екипа е новият му сценарист – Светослав Овчаров. Той е един от утвърдените сценаристи, режисьори и автори на документално-исторически филми у нас. Последният му игрален проект – “Зад кадър” с Иван Бърнев и Касиел Ноа Ашер – мина сравнително незабелязано по кината, но се представи добре на няколко международни фестивала и то напълно заслужено.
Сега Овчаров се е нагърбил с нелеката задача да завихри нови интриги около братята Вълчеви и смутните събития във Видин в годините след Първата световна война. И факт – успял е. “Дървото на живота” е изненадващо добра за българските стандарти комбинация от семейна и любовна драма, исторически епос и документалистика, на моменти – с уместни и разведряващи комедийни нотки. В добавка към това филмът, продуциран от “Дрийм тийм” на Милошев и Нейков, продължава да е все така перфектно заснет и да изглежда впечатляващо откъм сценография и костюми. Докато го гледаш по телевизията, направо те обзема съжаление, че не се наслаждаваш на всеки детайл и на цялото това великолепие върху голям екран в киносалона.
С много малко допълнителни усилия на същия авторски екип сагата спокойно може да се префасонира в двучасов игрален филм, от който българската кинематография едва ли би се срамувала. Присъствието на опитен кинаджия като Овчаров плюс натрупания от Милошев и Нейков сериозен опит в телевизионното кино няма как да родят посредствен продукт.
Най-трудното в този жанр – визуализацията – е налице и то на световно ниво. Останалото е въпрос само на стегнат и целенасочен сценарий.
Друг сериозен коз на “Дървото” са майсторски изградените персонажи. Образите на четиримата братя (Христо Шопов, Моньо Монев, Башар Рахал и Владо Карамазов) и сестра им Белла (Койна Русева), на бившето слугинче Яна (Луиза Григорова) и на развратната Божура (Теодора Духовникова) са толкова нюансирани и живи, че вече създават интрига от само себе си, каквото и да сторят, каквото и да кажат. За актьорите е видимо удоволствие да се превъплъщават в тези роли. И наистина, като се замислите – имат ли по-добри изяви на екрана напоследък?

В рецензията си за първия сезон на сериала писах, че изненадващият хит тук е Луиза Григорова. Втората част само затвърждава тази констатация – образът на Яна е един от най-виталните в цялата поредица, а играта на бившата манекенка заслужава не само аплодисменти, но и подходяща статуетка (имаме ли въобще такава?).
За Владо Карамазов съм казвал неведнъж, че е неубедителен и излишно прехвален актьор, но тук се справя повече от успешно в образа на преживелия пълна метаморфоза Панто. Към него за втория сезон се присъедини още един силно харесван от жените негов колега, към чиято игра досега сме имали претенции – Калин Врачански. Образът на чужденеца-златотърсач обаче му пасва брилянтно. Това, че не е българин, чудесно извинява пословично “дървената” му игра. В този си образ Врачански буквално е в стихията си и няма нищо общо с онази пародия Камен от “Стъклен дом”.

Стигаме до третия най-харесван от българките актьор, който също влезе в “Дървото на живота” с гръм и трясък. В ролята на прокурора Иванов от “Седем часа разлика” Симеон Лютаков не получи достатъчна възможност да покаже талант – образът му остана някак си недоизкусурен, неясен, периферен. Тук в ролята на френския капитан Жак Боало варненският актьор също не е централен персонаж, но затова пък е уцелен “в десетката” като характер и излъчване и прави най-добрата си екранна роля досега.
Въобще целият кастинг на този сериал може да се определи с една дума – съвършен. В изобилието от родни филмови поредици този сезон е истинска рядкост да попаднеш на такава, в която няма даже и една пропиляна секунда, която не те дразни с преиграване, нелеп диалог, неуверена режисура или набързо скалъпена сценография.

“Дървото на живота” заслужава не само максимално широка тв аудитория, но и “ъпгрейд” за големия екран, където всичките му достойнства ще блеснат в максимална степен. Дано това един ден да се случи.

Калин Врачански е в стихията си като недодялан чужденец-златотърсач. Най-сетне роля, която да му пасва!

Крехката Луиза Григорова (в ролята на Яна) продължава да е един от стълбовете на сериала.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s