Гранитните острови в Индийския океан примамват курортисти от цял свят с непокътна природа, съвършен климат, висок стандарт и креолски чар
Канарските острови, Малдивските острови, Сейшелските острови… Въобще, важното е да са острови. Това са три свещени словосъчетания – не само за българина, а и за всеки любител на екзотичните ваканции по света. Въпросните острови са нарицателно за качествена петзвездна почивка, девствена природа, хубаво време и усещане за неповторимост. Отивайки до едно от тези места, спокойно можеш да разделяш живота си на два периода – преди пътешествието до там и след това.
Сега ще ви разкажа за Сейшелите, а вие сами преценете заслужена ли е цялата тази митология за тях или не си струва да се мечтае чак толкова.
I.ПЪТУВАНЕ
Отиването до островите в Индийския океан, източно от африканския континент и североизточно от Мадагаскар, е сложна, но не чак толкова непосилна задача. Европейските държави с директен полет дотам са малко – Германия, Франция и още една-две. За българите остава вариантът да се изнесат към Сейшелите или през Западна Европа чрез техните авиолинии, или през Истанбул или Доха чрез турската или катарската авиация. От мен един съвет – ако можете да избегнете катарския вариант, направете го и изберете конкурентна компания. Qatar Airways в момента са бледа сянка на шумно рекламираното си величие отпреди няколко години, а престоят в горещата им столица ще ви изнерви, без да донесе почти никакви приятни преживявания.
Категорично в Доха не е като в Дубай, въпреки че катарците имат повече петрол и пари. Отношението към туристите, независимо от държавата и класа на пътуването им, е хладно и леко надменно, в магазините няма нищо особено, а за културни или други забележителности не може да става и дума. Едно от интересните неща в Доха е гигантският мол с истински венециански канали и още по-истинско небе на покрива – Vilaggio. Но наскоро там избухна голям пожар, взел 19 жертви (13 от които деца), и в момента голяма част от обектите в него продължават да са затворени. Та с две думи – през Катар само в краен случай, по-добре през Истанбул, Париж, Мюнхен или който и да било друг прекрасен европейски град.
II. КАЦАНЕ НА ОСТРОВ МАХЕ
Двата шестчасови полета минават сравнително бързо, особено когато предвкусваш на какво хубаво място ще те отведат. Удобството на Сейшелите е, че часовата разлика е само +1 спрямо българското време и проблем с адаптацията не съществува.
Още на летището на главния остров Махе осъзнаваш, че си кацнал на екзотично място. Терминалът е малък, по-голямата част от него е полуоткрита, защитена само от козирка. Ми така де, тук вечно лято ли е или какво? Усещането, че си на малък остров, 10 на 20 км, и на 1500 километра от най-близката суша, е опияняващо.
Посреща ни българинът Младен, който от 7 години живее тук и работи за един от най-луксозните курортни комплекси. Оженил се е за местно момиче, имат си дъщеричка, живеят щастливо, но почти цялата му заплата отива, за да осигури качествено образование на детето си в частно френскоезично училище. Не се оплаква, въпреки че животът им е далеч от стандарта на туристите, които обикновено посреща. Но тук оплаквания няма да чуеш. Природата дава всичко в изобилие – банани, манго, папая, кокос и каквото още се сетиш, температурите целогодишно се движат в диапазона 20 – 30 градуса, дъждовете са кратки и топли.
Сейшелските острови са общо 115 на брой, повечето от които малки коралови и без население. Големите, на които живеят хората, са гранитни, и това също е голям местен плюс. Земетресения и цунами тук няма. Поради малката височина на местните планини (до 900 метра) няма и гръмотевични бури и урагани. Въобще – Рай, колкото и клиширано да звучи това в подобни пътеписи.
Но да продължа с райското изброяване. На островите няма никакви опасни животни – нито змии, нито плъхове, нито кръвожадни хищници. Прилепите са едни от малкото бозайници, които можеш да чуеш в тукашните гори. Затова пък има много птици – поне 250 вида, кой от кой по-уникални и сладкопойни. В сейшелските заливчета виреят и прословутите гигантски костенурки, разбира се – гордостта на Индийския океан. Те наистина са чудо на природата, на което шопът би реагирал: “Е те това не мое да бъде”.
Така че разходката из сейшелските джунгли е фасулска работа, ако изобщо някой може да го пожелае при наличието на плажове като тукашните.
III. СТОЛИЦАТА ВИКТОРИЯ
100-хиляден град с голямо пристанище, в който е съсредоточено почти цялото население на островите. Останалото са резиденции за обслужващия персонал на хотелите, пръснати навсякъде. Основните поминъци тук са земеделие (кокос, канела, ванилия), океански риболов (наоколо се ловят видове, за които континенталните риболовци са принудени да навлизат стотици километри навътре), търговия и, разбира се, туризъм.
Местните хора са предимно креоли – микс от африканци, французи, англичани и индийци. Жените, по ред причини, са повече от мъжете. Тукашните традиции са силно матриархални. В едно семейство най-силната почит е към възрастната жена – за нея се грижат всички и с най-голямо старание до края на дните й.
За младите жени понякога не е лесно да си намерят мъж. Често срещана гледка по улиците на Виктория е да видиш момиче, което си търси любовник, и това не може да се нарече проституция. Тя е застанала на тротоара повече от физиологична и емоционална, отколкото от финансова нужда. Възможно е дори да се обиди, ако тръгнеш да й даваш пари.
Същото, апропо, важи и за тукашните полицаи и държавни служители – обиждат се, ако им предлагаш рушвет. Ако си в нарушение и те спре катаджия, ще ти се скара, ще те изгледа строго, ще ти каже повече да не правиш така, и най-вероятно ще те пусне по живо, по здраво, без да си проси никакви пари. Това да не ти е Централна Азия или България…
За някакъв нощен живот във Виктория не може да се говори. Има няколко бара и дискотеки, в които се забавляват предимно местни. Често си организират и импровизирани партита по комшийски в нечий двор, на които са поканени всички от махалата. Въобще, сейшелците са дружелюбни и хубави хора.
Има и доста индийци, които основно въртят търговията на дребно и банкерството. Напоследък все по-мощно навлизат и богатите араби, които си купуват хотели и вили на най-хубавите места по островите.
Политическата система на Сейшелите се води демократична, въпреки че от десетилетия преизбират една и съща социалистическа партия. Като наближат изборите, емисари на управляващите минават по домовете и питат всеки има ли някаква конкретна нужда. Обещават да я удовлетворят и в повечето случаи след изборите го правят. Толкова по въпроса за демокрацията.
Поради голямата отдалеченост от континента, емигранти от Занзибар, Кения, Танзания или Сомалия почти няма. Контролът явно е строг. Така стотина хиляди жители продължават да се радват на райския живот на островите и на най-високия среден стандарт за цяла Африка.
IV. MAIA
Това не е точно хотел, нито пък курорт. 30-ина суперлуксозни вили за двама са построени край плажа на малък залив и на хълма над него. В средата има ресторант с петима топ-готвачи и спа-център. Всичко е свързано с малки електрически бъгита.
Ето какво било екологичен туризъм от най-висок клас. Вилата тук е от порядъка на 1000-2000 евро на ден, в което се включват закуските и вечерите. Обедите, масажите, разходките с кола, яхта или хеликоптер, се плащат отделно, скъпо и прескъпо. Но спокойно можеш да минеш и без тях. На практика нямаш причина да напускаш вилата, в която освен голям двор имаш и кристалночист басейн, външна топла вана, лятна кухня, безжичен интернет и въобще всички екстри на цивилизацията.
Меню няма – ядеш каквото си поръчаш предварително и когато поискаш. Икономът ти го носи и сервира в градината на вилата. Риба и морски деликатеси, суши, виртуозни телешки стекове, пилешко с къри и ориз, плодове и зеленчуци от градината на “Майа”…
Ако прекараш тук една седмица, много вероятно е освен иконома, готвача и масажистката да не срещнеш почти никого. Е, може да се засечете със съседите си по вила на плажа. Със сигурност ще видиш повече птици, отколкото туристи.
Впрочем, тези пернатите се държат съвсем свойски тук – не им пука да кацнат на масата ти, за да боднат остатък от шоколадовото ти суфле, или да изкълват цял банан от огромната висяща чепка в лятната ти кухня. Е, имаш още стотина, така че спокойно, а и този беше вече презрял, мистер.
“Майа” е един от най-хубавите комплекси не само на Сейшелите, но и в целия Индийски океан. По лукс, качество на храната и природни условия той засенчва дори марковия Four Seasons, който е от другата страна на остров Махе. Разбира се, има и далеч по-достъпни комплекси, хотели и вили под наем, където за тукашната еднодневна цена ще си прекарате цяла седмица. Като цяло обаче идеята за “икономична ваканция” на Сейшелите не се котира особено.
Но оказа се, че има и по-голям лукс от този в “Майа”, който наистина е предназначен само за кралски особи…
 |
|
Двуместните вили в MAIA предлагат петзвезден лукс и много пространство.
|
 |
|
Заливът на комплекса MAIA с луксозните 30-ина вили за двойки, накацали по хълма и край плажа. Тук залезът е изключително красив, а плажът – чист и почти девствен.
|
 |
|
Срещу 2000 евро на ден разполагате с просторна спалня с всички екстри, лятна кухня с трапезария и легло, голям двор и басейн. Ще ви сервират закуската и вечерята тук, в уюта на личното ви островно царство.
|
V. ОСТРОВ НОРД
Както личи и от името му, той се намира на север от Махе, на 20-ина минути път с хеликоптер. Площта му е около 2 квадратни километра. Върху тях са разположени дузина свръхлуксозни вили, няколко заведения за общо ползване и щаб на 130-членния обслужващ персонал.
Това курортно чудо неотдавна бе купено от руския олигарх Михаил Прохоров за 25 милиона евро. На човека толкова му харесало пребиваването там, че решил да си го гарантира доживот. Това му позволява винаги, когато пожелае, да затвори целия остров само за себе си и приятелите си. Или пък да остави да го наемат други ултра-випове, като например британския принц Уилиям и Кейт Мидълтън за медения си месец.
Цената е 3000 евро на ден… на човек. Кралските особи наели всичките двойни вили, за всеки случай.
Но затова пък поживели като истински Робинзон Крузо и Петкан – в невероятен разкош, но и сред девствена природа и усещането, че целият остров им принадлежи.
Тук папараците няма как да припарят, няма как да се появят и досадни туристи и зяпачи. Дори не можеш да си тръгнеш току-така след семеен скандал например, а само с хеликоптера по предварителна заявка…
Наскоро мениджърите на “Норд Айлънд” провели анкета сред клиентите си – съгласни ли сте тук да бъдат построени още толкова вили, за сметка на понижаване на наема за всяка от тях? Отговорът, сигурно се досещате, бил категорично не…
Да, има известно лицемерие във всичко това. Да плащаш десетки хиляди евро за подобен криворазбран еко-туризъм, да се припичаш на девствен плаж със скъп коктейл в ръка, приготвен от скрит в джунглата слуга, да се бършеш с една от 35-те пухени хавлии във вилата си, изпрани със специално филтрирана вода с помощта на скъпо струващ електрически генератор… Пак си е за завиждане, но е някак странно, нали?
 |
|
До остров Норд се достига само с хеликоптер. Полетът отнема 15-20 минути.
|
 |
|
Дузина суперлуксозни вили срещу 3000 евро на човек за ден тук – подобен кралски лукс могат да си позволят малцина, начело с отскорошния нов собственик – Михаил Прохоров. Тук няма меню, майстор-готвачите задоволяват всяка твоя прищявка с наличните в региона екологични продукти.
|
VI. ОКЕАНЪТ
А, да, океанът. Нали все пак главно заради него дойдохме тук. Та какво за него? Кристално син и чист, с пясък, върху който е приятно да стъпваш. През нашата зима тук е лято и водата е гладка като езеро. През нашето лято? Тук пак си е лято, само че подухва лек ветрец, малко по-хладно е, а понякога може и да прикапе топъл дъжд за няколко минути. Температурата на водата никога не пада под 27-28 градуса. Ако искаш карай каяк, ако искаш се гмуркай и гледай скали, корали, риби и рачета…
Можеш да останеш до плажа до 6 и половина вечерта, след което тук изведнъж се мръква. Все пак сме близо до екватора и денят и нощта почти винаги са равни, по 12-ина часа. Мракът идва изведнъж, но е топъл и уютен.
А на сутринта те събуждат птиците – за поредния ден в Рая, наречен Сейшели.
(пътеписът за Сейшелските острови беше публикуван в августовския брой на списание BIOGRAPH. За пътешествията из Индия и Кашмир четете тук)
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Следващия път ще се радвам да прочета за твоите преживявания на Сейшелите, а не само енциклопедични факти 🙂
ХаресвамХаресвам
Хаха, ами текстът е написан за списание „Биограф“, а не за „Плейбой“ или за моя автобиография 🙂
ХаресвамХаресвам
Само гледайки на снимка това място вече съм с мнение че е приказно и красиво, пък какво ли е да го видиш и най – вече да го усетиш в действителност. Наистина това е едно курортно чудо ,което не знаех, че неотдавна е било купено от руския олигарх Михаил Прохоров за 25 милиона евро. На човека толкова му харесало пребиваването там, че решил да си го гарантира доживот. Това му позволява винаги, когато пожелае, да затвори целия остров …….е това,което пишете не ме учудва, макар, че не виждам полза и смисъл от това да бъдеш все сам .
ХаресвамХаресвам