Браво на Златните глобуси

на
На ДиКаприо не му се случва често да държи реч със статуетка в ръка.
Дали защото тази година се състезават наистина добри филми (нещо рядко напоследък), но наградите на чуждестранната преса в Холивуд снощи минаха изненадващо успешно и бяха разпределени справедливо. Телевизионните рейтинги на церемонията, излъчвана по NBC, в Щатите счупили седемгодишен рекорд. Гледали са я над 17 милиона американци.

Доволен съм, че Лео ДиКаприо получи престижната статуетка (за последен път му се случи с „Авиаторът“ преди 9 години). За разлика от журналистите, членовете на Киноакадемията не го обичат особено, неизвестно защо. Един от най-добрите съвременни актьори има едва три номинации „Оскар“ – едната за поддържаща роля в What’s Eating Gilbert Grape (1993) и две за главните роли в „Авиаторът“ (2005) и „Кървав диамант“ (2007), но нито една академична статуетка. Дано да я получи тази година с изявата си във „Вълка на Уолстрийт“, макар че отново се съмнявам. Във всеки случай награждаването му със „Златен глобус“ за роля в комедиен филм снощи беше един малък триумф.

Такъв беше и статуетката за друг недооценяван и много добър актьор – Матю Маконъхи, който изпревари асове като Робърт Редфорд и Том Хенкс в категорията за драматична роля.
Заслужено бе отличена и Кейт Бланшет за уникалната си роля в „Син жасмин“ на Уди Алън, както и режисурата на Алфонсо Куарон в „Гравитация“. Намери се статуетка и за една френска легенда – ослепителната някога, но и сега, Жаклин Бисе (минисериала Dancing on the Edge). Още по-справедливо бе награждаването на финала на „12 години в робство“ за най-добър драматичен филм на годината. До този момент филмът, продуциран от Брад Пит (със силна, макар и кратка поддържаща роля), беше загубил във всички останали категории и се очертаваше да бъде обидно пренебрегнат. Но в крайна сметка не беше, и това е справедливо. В него има няколко спиращи дъха актьорски изпълнения, начело с това на Майкъл Фасбендер и на дебютантката от Кения Лупита Нионго. Но там са още и Пол Джиамати, Бенедикт Къмбърбач (този напоследък извира отвсякъде), Пол Дано в още една незабравима злодейска роля и, разбира се, титулярът Чиуетел Еджиофор. Заснет по автобиографична книга и действителен случай, филмът е удар с юмрук в корема на американската гузна съвест и заслужава да получи поне няколко оскара (филм, поддържаща мъжка и женска роля, грим, дизайн и монтаж).

Церемонията на Глобусите по традиция се помни с по-разкрепостеното чувство за хумор на водещите. Тази година любимките на NBC Тина Фей и Ейми Пьохлер се бъзикаха с гей-ролята на Мат Деймън в „Зад канделабъра“ срещу още по-впечатляващия Майкъл Дъглас, с Джордж Клуни (който бил готов да отпраши сам в открития Космос, само и само да не остане насаме с жена, близка до своята възраст) и с ДиКаприо („Също като една вагина на топманекенка, да посрещнем топло Леонардо ДиКаприо!“). Ема Томпсън излезе да анонсира порядъчно пийнала и със забравен сценарий. В едната си ръка държеше черните си обувки (Кристиан Лоботин, разбира се), а в другата – поредната си чаша мартини. По едно време, като истинска булка с букет, хвърли чепиците зад рамо (но не и мартинито). На самия финал и Джони Деп излезе неособено адекватен на сцената, но така е то, при тези дълги церемонии с ядене и пиене по масите…

Ема Томпсън: пийнала, все така чаровна, с обувките Лоботин в ръка и в стилен тоалет на Lanvin.

Пълен списък с номинираните и получилите „Златен глобус“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s